От Евангелието от Матей знаем, че в страната на гергесините Христос среща двама бесновати, а тук, в разказа на свети Лука, се споменава само един — и то гол.

Гол е онзи, който е изгубил покрова на своята природа и се е лишил от добродетелта.

Това на пръв поглед несъгласие между евангелистите по отношение на броя не бива да се подминава, а трябва да се изследва. В края на краищата, дори числата да не съвпадат, съществува съгласие по отношение на тайната, която се разкрива. Този един бесноват символизира езическия народ — покрит с пороци, разсъблечен в заблуждение и открит за престъплението.

Тълкувание на Лука

Жителите на Гергеса, излезли от града, в който можем да видим образ на синагогата, молеха Иисус да си отиде, защото бяха обхванати от голям страх (Лука 8:37). Това е защото немощният ум не може да възприеме Божието слово, не може да понесе тежестта на мъдростта: той изнемогва и отслабва. Затова Христос повече не им възлага тежест, но се изправя и се връща (Лука 8:37).

Защо изцеленият не е приет [да тръгне с Иисус], а му е заповядано да се върне у дома, ако не за да избегне повода за самохвалство и да покаже с личния си пример на невярващите, че този дом е естествено място за убежище.

Затова, като получил целебното лекарство, той чува заповед да се върне от гробищата и гробниците в духовния дом; там, където преди е била гробница на ума, сега трябва да се издигне храм Божий.

Тълкувание на Лука

Подобно на онази жена, която изразходва цялото си имущество за лекари, множеството езически народи се лиши от всички природни дарования и пропиля цялото богатство на своя живот. Тя — праведна, кротка, благочестива, бърза към вярата, но сдържана от скромността: защото на срамежливостта и на вярата е присъщо да признават немощта, без да се отчайват в милостта.

И тъй, като беше кротка, тя се докосна до края на дрехата; като вярваща – се приближи; като благочестива — повярва; като мъдра — разбра, че е изцелена. Така и повярвалите в Бога праведни прости люде от езичниците се засрамиха от греха, за да го оставят; донесоха вяра, за да повярват; проявиха благочестие, за да поискат; придобиха мъдрост, за да усетят своето и чуждото изцеление; имаха твърда надежда, за да признаят, че отнемат чуждото…

Какво означава, че и дъщерята на началника умира на дванадесет години, и тази жена страда от кръвотечение дванадесет години? Не трябва ли да се разбира така, че когато синагогата е пълна със сила, Църквата страда? Падането на едната е сила за другата, понеже „чрез тяхното падане дойде спасение на езичниците“ (Рим. 11:11), и краят на едната е начало за другата — начало не в смисъл на раждане, а в смисъл на спасение, „ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници“ (Рим. 11:25).

Тълкувание на Евангелието от Лука

Тогава дойдоха слуги да кажат на началника: „Не прави труд на Учителя“ (Лука 8:49). Досега и те не вярваха във възкресението, както то беше предсказано от Иисус в Закона и изпълнено в Евангелието.

И така, когато Той дойде в дома на началника на синагогата, за свидетели на предстоящото възкресение взе само малцина; оттук следва, че малцина са вярвали във възкресението.

Накрая, когато Господ каза: „Тя не е умряла, а спи“, Лука свидетелства, че те Му се присмиваха (Лука 8:53). Защото онзи, който не вярва, се присмива.

Нека тогава оплакват своите мъртви тези, които ги смятат за мъртви; а вярващият във възкресението вижда не смърт, а покой.

И така, като хвана момичето за ръка, Иисус го изцели и заповяда да му дадат да яде. Това е свидетелство за живот, защото трябва да вярваме не в призрак, а в реалност. Блажен е онзи, чиято ръка я държи Премъдростта! О, ако и моите дела Тя управляваше — ако сдържаше ръката ми със справедливост, насочваше я към Божието слово, водеше ме в дълбините Си, отклоняваше ме от духа на заблудата, обръщаше ме към спасение и заповядваше да ми се даде храна!

Защото небесният хляб е Божието слово. Същата тази Премъдрост, която напълни свещените олтари с храната на Божественото Тяло и Кръв, казва: „Елате, яжте хляба Ми и пийте виното, което съм размесила” (Прит. 9:5).