Св. Дионисий Александрийски (190-265) — Книга на Еклисиаста или Проповедника, глава 2
Защото той влезе в насладата, за да бъде изпитан, в съответствие с онова, което произтича от по-възвишения и строг живот. И той споменава веселбата, която хората така наричат. А казва „с блага“, като има предвид онези неща, които хората наричат добри, но които не са способни да дадат живот на своя притежател и правят човека, който се предава на тях, суетен, както са суетни и самите те.
“За смеха казах – глупост”. Смехът има двояка глупост, защото глупостта ражда смях и не позволява на човека да скърби за греховете си; и още, защото такъв човек е обзет от глупостта, като обърква времената, местата и лицата. Защото той бяга от онези, които скърбят.
„А за веселбата – какво тя носи?“ Защо се обръщаш към онези, които нямат свобода да се веселят? Защо към пияниците, към алчните и към грабителите?
И защо е казано „като вино“ (Екл. 2:3)? Защото виното весели сърцето и оказва влияние върху бедния по дух. Но и плътта весели сърцето, когато действа в порядък и умереност.
Коментари върху Еклесиаст (фрагменти)