Изброявайки родовете в племето на Каин и завършвайки разказа за беседата на Ламех с неговите жени, Моисей преминава към изброяването на родовете в племето на Сит и, като започва от Адам, казва: „И поживя Адам сто и тридесет години и роди син по своя образ и по свое подобие“ (Бит. 5:3, κατὰ τὴν ἰδέαν αὐτοῦ καὶ κατὰ τὴν εἰκόνα αὐτοῦ).

В Сит, който във всичко беше подобен на Адам, ни е представено подобието на Сина Божий, Който е образ на родилия Го Отец – както Сит е образ на родилия го Адам. А когато на Сит се роди Енос, тогава, както казва Писанието, „започнаха да се назовават с името Господне“ (Бит. 4:26), тоест понеже Сит се отдели от рода на Каин, неговият род започна да се нарича с името Господне, или праведен народ Господен.

Като каза, че Адам роди Сит, Сит – Енос, Енос – Каинан, Каинан – Малелеил, Малелеил – Иаред, Иаред – Енох, Писанието казва: „И угоди Енох Богу, и изчезна“ (Бит. 5:24,  οὐχ ηὑρίσκετο). Някои тълкуват, че Енох пред очите (пред погледа) на Адам бил преселен в рая: и за да не си помисли Адам, че Енох е убит като Авел и да не скърби, и за да се утеши за своя праведен син Авел, и да разбере, че всички подобни нему или още преди смъртта си, или след възкресението се взимат в рая.

Енох роди Матусал, Матусал роди Ламех, а Ламех роди Ной. И пророчествал Ламех за своя син, като казал: „той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.“ (Бит. 5:29), защото Бог, заради греховете на живеещите на земята, ще изтреби в водите на гнева нашите домове и градини, над които се трудиха ръцете ни. (Тълкувание на книга Битие)

След преброяването на десетте рода от Адам до Ной, Моисей казва за Ной, че „бе… на петстотин години и роди трима сина: Сим, Хам и Яфет“ (Бит. 5:32). Ной, който толкова дълго време запази девството си, служеше за образец на своите съвременници, защото петстотин години съхраняваше девството си сред хората, за които е казано: „всяка плът изврати своя път“ (Бит. 6:12).