При Господа е доведен слугата на стотника езичник, в когото е представен езическият народ, пребиваващ в оковите на робството на този свят, болен от смъртоносни страсти, за да бъде изцелен чрез благодеянието на Господа.

Когато евангелистът казва, че той бил на смъртно легло, това не е грешка. Защото той наистина би умрял, ако не бе изцелен от Христос. Така чрез небесната любов беше изпълнена заповедта от Онзи, Който толкова възлюби враговете, че ги изтръгваше от смъртта и ги привличаше чрез надеждата за вечно спасение.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Какъв велик знак на божественото смирение е това, когато Господът на небето въобще не се погнуси да дойде при някакъв слуга на стотник! Вярата сияе в делата, но още по-силно действа любовта към човека чрез своите проявления. Във всеки случай Той не постъпи така, сякаш не би могъл да изцели от разстояние, а за да ти даде пример за подражание в смирението – как да приемаш еднакво и най-низшите, и най-висшите.

Накрая, на друго място Той казва на царедвореца: „Иди си, синът ти е жив“ (Йоан 4:50), за да познаеш както Божията сила, така и благодатта на смирението. Там Той не пожела да отиде по-далеч, за да не изглежда, че заради сина на царедвореца ще бъдат принесени големи богатства. А тук отиде по-далеч, за да не изглежда, че поради слугата на стотника ще бъде презряно робското му положение. Защото всички ние – и роб, и свободен – сме едно в Христа (срв. Гал. 3:28).

Тълкувание на Евангелието от Лука

Какво излязохте да гледате в пустинята? Тръстика ли, люлееща се от вятъра? (Лука 7:24) След като Иисус посочи, че учениците на Йоан ще повярват в Господния кръст, Той, обърнал се към народа, започна да призовава бедните към добродетелност, за да не предпочитат онези, които са високомерни в сърцето, непостоянни по нрав и немощни в разума, привидно красивото пред полезното, тленното пред вечното.

А напротив — със смирен дух по-добре да приемат кръста, отколкото да се превъзнасят от наградите на този свят, и подобно на блажените нищи, които нямат нищо от света, и следователно няма какво да загубят, с радост да разменят плътския живот за безсмъртна слава.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Вникни в домостроителството. В дома на фарисея се прославя грешницата; в дома на Закона и Пророка не фарисеят е оправдан, а Църквата. Фарисеят не повярва, но тя повярва. А сам фарисеят казваше: „Ако беше Той пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него“ (Лука 7:39).

Юдея е домът на закона — закона, който не е написан върху камък, а на плочите на сърцето (срв. 2 Кор. 3:3).

И вече в този закон Църквата се оправдава в по-голяма степен, защото законът не познава прошката на греховете, в закона няма тайнство, чрез което да се очиства скритото, и затова това, което липсва в закона, се допълва в Евангелието.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Блажен е онзи, който поне с елей може да помаже нозете на Христос. Даже Симон досега не ги е помазал, но по-блажена е тази, която ги маже с миро (Лука 7:38).
Защото благодатта на множество цветя, събрани в едно, разлива благоухание, приятно по различни начини.

И може би никой друг освен самата Църква не може да предложи това миро, тъй като именно тя притежава безброй цветя с различни аромати. Църквата с право приема образа на грешницата, защото и Христос прие образа на грешен човек.

Един заемодавец, казва Иисус, имаше двама длъжници: единият дължеше петстотин динария, а другият — петдесет (Лука 7:41). Кои са тези длъжници, ако не двата народа — юдеи и езичници — задължени към този Небесен заемодавец с божествени съкровища?
Единият дължал петстотин динария, другият — петдесет.
Не е маловажно това, защото динарият носи образа на царя — трофей на императора.

Не със злато сме длъжни на този заемодавец, а с множество заслуги — монети на добродетелта, чиято стойност се измерва с тежестта на достойнството, с блясъка на праведността, със звука на изповедта.

Горко ми, ако нямам това, което съм получил — или по-точно, тъй като е трудно някой да върне на заемодавеца всичко дължимо, горко ми, ако не казвам: „Прости ми дълга!“ Защото Господ не би ни научил в молитвата да молим за опрощение на дълговете ни, ако не знаеше, че никой не може напълно да изплати дълга си.

А кой е народът, който дължи повече, ако не ние, на които е поверено повече? На онези е поверено Божието слово, на нас — Детето на Девата. На теб е даден талантът — Детето на Девата, плодът на вярата ти е стократен. На нас е поверен Емануил, което значи „Бог с нас“, поверен е Кръстът на Господа, Неговата смърт и Възкресение.
Макар Христос да е страдал за всички, Той особено страда за нас, защото страда за Църквата. Затова, без съмнение: този дължи повече, който е получил повече.

И тъй, нашата любов — това е Христос. Тази любов е благо, защото Той предаде Себе Си на смърт заради греховете: тази любов е благо, защото прости греховете. И затова нека душата ни се облече в любов — в такава любов, която е силна като смъртта (Песен на песните 8:6), защото както смъртта слага край на греховете, така и любовта — понеже който обича Господа, престава да греши. Защото любовта… не мисли зло, не се радва на неправдата… всичко покрива (1 Коринтяни 13:4–7). Коя е тази, която не търси своето, а търси ползата на другите?

Смъртта е силна чрез купела на кръщението: чрез него се погребва всеки грях и се прощава вината. Толкова велика беше любовта, която носеше в себе си онази евангелска жена, че Господ каза за нея: „Прощават ѝ се многото ѝ грехове, защото много възлюби“ (Лука 7:47). Силна е и смъртта на мъчениците, която унищожава предишния грях; тя е силна — и равна ѝ е любовта, съпоставима със страданията на мъчениците, защото премахва наказанието за греховете.

За Исаак, или за душата