Св. Атанасий Велики (296 – 373) — От Йоана свето Евангелие, глава 11
35. Иисус се просълзи.
Който пише за човешките [черти] на Словото, знае също и за Неговото Божество, и този, който тълкува Неговото Божество, не е невежа относно Неговото явяване в плът. Но всеки, като знаещ и опитен разпоредник, разграничава правилно и върви по пътя на благочестието.
Когато например Писанието казва, че Той плаче, знае, че Господ, станал човек, чрез плача проявява Своята човешка природа, но възкресява Лазар като Бог. Когато се казва, че Той гладува и жадува, това се отнася за Неговото тяло, но като Бог Той храни пет хиляди души с пет хляба. И когато Го виждаме да лежи в гроба като човешко тяло, пак знаем, че Той възкръсва като Бог със Своето прославено тяло чрез самото Слово.
За Дионисий, епископ Александрийски
43. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
Излез вън. Виж, Аз стоя до теб. Аз съм твоя Господ, Ти си творение на Моите ръце.Защо не Ме позна, понеже в началото Аз Сам сътворих Адам от земя и му дадох дихание. Отвори устата си, за да ти дам дихание. Стани на краката си и приеми сила. Защото Аз съм силата на всичко сътворено. Протегни ръцете си и Аз ще им дам сила. Защото Аз съм правият жезъл. Аз заповядвам зловонието да се отдалечи от теб. Защото Аз съм благоуханието на райските дървета. Виж, върху теб ще се изпълни пророчеството на пророк Исайя: “Ще отворя гробниците ти и ще те изведа вън”.