Авел пренесе жертва по избор, а Каин – без избор. Авел избра и принесе първородните и тлъстините им, а Каин принесе или само класове, или заедно с класовете и плодовете, които имаше по това време. Макар и жертвата му да беше по-оскъдна от тази на брат му, ако я беше принесъл без небрежност, и тя щеше да бъде приета, както жертвата на брат му. Но понеже, когато двамата принесоха жертви – единият от стадото си, а другият от земните плодове, Каин още в самото начало показа небрежност, и Бог не пожела да приеме жертвата му, за да го научи как трябва да се принасят жертви. .. Нима му липсваха добри класове, за да ги принесе, или добри плодове от дърветата, за да избере най-доброто? Но той не направи това, въпреки че беше напълно възможно – не се погрижи нито за добрите класове, нито за най-хубавите плодове. В душата на онзи, който принасяше жертвата, нямаше любов към Този, Който я приема.

Тълкувание на книга Битие

Понеже Каин принесе жертвата с небрежност, Бог я отхвърли, за да не си помисли той, че небрежността му е скрита от Бога, или че даровете са по-угодни на Бога от самите приносители. Бог отхвърли жертвата на Каин и заради онова, което беше сторено от него, и заради онова, което беше готов да стори — защото Каин беше непокорен към родителите си, жесток към брат си и без благоговение пред Бога. Така жертвата на Авел беше приета заради неговото усърдие, а жертвата на Каин беше отхвърлена заради неговата небрежност.

Каин се натъжи не заради това, че жертвата му беше отхвърлена – защото с избрана жертва той би могъл да умилостиви Онзи, Който се беше прогневил от небрежната жертва. „И лицето му помръкна“ (Бит. 4:5), но пак не затова, че беше отхвърлен, защото той и сега можеше да се обърне към Бога с молитва. Но дори и ако беше принесъл избрана жертва — независимо дали тя щеше да бъде приета от Бога или не, Каин вече беше показал какво наистина желае. Също така, дори и да беше отправил молитва — независимо от това, дали Бог щеше да се умилостиви или не, Каин вече беше разкрил вътрешното си намерение. … И тогава е явно, че това, което го натъжи, беше приемането на жертвата на брат му. Натъжи го огънят, слязъл от небето, с който едната жертва беше отличена от другата. „Лицето му помръкна“, защото отхвърлената му жертва го изпълни със страх да не бъде осмян от родителите и сестрите си, които видяха, че жертвата му беше докосната от огъня, но остана непринесена.

“И рече Господ Бог на Каин…”. Вместо да се изпълниш с гняв, ти трябваше да се изпълниш със съкрушение; вместо лицето ти да потъмнее от печал, от очите ти трябваше да потекат сълзи.

„Ако правиш добро, не подигаш ли лице?“ Разбери, че жертвата на Каин не беше отхвърлена заради това, че беше малка, а защото беше принесена с небрежност и без благоговение. Дори и да не беше донесъл нищо, заедно с достойната жертва на брат ти щеше да бъде приета и твоята, макар на пръв поглед тя да не изглеждаше приемлива.

„Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата.“ „А ти владей над греха“ (Бит. 4:7–8), тоест, в твоя власт е да го възпреш.

Но Каин, въпреки че Бог му обеща, че ако върши добро, жертвата му ще бъде приета, принесе на Този, Комуто преди това беше принесъл небрежна жертва още по-ужасна жертва: убийството.

Той казва: „да излезем на полето“ или защото те живееха в планината, в пределите на рая, и Каин го извел оттам в равнината; или защото Авел пасял стадото си в планината, и Каин го отвел оттам в равнината, където заради множеството класове и мекотата на земята му било по-удобно да извърши убийството и да скрие убития в земята.

Защото Писанието казва: „И когато бяха на полето, Каин нападна Авел, брат си, и го уби“ (Бит. 4:8).

Каин, след като уби брат си, измамно уверявал родителите си, че уж Авел бил въведен в рая, понеже благоугодил на Бога. Той казвал, че свидетелство за това е самата благоугодност на жертвата на Авел, защото спазването на заповедта водело в рая, както и нейното нарушение извеждало извън него.

Когато Каин си помислил, че е измамил родителите си и че няма кой да отмъсти за Авел, тогава Бог се явил на Каин и му казал: „Къде е Авел, брат ти?“ (Бит. 4:9). Бог му се явил не със строгост, а с кротост — за да може, ако се покае, молитвата, произнесена от устата му, да изкупи греха на убийството, извършен с ръката му. А ако не се покае, да бъде осъден на сурово наказание, каквото заслужава злодеянието му.

Но Каин, вместо да се покае, се изпълнил с негодувание и отговорил с гняв на Всевиждащия, Който го попитал за брат му, за да го привлече към Себе Си. Каин казал: „Не зная. Нима съм аз страж на брата си?“ (Бит. 4:9).

Бог продължава: „Какво си сторил?“ (Бит. 4:10). Ако казваш, че не знаеш къде е Авел, защото не си му пазач, тогава поне на Онзи, Който те пита за стореното от теб, кажи какво си направил — за да не пита Той други за теб. Кажи: „Какво си сторил?“. Ако Питащият не знаеше какво си извършил, нямаше и да те пита за постъпката ти.

Но когато Каин не искаше да каже дори това, сиреч какво е направил, тогава се разкри Божието всезнание, и Бог, изобличавайки престъплението, казва: „Гласът на братовата ти кръв вика към Мен от земята“ (Бит. 4:10).

Какво ще кажеш, Каине? Ще отмъсти ли или няма да отмъсти Правосъдието за кръвта, която вика към Него? Нима не затова то бавеше съда, за да ти даде време да се покаеш? Нима не скри Своето всезнание и не те попита като че ли незнаещ, за да изповядаш сам злото, което си извършил?

