И така, преди всичко трябва да се изследва вярата на всяка църква (община): ако в нея обитава Христос, то без никакво съмнение тя трябва да бъде приета. Но ако, напротив, вероломен народ или наставник-еретик са направили жилището безобразно, тогава се предписва да се избягва общение с еретици, да се бяга от синагогата.

Трябва да се отърси прахът от нозете, за да не се замърсят стъпките на твоя разум с изсъхналата, безплодна почва на коварството. Защото, както проповедникът на Евангелието трябва да понесе телесните немощи на вярващия народ, така и трябва, подобно на прах, полепнал по подметките, да изтръска и стъпче техните празни дела. Както е писано: „Кой изнемогва, та и аз да не изнемогвам?“ (2 Кор. 11:29).

Затова, ако една църква отхвърля вярата и няма основа в апостолската проповед, тя трябва да бъде оставена — от страх да не се оцапа човек с калта на коварството. И това напълно ясно е признал апостолът, когато казва: „Страни от еретик, след като го посъветваш един-два пъти“ (Тит 3:10).

Тълкувание на Лука

Едва след като тази, която е образ на Църквата, бе изцелена от кръвотечението, и след като апостолите бяха изпратени да възвестят Божието царство, се дава храната на небесната благодат.

Но обърни внимание на кого се дава тази храна: не на безгрижните, не на онези, които живеят в града, сякаш в синагога, или сред блясъка на този свят, а на онези, които търсят Христос в пустинята. Наистина, тези, които не Му се противят, биват приети от Христос, и Божието Слово разговаря с тях не за земни дела, а за Небесното царство. Ако сред тях има и такива, покрити с язви на телесни болести, Той с радост им дава Своето изцеление.

Така Той утоли духовния глад на онези, които изцели от болезнените рани. И така, никой не получава храна от Христос, ако преди това не е бил изцелен. Онези, които са поканени на трапезата, първо са поканени да се излекуват. Хромият трябва да получи сила да върви, за да дойде; слепият, който не е виждал светлина, очевидно не може да влезе в дома Господен, ако не възвърне зрението си.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Четем, че първо Христос нахрани пет хиляди души с пет хляба, а по-късно — четири хиляди със седем хляба. Тук тайната е по-голяма от самото чудо.

Петте хиляди могат да се разберат като образ на петте телесни сетива, които получават от Христос храна, все още достъпна за плътския човек. А четирите хиляди, макар да живеят в тяло и в този свят, съставен от четири елемента, неслучайно получават храната на тайнствения покой. Те все още са равни на света, но ще бъдат над света. И наистина, макар те да са в този свят, не са в света, и за това им е дадена храната на тайнствения покой, тъй като в шест дни Бог сътвори света, а седмия ден, деня на покоя, Той освети. Затова покоят е извън света и извън света е плодът на покоя. Както е казано: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“ (Мат. 5:9), а Бог е над света, никой не може да Го види, ако първо не излезе отвъд пределите на този свят с духовния си взор.

И така, седмото блаженство е за миротворците. И седем коша останаха с къшеи за четирите хиляди. Това е съботният хляб, осветеният хляб, хлябът на покоя. Може би, ако първо „ядеш“ петте хляба чрез сетивата, после ще дойде време, когато, след петте и седемте хляба, ще ядеш хляб не на земята, но над земята ще ядеш осем хляба, подобно на тези, които са на небесата. Защото както седемте хляба са образ на покоя, така осемте са хляба на Възкресението.

Тъй като нахранените със седемте хляба останаха три дни на мястото и може би достигнали пълна вяра в идващото Възкресение и твърдост в него.

Тълкувание на Лука

Този хляб, който Иисус преломява, е в тайнствен смисъл Божието слово и проповедта за Христа: раздаван, той се умножава, защото с малко проповеди Той е дал на всички народи изобилна храна. Той ни е дал проповеди, подобни на хлябовете, и докато ги вкусваме, те се умножават в нашите уста. Вижда се, че по един чуден начин този хляб, когато го чупят, когато го раздават и когато го ядат, се увеличава, без да претърпява никакво намаляване.

Не се съмнявай, че тази храна се умножава или в ръцете, които я раздават, или в устата на онези, които я ядат; и свидетелството за нашето усилие винаги и навсякъде се приема за утвърждаване на вярата. Така, при сватбата в Кана, при слугите, които изпълняваха задълженията си, водата в съдовете се превърна във вино, и онези, които бяха налели вода, наляха вече вино, което не бяха носили. Разбери, ако можеш, тези чудесни дела: тук вкусващите хора умножават хляба, докато ядат, и от пет хляба остават повече къшеи, отколкото е било цялото първоначално количество; а там самите стихии изменят своя вид, и природата нито претърпява намаляване, нито признава себе си за създателка, а само допуска да бъде използвана.

