“змията беше най-хитра”

Змията беше по-хитра от безсловесните (неразумни) животни, над които човекът беше поставен за управител. Но дори и да ги превъзхождаше по хитрост над обичайното за зверовете ниво, от това не следва, че тя се издигаше до равнището на човека. Змията беше сътворена от Бога по-хитра от безсловесните и по-коварна от неразумните животни, но понеже нямаше разум, то е явно, че не притежаваше и човешка мъдрост.

Адам превъзхождаше змията – и по самия начин на сътворението си, и по душа, и по ум, и по славата, с която беше облечен, и по мястото, където живееше. Затова е видно, че той я превъзхождаше неизмеримо и по хитрост. Адам превъзхождаше всички зверове по мъдрост, защото Бог го постави техен господар и управител; той беше по-хитър от всички, защото на всички им даде имена.

Както израилтяните не можеха да гледат лицето на Моисей без покривало, така и животните не можеха да гледат сияйното лице на Адам. С наведен поглед минаваха пред него, когато им даваше имена, защото очите им не можеха да понесат славата му. Следователно, макар змията да беше по-хитра от животните, тя все пак бе неразумна в сравнение с Адам и Ева – владетелите на зверовете.

“рече тя “

Змията говорела – и това или е било присъщото ѝ съскане, което Адам разбирал, или в змията е говорил сатаната, или змията по собствена воля е изпросила за себе си дара на речта, или пък сатаната е изпросил от Бога да даде този дар на змията за известно време. (…)

“на жената”

Змията не отиде при Адам от страх, а отиде при Ева, за да я склони по-лесно да вкуси от плодовете на онова дърво, от което бе забранено да се яде, преди още тя да бе вкусила от позволените ѝ плодове на хилядите други дървета в рая. А тя не бе вкусила не защото постеше, а защото още не бе усетила глад, понеже току-що бе сътворена.

Разбира се, на змията не беше забранено да се приближи толкова бързо до Ева, защото именно тази прибързаност не ѝ несеше предимство. Тя дойде в момент, когато Ева, току-що сътворена, още не знаеше какво е глад, и красотата на дървото не предизвикваше в нея борба на желанията.

Следователно, тъй като Ева не изпитваше глад, и дървото не я изкушаваше, змията имаше право да застане пред нея като изкусител, но нямаше предимство, защото не намери в нея готова почва за съблазън.

Тълкувание на Битие

Змията и онзи, който говореше чрез нея, като чуха, че плодовете на всички райски дървета са дадени на човека за храна, а е забранено да се яде само от едно дърво, вече си помислиха, че посрамени ще трябва да се оттеглят, понеже виждаха, че нямат какво да обещаят.

Затова изкусителят насочи вниманието към самата заповед на Този, Който я е дал, в която не само се забраняваше да се яде от дървото, но дори и да се доближават до него, разбирайки така, че Бог ги е предпазвал и от самото вглеждане в дървото, за да не бъдат пленени от красотата му. И затова се опитва да склони Ева да го погледне, като ѝ казва: “Не, няма да умрете със смърт”.

Съблазнителните думи сами по себе си не биха довели до грехопадение, ако в онези, които са изкушавани, не се бе породило собствено желание, което да послужи като опора на изкусителя. Дори и без появата на изкусителя, самото дърво със своята привлекателност би ги поставило пред вътрешна борба.

Макар прародителите да се опитват да се оправдаят със съвета на змията, всъщност по-голяма вреда им е донесло тяхното собствено желание, отколкото чуждият съвет. Защото е казано: „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание; и като взе от плодовете (פִּרְיוֹ , плод, в ед. ч.) му, яде“.

Ако Ева е била подмамена от красотата на дървото и приятния му плод, значи не думите, които е чула, са я съблазнили, а желанието, което се е зародило в самата нея. Но понеже заповедта е била дадена като изпитание, това е дало подходящ повод за появата на изкусителя.

