И тъй, ако са уверени в онова, което мислят и говорят, нека изложат ереста си открито и нека покажат дали смятат, че намират за нея нещо в Писанията или поне някакъв благочестив човешки довод в своя защита. Но ако не разполагат с нищо подобно, нека мълчат. Защото никъде няма да намерят нищо друго освен още по-силно изобличение срещу самите себе си. От Писанията ги изобличава Йоан, който казва: „В начало беше Словото“, докато те твърдят, че То не е съществувало, преди да бъде родено. Давид пък възпява от името на Отца: „Из сърцето Ми се изля благо слово“, а те казват, че Словото съществува само като мисловно понятие и че е произлязло от несъществуващото. След това Йоан отново благовести, че „всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно нещо“, а Павел пише: „Един е Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко“, и на друго място: „В Него бе сътворено всичко“. (За учението на Дионисий)

Кой, като слуша Йоан да казва: „В начало беше Словото“, не осъжда онези, които твърдят: „Имало е време, когато То не е съществувало“? Или кой, като чува в Евангелието: „Единородният Син“ и „всичко чрез Него стана“, не ще се отврати от онези, които заявяват, че Той е едно от сътворените неща? Защото как би могъл да бъде един от онези, които са сътворени чрез Него? Или как би бил Единороден Онзи, Когото те причисляват към всички останали, щом според тях и Самият Той е твар и създание? И как би могъл да бъде произлязъл от несъществуващото, когато Отец казва: „Из сърцето Ми се изля благо слово“ и „Из утроба преди денница Те родих“? (За постановленията на Никейския събор)

[Словото] стана човек, а не просто дойде в човек. И това е необходимо да се знае, за да не бъдат измамени някои от безбожните, които биха подвели други да мислят, че както в предишните времена Божието Слово идваше във всеки от светиите, така и сега Словото се е явило в човек, за да го освети, както се е явявало и в другите. Защото ако беше така, ако се беше явило само в човек, нямаше да има нищо удивително, нито тези, които Го видяха, биха се удивлявали и казвали: „Какъв е този?“ и „Защо ти, бидейки човек, правиш себе си Бог?“ Те бяха свикнали да чуват: „И беше Слово Господне към всеки от пророците.“ Но сега, след като Божието Слово, чрез Което всичко е създадено, прие да стане Син Човешки и се смири, като прие образа на слуга, затова кръстът на Христос е за юдеите съблазън, а за нас Христос е Божия сила и Божия мъдрост. Защото, както казва Йоан, Словото стана плът; както в Писанието е обичайно да се нарича човека „плът“.

Срещу арианите, Три слова

Словото Божие, разбирайки, че хората не могат да се освободят от тлението по друг начин, освен чрез смъртта, трябваше да приеме тяло, което може да умре. Тъй като самият Той, като безсмъртен Син на Отца, не можеше да умре, Той взе върху Себе Си човешко тяло, за да може това тяло, чрез смъртта си, да стане способно да унищожи смъртта за всички. Благодарение на Божественото присъствие на Словото това тяло остана нетленно и чрез благодатта на възкресението, тлението, което осъждаше хората, спря.

Словото Божие, по-висшо от всички, принесе Своето съвършено и безгрешно тяло като жертва, за да унищожи смъртта за всички хора. По този начин Той изпълни дълга на човека към смъртта и като безсмъртен Син на Бога даде на всички обещанието за нетленност чрез възкресението.

Както когато велик цар влезе в град и се настани в една от неговите къщи, този град се удостоява с голяма чест и вече не може да бъде разрушен от врагове или разбойници, така и Царят на всичко, като прие човешко тяло, почете и защити човешката природа, унищожавайки властта на смъртта.

За въплъщението на Словото

Както лозовите пръчки са едносъщни с лозата и произлизат от нея, така и ние, имайки телата си еднородни с тялото на Господа, получаваме от Неговата пълнота, и имаме в Него корен за Възкресението и спасението. Отец е наречен земеделец, защото Той обработи чрез Словото лозата, която е човешката природа на Спасителя, и Той чрез Словото приготви за нас пътя към Царството. И никой не идва при Господа, освен ако Отец не го привлече към Него.