Така навсякъде се спазва тайнственият ред: първо, чрез опрощаването на греховете се извършва изцелението на раните, а след това в изобилие се предлага храната на небесната трапеза. Все пак, този народ още не се храни с твърда храна; сърца, които се упражняват в твърда вяра, все още не могат да се хранят с Тялото и Кръвта на Христа: „Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото още не бяхте в състояние, и дори сега не сте“ (1 Кор. 3:2). В образа на млякото са петте хляба, а твърдата храна е Тялото на Христа; силната напитка — това е Кръвта на Господа.

От самото начало ние не ядем всичко наведнъж и не пием всичко наведнъж. (…) Първото е петте хляба, второто е седемте хляба, третото е Тялото на Христа. Нека в никакъв случай не напускаме такъв Господар, Който благоволи да раздава храната така, че да е по силите на всеки: за да не бъде слабият притиснат от прекалено твърда храна и за да не остане силният гладен от прекалено лека храна; „защото немощният яде зеленчук“ (Рим. 14:2).

Господ Иисус не пожела преждевременно да открие Себе Си, за да не се породи някакво смущение. Той заповяда на Своите ученици да не казват на никого, че Синът Човешки трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейшините, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне (Лука 9:22).

Може би Господ прибави това, защото знаеше колко трудно ще бъде да повярват дори Неговите ученици в страданието и възкресението. Затова предпочете Сам да стане вестител на Своите страдания и възкресение, така че самото събитие да роди вярата, а не слухът за него — разногласия.

Христос не пожела да се хвали, а предпочете да се яви без слава, за да претърпи страдания. А ти, роден без слава, се хвалиш? На теб подобава да вървиш по същия път, по който вървя Христос. Как? Като Го изповядаш, като Му подражаваш и в чест, и в безчестие (2 Кор. 6:8), за да се прославиш чрез кръста, както и Той Сам се прослави.

По този път вървеше и Павел, затова и каза: „да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ (Гал. 6:14).

Тълкувание на Евангелието от Лука

Светът не е разпнат за онзи, който обича богатството, обича светските почести, търси своето, а не Христовото, или обича видимото, а не невидимото (срв. 2 Кор. 4:18); не е разпнат и за онзи, който жадува живота, а за този, който бърза да се освободи и да бъде с Христос (Фил. 1:23).

И тъй, знай: Петър, Йоан и Яков не вкусиха смърт, защото бяха удостоени да видят славата на възкресението. Само тези трима Той взе със Себе Си „след осем дни“ след тези думи и се възкачи на планината (Лука 9:28).

В какъв смисъл е казано: „след осем дни“? Не в този ли, че който слуша и вярва на Христовите думи, ще види Христовата слава във времето на възкресението? Защото именно на осмия ден стана възкресението… Или може би, казвайки, че да положиш душата си за Божието Слово значи да я спасиш, Той е искал да покаже, че ще изпълни обещанията Си във възкресението.

Само трима, и то трима избрани, са отведени на планината. Бих предположил, че тези трима по тайнствен начин обхващат целия човешки род, тъй като от тримата синове на Ной произлиза цялото човечество, ако не беше обстоятелството, че тук става дума за избрани. Или може би от всички, които изповядаха Христос, единствено те са се удостоили да достигнат до благодатта на възкресението, защото нечестивите не възкръсват за съд (Пс. 1:5, по превода на Седемдесетте: διὰ τοῦτο οὐκ ἀναστήσονται ἀσεβεῖς ἐν κρίσει), а биват наказани като вече осъдени.

И така, трима са избрани да се изкачат на планината, а двама са избрани, за да бъдат видени до Господа.

И в двата случая числата са свещени. Може би именно затова никой не може да съзерцава славата на възкресението, ако не пази тайната на Троицата в непорочна вяра. Изкачват се Петър, който получи ключовете на Небесното царство; Йоан, комуто бе поверена Майката на Иисус; и Яков, който пръв се възкачи на свещеническия престол. След това се явяват Моисей и Илия, тоест Законът и Пророците, съединени със Словото; защото Законът не може да съществува без Слово, а пророк е такъв само ако пророкува за Божия Син.