“Адаме, къде си?” Стана ли Бог, както ти обеща змията, или попадна под властта на смъртта, както Аз ти предрекох, ако вкусиш от плодовете на дървото? … Ти, заради едно-единствено празно слово, изречено от нея [змията], излъга своя Бог и повярва на лъжеца. Почете като лъжовен Този, Който ти дари всички блага и те направи владетел на всичко; а за верен призна онзи, който лукаво постъпи с теб, за да те лиши от цялата ти власт.

Кога преди си чул гласа Му така, както го чу сега? Ето, когато Бог те създаде, въведе те в рая, наведе върху теб сън, взе реброто ти, сътвори и доведе при теб жената – тогава не чуваше гласа Му. Ако чуването на гласа Божий за теб е нещо съвсем ново, то поне сега разбери, че звукът на Божиите стъпки е бил, за да подбуди устата ти към молитва.

Кажи на Бога, преди Той да те попита, за идването на змията, за твоя грях и за прегрешението на Ева. Изповедта на твоите уста може би ще ви очисти от греха, извършен от ръцете ви, когато откъснахте плода.

Но прародителите не изповядаха онова, което бяха сторили със собствените си ръце. Вместо това разказаха на Знаещия всичко какво се е случило в тях.

Бог се обръща първо към Ева, защото чрез нейната ръка бе даден грехът на Адам, и произнася над нея отсъждането, казвайки: „Ще умножа твоята печал и скръбта ти, когато си бременна; с болки ще раждаш деца“ (Бит. 3:16).

Макар че Ева и без това би раждала според благословението на плодовитостта, дадено ѝ заедно с всички живи твари, все пак би раждала малцина, защото родените от нея биха били безсмъртни.

Освен това, тя би била свободна от родилни болки, от грижи при отглеждането на децата и от скръбта поради тяхната смърт, която тогава не би съществувала.

Тези дрехи или са били направени от животински кожи, или са били сътворени наново, защото, по думите на Моисей, Господ направи тези дрехи и облече с тях Адам и Ева. Може да се предполага, че прародителите, когато докоснали с ръце препаските си, разбрали, че са облечени в кожени дрехи от животни, които вероятно били умъртвени пред очите им – за да се хранят с месото им, да покриват голотата си с кожите им, а в самата смърт на животните да разпознаят предобраза на собствената си телесна смърт.

Адам и Ева след като вкусиха от плодовете на дървото, познаха доброто и злото. Но и преди това те вече познаваха доброто – чрез опит, а за злото само бяха чували.

След вкусването обаче всичко се обърна: за доброто започнаха само да чуват, а злото – да изпитват на дело. Бог им отне славата, с която бяха облечени, и в тях се настаниха скръбта и страданието, които дотогава никога не ги бяха докосвали.

“да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно”

Ако Адам се осмели да вкуси от плода на дървото, от което беше забранено да яде, то колко повече би се устремил към онова дърво, от което не му бе забранено? Но понеже Бог вече бе определил прародителите да водят живот в труд и пот, в скърби и болки, Той не допусна те да вкусят от дървото на живота – за да не получат вечен живот в това състояние на проклятие и така да не страдат вечно в този живот.

Бог не позволи попадналите под клетва да вкусят от онова дърво, което бе приготвил за тяхното безсмъртие, защото възнамеряваше да им го даде тогава, когато ще бъдат свободни от клетвата и облечени в слава. Така Бог постъпи, за да не се окаже, че животворният дар им носи бедствие, и за да не се случи онова, което би било по-страшно от вече преживяното чрез дървото на познанието.

Бог изгони Адам от рая, за да не пострада той и от дървото на живота, така както пострада от дървото на познанието. И го изпрати „да обработва земята, от която беше взет“ (Бит. 3:23) – за да може, като обработва земята, да придобие полза онзи, комуто покоят в рая бе донесъл вреда.

След като прародителите бяха изгонени от рая, Бог, както е писано, постави на източната страна на „рая на насладата“ (“градината на Едем”) Херувим и огнено острие на въртящ се меч, за да пази пътя към дървото на живота (Бит. 3:24).

Преградата на рая беше жива, защото можеше да се върти сама, за да пази достъпа до дървото на живота от всеки, който би пожелал плода му и би се осмелил да го откъсне. Но острието на меча би поразило онзи смъртен, който би се опитал насила да отнеме безсмъртния живот.