Погледни ръцете на Христос – с тях Той извоюва победата не за Себе Си, а за теб. Онзи, Който доказа, че има власт да направи камъните хляб, променяйки самата им същност, те учи да не правиш нищо за дявола – дори добродетелта да не упражняваш, ако е заради него. Така виждаме и в това изкушение колко е хитър дяволът: той изкушава, за да се докосне [до теб]; докосва, за да изкуши.

Господ пък постъпва обратно: отстъпва, за да победи; побеждава, за да отстъпи. Наистина, ако Той беше преобразил същността на нещата, с това щеше да предаде Твореца им. Затова смирено отговаря: „Писано е: не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие“ (Лука 4:4).

Виждаш за какво използва Той ръцете Си – за да защити човека от нападенията на духовната поквара, да го огради и опази от чревоугодие. Не прибягва до Божието всемогъщество, за какво Му е? Като човек, Той разчита на обичайната подкрепа и, жадувайки Словото Божие, не обръща внимание на телесния глад, а се храни с небесното слово.

Моисей, измъчван от същата жажда, не търсеше хляб; също и Илия, измъчван от същата жажда, не чувстваше глад по време на дългия пост. Онзи, който следва Словото, не желае земен хляб, след като приема същността на небесния хляб. Защото без съмнение божественото е по-важно от човешкото, а духовното – от плътското, така че който жадува вечен живот, жадува онзи хляб, който с невидимото си естество укрепва човешките сърца.

И в същото време, като казва, че „не с хляб само ще живее човек“, Христос показва, че изкушението засяга именно човека – плътта, която Той прие, а не Неговото Божество.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Адам бе съблазнен чрез храна, и той, с готовност престъпвайки заповедта, отнасяща се до дървото, веднага падна в греха на гордостта, пожелавайки да стане като Бог. Господ обаче най-напред развърза древните вериги на греха, за да се научим, свободни от тежкото иго, да преодоляваме престъпленията си с помощта на Писанията.

Дяволът, стремейки се да съблазни човека, обръща целия свят с изкусна измама и вика на помощ всички изкушения на този свят — а именно сладостта на тази примамка е най-опасна. Ева не бе съблазнена от храната или от забравата на Божиите заповеди, а от сладката жажда за обещаната слава.

Ако тя беше пожелала само на Бога да се покланя, нямаше да търси това, което не ѝ се полага. Ето и лекарството, което притъпява остротата на изкушението чрез гордост и суетност: ние трябва да служим само на Бога. Искреното благочестие лекува от суетата.

Тълкувание на Лука

Кощунството на юдеите, което Господ отдавна бе предсказал чрез пророка и възвестил в стих от псалма, когато говори, че ще пострада в плът: „Въздадоха ми зло за добро“ (Пс. 34:12), се изпълнява, както учи Евангелието. Защото когато Той раздаваше благодеяния сред народите, те Му отвръщаха с оскърбления. И не е чудно, че онези, които изгониха Спасителя от пределите си, загубиха и самото спасение.

Така трябва да разберем, че страданието на тялото Му не беше наложено от необходимост, а беше доброволно — Той не бе пленен от юдеите, а Сам се предаде. Затова Го залавят, когато Той го позволява; страда, когато сам пожелае; възлиза на кръста, когато пожелае, и не може да бъде задържан, когато не иска.

И тук Той се изкачва на върха на планината, сякаш подлежащ на блъскане надолу, но изведнъж преминава измежду средата им и слиза, а умът на разярените се променя или застива — защото още не бе настъпил часът на Неговото страдание.

Понеже Той предпочиташе да изцели юдеите, а не да ги погуби, за да могат, чрез неуспешния завършек на своята ярост, да престанат да желаят това, което не можеха да извършат.

Делата на Господа, започнали в събота чрез изцеления, показват, че новото творение започва оттам, където старото се е прекратило. Синът Божий още в самото начало разкрива, че Той не е подчинен на закона, а стои над него. Законът не се нарушава, а се изпълнява. Защото не чрез закона, а чрез Словото е създаден светът, както четем: „Със словото на Господа бяха сътворени небесата“ (Пс. 32:6). Следователно, законът не се отменя, а се осъществява чрез обновяването на вече падналия човек.

Затова и апостолът утвърждава: „Съблекли сте стария човек “ (Кол. 3:9) и „облекли сте се в новия, създаден по образа на Христос“ (Еф. 4:24, “да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината”, синод. пр.).

И добре е, че Господ започва в събота, за да се яви Сам като Творец, Който преплита старите дела с нови и ревностно довежда до завършек онова дело, което Сам е започнал.

Тълкувание на Евангелието от Лука