Не само чрез възприемането на думите, но и чрез самото прилагане и видимите действия, Господ Иисус започна да съблича от човека спазването на стария закон и да го облича в новата одежда на благодатта. Затова сега, в съботен ден, Той го води през засяти ниви — тоест го насочва към онези, които принасят плод.

В това, че върви със спътниците Си през нивите в събота, че има хлябове и класове — се крие дълбока тайна. Нивата е целият този свят, хлябовете в нивата — това е изобилието от плодове на светците сред човешкия род, а класовете — плодовете на Църквата, които апостолите разпръскваха чрез делата си и се радваха, хранейки се от нашето духовно израстване.

Хлябовете вече стояха узрели, пълни с плодове — с класове от добродетели, с които се сравняват и плодовете на нашите заслуги. Защото те също могат да увяхнат от порои, да изсъхнат от слънце, да изгният от дъжд, да бъдат ударени от буря, или прибрани от жетварите в хамбарите на богатите.

Земята отдавна е приела Божието Слово, и засята с небесно семе, плодородната и хранеща нива изляла изобилие. Учениците гладуваха за спасението на хората и чрез чудесата на делата си като че ли извличаха плодовете на душите от обвивките на телата, към ярката светлина на вярата. Но юдеите смятаха, че това не е позволено в събота.

А Христос, чрез дара на новата благодат, показа безплодието на закона и делото на благодатта.

Тълкувание на Евангелието от Лука

И тъй, чу думите на Господа, Който казва: „Протегни ръката си“ (Лука 6:10). Това е всеобщо и всеобхватно лечение. И ти, който мислиш, че ръката ти е здрава, внимавай да не се свие от алчност или светотатство.

Протегни я разумно – протегни я към бедняка, който те моли; протегни я, за да намериш ближния си, за да защитиш вдовицата, за да измъкнеш от несправедливост онзи, когото виждаш подложен на нечестна обида. Протегни я към Бога заради греховете си. Така се протяга ръка, така се изцелява.

Такъв беше и Йеровоам, който направи ръката си схваната, когато започна да служи на идоли; но когато се помоли на Господа, я протегна отново, права.

Тълкувание на Евангелието от Лука, 5

Тук Господ Иисус Христос преминава към нещо друго. Този, Който бе решил да изцели цялото човечество, разпростираше изцелението чрез отделните членове, за да може с право да каже: „Гневите ли се на Мен, Който изцели целия човек в събота?“

И така, тук ръката, която протегна Адам, за да откъсне ябълката от забраненото дърво, Христос ороси със спасителните сокове на добрите дела, за да може тя — изсъхнала от това престъпление, да стане отново здрава за извършване на добри дела.

За това Христос влизаше в спор с юдеите, които нарушаваха заповедите чрез лъжливи тълкувания на Закона, вярвайки, че в събота човек трябва да си почива дори от добри дела. А всъщност Законът в старозаветното време беше предобраз на бъдещето, когато истинската почивка ще бъде от злото, а не от доброто.

Тълкувание на Евангелието от Лука

И тъй, Господ се моли не защото умолява за Себе Си, а защото ходатайства за мен, понеже Отец е предал всичко във властта на Сина. Но за да изпълни образа на човека, Той счита, че трябва да се моли на Отца за нас — защото Той е нашият застъпник.

А щом Той е нашият застъпник, то трябва да ходатайства за моите грехове. Дава ти се пример, посочва се образ, на който трябва да подражаваш. Защото какво трябва да правиш ти за своето спасение, щом Христос прекарва нощи в молитва заради теб?

И ако не греша, никъде не започва молитва заедно с апостолите, а навсякъде се моли сам, защото човешките обети не възприемат божествения съвет и никой не може да бъде причастен на Христос във вътрешните неща.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Той призова учениците Си и избра измежду тях дванадесет, които изпрати като сеячи на вярата — за проповед и помощ в спасението на хората по цялата земя.

В същото време обърни внимание на небесната мъдрост: Той не избра мъдри, нито богати, нито знатни, а рибари и бирници — тези, които възлюби, за да не изглежда, че води някого към Своята благодат чрез мъдрост, или че я купува чрез богатства, или че привлича чрез авторитета на властта и благородния произход, за да господства смисълът на истината, а не авторитетът на мнението.

Избран бе и Юда — и не поради небрежност, а по Божи промисъл. Колко велика е истината, която не отслабва дори когато нейният служител стане неин враг!

