Той ги изпрати по двама (Лука 10:1), по подобие на Самия Себе Си, тоест, за да проповядват така, както и Той: безвъзмездно, както е написано: „Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8).

Иисус каза: „Аз ви изпращам като агнета сред вълци“ (Лука 10:3), за да разберат, че докато Пастирът е с тях, никаква вреда няма да им се случи. И за да ги насърчи, Той добави: „Който приема вас, приема Мен“ (Мат. 10:40).

Също така каза: „Не вземайте със себе си ни злато, ни сребро“ (Мат. 10:9), за да не се появи сред тях „Юда“. Защото златото отне живота на Ахан (срв. Иисус Навин 7:1-26.), покри Гиезий с проказа (срв. 4 Цар 5:20-27.) и в пустинята съблазни целия народ (срв. Изх. 32.).

И Той им забрани да имат сребро, за да не помислят хората, че не са проповедници, а търговци.

Тълкувание на Диатесарона на Татиан, 8.1а

Господ каза: „Отърсете праха от нозете си“ (Мат. 10:14), за да покаже, че Той Сам ще въздаде за тях. „На Содом ще бъде по-леко“ (срв. Лука 10:14). Ангелите, които дойдоха в Содом, не извършиха чудеса, но направиха самия Содом знамение за творенията.

А ако в някой град не ви приемат, излезте от него и идете в друг; и ако в другия ви преследват, бягайте в трети. Това Господ не каза за всеки, а само за Своите ученици, защото това беше началото на новото благовестие, а броят на учениците беше малък.

Тълкувание на Диатесарон

Тези думи: „Видях сатаната, паднал от небето като светкавица“ не означават, че той е бил на небето, както и следните думи: „над звездите… ще извися престола си“ (Ис. 14:13). Те означават, че сатаната е паднал от своето величие и власт.

Не е паднал от небето, защото и светкавицата не „пада“ от небето, но тя се ражда от облаците. Защо тогава Господ казва „от небето“? Той има предвид, че сатаната е паднал като че от небето – внезапно, мигновено, подобно на светкавица. В онзи момент сатаната падна, поразен от победата на Кръста.

След като обикновени хора бяха помазани за апостолско служение, те веднага се прославиха с чудеса – изцелявания на болести, немощи и изгонване на зли духове. Сатаната в миг падна от своята власт, като светкавица, която излиза от облака. И както светкавицата излиза и не се връща обратно, така и сатаната падна и не възвърна предишната си власт.

“Коя е най-голямата заповед в Закона?” А [Иисус] му каза: „Възлюби Господа, твоя Бог… и възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:36–37, 39).

На тези две заповеди, като на две криле, се въздига цялото учение за Господа: върху любовта към Бога и към човека.

Мария дойде и седна при нозете на Иисус (Лука 10:39). Тя седеше там, като на твърда и сигурна земя, при нозете на Този, Който беше простил греховете на грешницата. Вече беше сплетен венецът, чрез който Мария да влезе в Царството на Първородния. Тя избра добрата и благодатна част – Христос, която остава с нея завинаги, както е казано: „и тя няма да ѝ се отнеме“.

Любовта на Марта обаче бе по-пламенна от любовта на Мария, защото от момента, в който Той влезе в дома им, тя Му служеше неуморно. „Нима не Те е грижа? Кажи ѝ да ми помогне!“ (Лука 10:40). И когато Той дойде да възкреси Лазар, именно Марта първа изтича да Го посрещне.