Св. Атанасий Велики (296 – 373) — От Лука свето Евангелие, глава 15
19. и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
Ако той се изповяда така, ще бъде напълно достоен бащата да го приеме; и няма да гледа на него като на наемник или чужденец, а ще го целуне като син и ще го върне към живот като мъртвец, ще го удостои с божествената трапеза, като му дари предишната драгоценна одежда, така че в бащиния дом ще има радост и ще звучат песни.
Защото такова е делото на човеколюбието и благостта на Отца: Той не само връща живот на мъртвеца, но и го изцелява чрез благодатта на Светия Дух. Затова вместо тление Той облича този човек в нетление; заради глада заколва теле, за да не отиде той отново в далечна страна; при завръщането му го обгражда с грижа, като му дава обувки на нозете, и, което е най-дивно, поставя на ръката му божествен пръстен, като чрез това го възражда, за да бъде образ на славата Христова. (Празнични послания)