И понеже не пожела да вършиш доброто, както ти внушаваше Правосъдието, а се устреми към греха, срещу който то предварително те предупреди, „проклет да си от земята“, защото причини скръб на Адам и Ева, прародителите на цялата земя. „Проклет да си от земята“ (Бит. 4:11), защото отвори за цялата земя вратите на шеола.

„Когато обработваш земята, тя няма вече да ти дава силата си“, защото сам пожела да се наслаждаваш от плодовете ѝ. „Изгнанник и скитник ще бъдеш по земята“ (Бит. 4:12) — защото вървя по нея с гордост и надменност.

И понеже това проклятие се изпълни незабавно и на дело, тогава онзи, който преди това гордо беше казал: „Нима съм аз страж на брата си?“ — след произнасянето на проклятието, паднал от висотата на своята гордост, веднага започна да стене и да трепери. Той казва: „Наказанието ми е по-голямо, отколкото мога да понеса“ (Битие 4:13).

Но това признание не беше прието, защото Каин не го изрече тогава, когато беше запитан, а го изрече насила, едва след като му бе определено: „изгнанник и скитник ще бъдеш по земята“.

И Каин, сякаш не желаейки да умилостиви Правосъдието с молитва, вместо да се смири и да призове Божието дълготърпение, с дух на ропот, било от страх, било с коварен умисъл, казва: “ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие”.

Желаеш ли смърт, Каине, или се боиш от нея? Но ако умреш, как ще се изпълни над тебе Божието определение? А ако животът ти е мил дори сред такива страдания, то колко по-желан е бил той за Авел, който бе далеч от твоите беди.

Макар Каин да молеше да бъде избавен от позора, той не само че не бе освободен, както желаеше, но и противно на очакванията му, освен вече определеното му наказание, върху него бе сложен и знак. Защото е казано: „И тури Господ Бог на Каин знак, за да не го убие никой, който го срещне“ (Бит. 4:15).

Под „онези, които срещнат Каин“ трябва да се разбират потомците на Сит, които имали подтик да отмъстят за кръвта на своя чичо Авел и които се гнусели от Каин заради неговия позор и стенания, като не встъпвали в брачни съюзи с неговото потомство. Но понеже върху Каин имаше знак, те не смеели да го убият.

Когато Каин понесе наказанието, а към това наказание бе прибавен и знакът (за причината за него вече говорихме, но ще премълчим какво точно е било то, понеже не е необходимо), тогава Писанието казва за Каин: „И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, срещу Едем“ (Бит. 4:16, по синодалния превод на бълг. език: на изток от Едем. Думата קִדְמַת (кидмат) идва от корена קדם (qedem), който означава едновременно „изток“ и „пред/отпред“.).

Каин се отдалечи от своите родители и братя, защото виждаше, че те не встъпват с него в брачни съюзи. Земята била наречена Нод (Наид), защото и тя треперела и стенела. Вероятно, по Божие слово, тя е била подложена и на друго проклятие: „Когато обработваш земята, тя няма вече да ти дава силата си“ (Бит. 4:12).

Някои, обяснявайки думите на Ламех към неговите жени, казват, че жените били от рода на Сит и го съветвали да стане благочестив. Но той им отвърнал: „Какво виждате у мене гнусно и подобно на онова, което направи баща ми Каин? Убих ли аз мъж, за да бъда поразен като Каин? Или, подобно на това как Каин уби юношата Авел, като го удари в лицето, така и аз умъртвих юноша заради това, че ме зашлеви? Ако съм постъпил като Каин, то Каин бе наказан със седемкратно възмездие, а аз постановявам за себе си да бъда наказан седемдесет и седем пъти.“

Други тълкуватели, смятайки, че възмездието над Каин е трябвало да се простира до седмото поколение, и основавайки се на думите: „и разврати се всяка плът по своя път“ (Бит. 6:12), казват, че Ламех е бил нечестив. И понеже жените му виждали, че прекъсва приемствеността на техния род – защото децата, които раждали, били не от мъжки, а от женски пол, според казаното: „и когато почнаха хората да се умножават на земята, и им се раждаха дъщери“ (Бит. 6:1) – това намаляване на поколението ги изпълвало със страх, като им напомняло за Божия съд, произнесен над Каин и седемте негови поколения. Тогава Ламех насърчава жените си с хитър отговор, казвайки: „Аз убих мъж заради моя рана и юноша заради моя обида“ (Бит. 4:23). Ако Божието наказание над Каин се е простирало дотам, че заедно с него да погинат седем поколения, то за мене, който убих двама, ще се простре още повече – до седемдесет седем поколения. Тоест, ние ще умрем, ще вкусим чашата на смъртта, и така ще се избавим от онова наказание, което иначе би тегнало върху нашия род чак до седемдесет и седмото поколение.

А други пък казват, че Ламех, бидейки хитър и коварен, като видял, че неговият род намалява, а потомците на Сит отказват да се сродяват с тях заради позора, който лежи върху родоначалника им Каин, за да не остане земята необработена поради липса на земеделци и за да не изчезне съвсем родът им, Ламех ревнувал за доброто на своето племе и убил Каин и един от синовете му – най-приличащия на баща си, за да не тегне върху цялото потомство позорът на това сходство. Така, убивайки Каин и премахвайки преградата, която разделяла потомците на Каин от потомците на Сит и пречела на брачните съюзи помежду им, Ламех сякаш тайно казал на жените си: „Мъжът и юношата са убити; украсете дъщерите си за синовете на Сит, защото чрез тези убийства, чрез красотата и премяната на вашите дъщери, ще се съгласят да сключат с нас брачни съюзи дори и онези, които в продължение на шест поколения отказваха да го направят.“