Колко нравствено величие има в Господа, Който предпочете да подложи на изпитание нашето разбиране за Неговия съд, отколкото Своята любов. Той прие човешката немощ и не отхвърли дори тези ѝ страни.

Той пожела да бъде изоставен, избра да бъде предаден, съгласи се да бъде продаден от Своя апостол — за да можеш ти, когато бъдеш изоставен от приятел или предаден от свой съюзник, по-леко да понесеш, че си сгрешил в решението си и напразно си загубил своите благодеяния.

 Тълкувание на Евангелието от Лука

Където и да слизаше Иисус, Той намираше болни, защото немощните не могат да пребивават във висините. Така и Матей ни учи, че долу били изцелени болните — и първо всеки бил изцеляван поотделно, за да може, чрез постепенно увеличаваща се сила, Христос да възлезе на планината.

И така Той изцелява всеки „в ниското“ — тоест очиства от похот, премахва слепотата на несправедливостта, слиза при нашите рани, за да ни направи по някакъв начин чрез щедростта Си съучастници в Неговата небесна природа.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Иисус казва: „Блажени бедните“ (Лука 6:20; Мат. 5:3). Но не всички бедни са блажени, защото бедността сама по себе си е неутрална. И добри, и зли могат да бъдат бедни — освен ако тук не разбираме под „блажен беден“ онзи, за когото говори пророкът, казвайки: „По-добре беден праведник, отколкото богат нечестивец.“

Блажен е онзи беден, който извика към Господа и Той го чу (Пс. 33:7); беден в грях, беден в пороци, беден, в когото князът на този свят не намира нищо; беден — подражател на Този Беден, Който беше богат и обедня заради нас.

Затова и Матей напълно изяснява това, казвайки: „Блажени нищите по дух“. Защото нищият по дух не се възгордява, не се превъзнася чрез плътски ум.

Следователно, първото блаженство е в това: когато отхвърля всякакъв грях, когато се съблека от всяка злоба, когато съм доволен в простотата и усещам нужда само от добро, а не жажда за зло. Най-висшето е, когато укротя нравите си.

Каква полза ще имам, ако се лиша от земните блага, но не стана кротък и смирен?

Тълкувание на Евангелието от Лука

И така, нека обясним как св. Лука съчетава осемте блаженства в четири. Както знаем, съществуват четири главни добродетели:
въздържание, справедливост, благоразумие и мъжество.

Нищият духом не е алчен; онзи, който плаче, не се възгордява, а е кротък и мирен; онзи, който ридае, се смирява; справедливият не отказва да предаде на другите онова, което знае за обща полза; милостивият благотвори от своето имущество;
онзи, който дава своето, не посяга към чуждото и не крои зло срещу ближния си.

И така, добродетелите са взаимно свързани и преплетени, така че този, който притежава една, се оказва, че притежава много. За светиите е достатъчна дори една добродетел, но онзи, у когото тя изобилства, ще получи и по-голяма награда.

Следователно: въздържанието включва чистота на душата, справедливостта — милосърдие, благоразумието — мир, а мъжеството — кротост.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Умий себе си със сълзите си, измий се с риданията си! Ако сам оплакваш себе си, никой друг няма да те оплаква. Ако Саул беше оплакал греховете си, Самуил нямаше да го оплаква.

Грешникът трябва да оплаква сам себе си и да се изобличава, за да стане праведен. Защото „праведният е обвинител на самия себе си“ (Притчи 18:17, Септуагинта). Отхвърлих греха, смирих характера си, оплаках постъпките си – и сега започвам да гладувам, да жадувам за правда. Защото тежко болният не изпитва глад, понеже болестта потиска глада.

Но какво е това гладуване за правда? Какъв е този хляб, за който праведникът гладува? Не е ли това хлябът, за който е казано:
„Бях млад и остарях, но не видях праведника да бъде оставен, нито потомството му да проси хляб“ (Пс. 36:25)? Онзи, който гладува, поне търси укрепване на силите си.

Законът повелява да се отмъщава. А Евангелието — да отвръщаш на враждата с любов, на омразата — с доброжелателност, на проклятията — с молитви, на гоненията — с подкрепа, на алчните — с търпение и благодарност за благодеянието.

Колко по-съвършен е онзи духовен борец, който дори не усеща раната!

Тълкувание на Евангелието според Лука