„Око за око“ (Лев. 24:20) това е дело на справедливостта,
а „удари ли те по едната страна — обърни му и другата“ (Лука 6:29) — това е изпълнение на милосърдието.

И докато и двете съществуват, те донасят до нас благоуханието на двата завета. Първият завет принася в жертва животни за изкупление на греховете, защото справедливостта не позволява един човек да умре вместо друг. Вторият завет пък е запечатан с кръвта на Човека, Който по милостта Си отдаде Себе Си за всички.

Единият завет беше начало, другият — завършек. А този, който притежава и началото, и края, е съвършен. Онези, които нямат разум, смятат началото и края за противни един на друг,
но при по-дълбоко вникване става ясно, че те са едно.

Тълкувание на Диатесарона на Татиан

Не съдете несправедливо и няма да бъдете съдени за несправедливост, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени.

Прощавайте – и ще ви бъде простено (Лука 6:37); тоест, когато някой съди справедливо, нека прощава с милосърдие, за да получи и сам той по милосърдие прошка, когато бъде съден.

Или думите „не осъждайте“ Той каза за онези съдии, които търсят отмъщение за себе си – тоест, не си отмъщавайте. А може да означават и следното: не съдете по догадки и предположения само с цел да осъдите, а по-скоро – изобличавайте и наставлявайте.

Тълкувание върху Диатесарона на Татиан