Знамението на Иона послужи на ниневийците по двояк начин. Ако бяха го пренебрегнали, щяха да слязат живи в ада, както и [Иона]; но като се покаяха, бяха спасени от смъртта, подобно на него.

Така и нашият Господ стана „за падане и за въздигане“ (Лука 2:34), и затова [хората] или се спасяват чрез Неговата смърт, или умират. Те искаха от Него знамение от небето (Лука 11:16), [например] гръм, [изпросен] от Самуил. А на онези, които настояваха да чуят [глас] отгоре, Той показа знамение, което се издигна от дълбината. Понеже [очакваха] да чуят [глас] отгоре, те не повярваха, когато то се издигна от дълбината.

След като Иона се издигна [от дълбината], той стана страшно знамение за ниневийците, защото проповядваше изкореняването на техния град, такива бяха и учениците след възкресението на нашия Господ. (Тълкувание на Диатесарона)

Царицата южна… ще осъди [този род] (срв. Мат. 12:42); царицата е образ на Църквата. Защото както царицата дойде при Соломон, така и Църквата – при нашия Господ. Също и Църквата, както царицата, ще осъди [този род].

Понеже ако [царицата], пожелала да види преходната мъдрост и временния цар, е могла да съди юдейския народ, то колко повече Църквата, която желае да види непреходния Цар и нелъжливата Премъдрост, е достойна да го съди.

Защото ако с Него страдаме, с Него и ще се прославим (Рим. 8:17).

Той каза: „да дойде върху вас всяка праведна кръв“ (Мат. 23:35; Лука 11:48), защото те убиха Отмъстителя за смъртта на праведниците. Отмъщението за тяхната смърт излиза от собствените им ръце. Който убива съдията, наистина става приятел на убийците, защото, убивайки съдията, той възпира възмездието и отваря път на злосторниците.

Господ също каза: „от кръвта на Авел до кръвта на Захария“ (Лука 11:50), и не само дотогава, но и до днес. Макар че още беше сред тях, Той не отмъсти за Своята кръв, докато те не Го убиха, за да не кажат, че това е било предопределено.

„Горко вам, законници, защото взехте ключа на знанието“, понеже скрихте познанието за откровението на Господа, което се съдържаше в пророчествата (срв. Лука 11:52). Ако нашият Господ е Вратата, както Сам каза (срв. Йоан 10:9), то ясно е, че ключовете на знанието принадлежат Нему. Книжниците и фарисеите не пожелаха да влязат през тази врата на живота, според думите Му: „Царството Божие сред вас е“ (Лука 17:21, βασιλεία τοῦ Θεοῦ ἐντὸς ὑμῶν ἐστιν, “вътре във вас”). Той имаше предвид Самия Себе Си, защото стоеше сред тях.