И тъй, нека свалим покривалото от лицето си, за да се преобразим в същия образ, като с открито лице съзерцаваме славата Господня (2 Кор. 3:18). Да се изкачим на планината и да молим Божието Слово да ни се яви в Своя вид и в Своята красота, да се утвърди, да побърза и да царува (Пс. 44:5). Това също сочи към един тайнствен и дълбок смисъл: Словото става по-голямо или по-малко според твоята способност да го възприемаш. И ако не се изкачиш на най-високия връх на разбирането, няма да ти се яви Премъдростта, няма да се открие знанието на тайните, и няма да видиш колко велика е славата, колко велика е красотата на Божието Слово. Тогава Словото ще ти се представи във вид на човек, лишен от красота и вид (Ис. 53:2–3), като един, който е удрян по лицето. Този, Който може да понесе нашите немощи, ще ти се стори като произносимо човешко слово, скрито зад завесата на звуците, а не като сияещо със силата на Духа.

Но ако, мислейки за Човека, вярваш, че Той е роден от Дева, постепенно дъхът на вярата ще те убеди, че Той е роден от Духа – и тогава ти започваш да се изкачваш на планината. Ако, виждайки Го на Кръста, разбереш, че Той тържествува над смъртта, а не че е умрял, и ако видиш как земята се потресе, слънцето помръкна, тъмнина се разля пред очите на невярващите, гробниците се отвориха и мъртвите възкръснаха (Мат. 27:52) – в знак, че езическият народ, мъртъв за Бога, е възкръснал и гробницата на неговото тяло се е отворила, когато светлината на Кръста е засияла, тогава ти си се изкачил на висока планина и виждаш друга слава на Словото.

Неговите дрехи на земята са различни от небесните Му одежди. Може би одеждите на Словото са изреченията на Писанието, покривалата на божествения смисъл. Както Христос се яви на Петър, Йоан и Яков и „лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла и блестяща“ (Лука 9:29), така и смисълът на Божествените Писания се прояснява пред очите на твоя разум. Божествените слова стават бели като сняг, и одеждите на Словото са „твърде бели, каквито на земята белилник не може да избели“ (Марк 9:3). (Тълкувание на Лука, книга 7)

Петър видя тази благодат, и тези, които бяха с него, също я видяха, макар и обременени от сън. Защото непостижимото божествено сияние съкрушава нашите телесни сетива. Ако зениците на телесните очи, обърнати към слънцето, не могат да издържат на неговото сияние, то как тлението на човешките членове може да понесе Божията слава?

Затова при възкресението обликът [на хората] ще бъде по-чист и изтънчен, лишен от материалността на телесните недостатъци. Вероятно те бяха обременени от сън, за да съзрат образа на възкресението след упокоението. И затова, събуждайки се, видяха Неговата слава: защото никой не може да види Христовата слава, ако не бодърства. (Тълкувание на Евангелието от Лука)

Добре ни е да бъдем тук, казва Петър. А друг казва: „Желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро“ (Фил. 1:23). Той е усърден труженик — не само жадуващ да възнася хвала с чувство, но и превъзходен в действената преданост. Затова обещава да издигне три шатри за служение в общо послушание.

И макар сам да не знаеше какво говори, все пак обеща своето служение. Това не беше безсмислен порив, а прибързано обещание, произтичащо от желание да умножи плодовете на благочестието. Тъй като неговото незнание произтичаше от състоянието му, но обещанието му — от благочестието.

Но човешката природа не е способна да изгради в това тленно и смъртно тяло шатър за Бога.

И в продължение на тези думи се яви облак и ги засени. Именно от Божествения Дух изхожда тази сянка: тя не помрачава сетивата на хората, но открива скритото. Има я и на друго място, когато ангелът казва: „Силата на Всевишния ще те осени“ (Лука 1:35). И след явяването ѝ се чува Божият глас, който казва: „Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте“ (Лука 9:35); с други думи – не Илия е син, не Моисей е син, а ето Сина, Когото единствен виждаш, защото онези се отдръпнаха, когато Господ пожела да посочи [Сина Си]. Виждаш, че съвършената вяра не е само за начинаещите, но и за съвършените, и дори за тези, които са на небесата – тя се състои в познаването на Сина Божий.

Но тъй като вече говорихме за това по-рано, знай, че този облак не се образува от мъгливата влага на димящи планини, нито от тъмни изпарения на сгъстен въздух, които покриват небето с мрак; това не е облакът, който излива върху нас поройни дъждове и бури, а светъл облак, чиято роса, изпратена с гласа на Всемогъщия Бог, напоява човешкия разум с вяра.