За какъв човек може да се счита онзи, който, въпреки че може да е станал богат, трудейки се за земните блага, не е успял да направи себе си три лакътя висок, ако по природа е само два лакътя? Или кой, ако е сляп, по някакъв начин е възвърнал зрението си? Затова трябва да насочим трудовете си към цел, която е отвъд слънцето, защото дотам достигат и усилията на добродетелите.

Аз се възгордях напразно и умножих мъдростта си – не мъдростта, която Бог дарува, но онази, за която Павел казва: „Мъдростта на този свят е безумие пред Бога.“ (1 Кор. 3:18). Защото в това и Соломон имаше опит, надминаващ всяка разсъдливост и надвишаващ мярката на всички древни. Поради това той показва суетата ѝ, както свидетелства следното: „И сърцето ми изговори много неща: познах мъдрост, и знание, и притчи, и науки.“ Но това не беше истинската мъдрост или знание, а онова, за което Павел казва, че „възгордява“.

Той изрече, както е писано, три хиляди притчи. Но тези притчи не бяха духовни, а такива, които се отнасят до обикновения живот на хората – например поучения за животни или лекарства. Затова и добавя с насмешлив тон: „Познах, че и това е гонене на вятър.“ (Екл. 1:17, по синодалния превод, или “угнетение на духа”)

Говори също и за множество знания – но не за познанието на Светия Дух, а за онова, което князът на този свят внушава и чрез което мами душите на хората с любопитни въпроси за измеренията на небето, разположението на земята, пределите на морето.

Но казва още: „Който умножава знанието, умножава тъгата.“ Защото и изследването на най-дълбоките неща – например защо огънят се възнася нагоре, а водата се стича надолу – когато човек научи, че едното е леко, а другото тежко, не прави нищо друго, освен да увеличи своята скръб. Защото въпросът все още остава: а защо да не бъде точно обратното?