Собствена воля на Христос („Моята воля“) се нарича волята на плътта, защото плътта Му стана Негова собствена. Защото божествената воля на Сина не е отделена от Божията воля. Нужно бе волята на плътта да се задвижи, но да се подчини на божествената воля. И така, човешкото непослушание се отменя чрез това необикновено послушание, което Христос прояви заради нас. Виж, когато движението на плътта се случи, какво казва Христос: „И какво да кажа? Отче, избави Ме от този час?. Но затова и дойдох на този час. Отче, прослави името Си!“. Думите „Какво да кажа? Отче, избави Ме от този час?“ бяха изречени според движението на плътта, а „Затова и дойдох на този час“ – изразява превъзходството на божествената, която надделява и почти не позволява да се прояви плътската воля пред божествената.

Думите „Какво да кажа?“ звучат като прекъсване, за да се покаже, че макар Христос да имаше истинска плът, тя беше подчинена и не можеше да се противопостави, подобно на кон, който се опитва да се откъсне от своя ездач, но не успява дори да мръдне юздата.

За думите „Сега душата Ми се смути“