Беше слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята.

Синът Божий, Комуто предстояло да събере Божията Църква, най-напред става служител. И добре казва тук свети Лука, че беше слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята, защото в основата на Божията Църква не стои човек, а словото.

Църквата тук се сравнява с пустинята, защото децата на пустинята са много повече от тези на онази, която има мъж. Затова ѝ е казано: „Весели се, неплодна“ (Ис. 54:1), и още: „Ликувайте, пейте заедно, пустини“ (Ис. 52:9, по Септуагинта). Защото в тези места още не бил вложен човешки труд и все още нямало овощни дървета, чиито плодове да служат за награда на работниците.

Все още не бил дошъл Онзи, Който ще каже: „Аз съм като зеленееща се маслина в Божия дом“ (Пс. 51:10), Небесната Лоза още не била дала плод на словесни филизи по клоните на Своя народ.

И така, беше слово за това, че пустинята ще ни даде плод. Беше слово, и след него последва глас, защото най-напред словото действа вътре, а едва след това гласът извършва своята работа. Това потвърждава и Давид: „Вярвах и затова говорих“ (Пс. 115:1).

Тълкувание на Евангелието от Лука

Св. Йоан Кръстител отговарял на всеки човек според занятието му, като при това давал един отговор за всички. Така например казал на митарите да не събират повече от предписаното, а на воините – да не клеветят и да не ограбват, тоест да се задоволяват с определеното им възнаграждение и да не изискват повече, без да посягат на чуждото. Тези съвети са подходящи за хора от всякакви професии, защото милосърдието е заповядано на всички. Хората от всички занаяти и на всяка възраст трябва да имат необходимото за живот, но и да носят отговорност за това. Няма изключения – нито митар, нито войник, нито земеделец, нито гражданин, нито богат, нито беден – на всички е заповядано да помагат на нуждаещите се.

В милосърдието се осъществява пълнотата на добродетелта, и затова тази съвършена форма на добродетел се предлага на всички. Никой не бива да жали своите дрехи и храна. Всеки трябва да показва състрадание според възможностите си и състоянието си – така че да не пази всичко само за себе си, а да има нещо, което да сподели с бедния.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Извършвайки своето служение открито, Йоан лесно доказа, че не е Христос. Тъй като човек се състои от две природи — душа и тяло, видимата тайна се освещава чрез видимото, а невидимата — чрез невидимото: водата измива тялото, а Духът очиства душата от греховете. Ние извършваме едното, призоваваме другото, макар че божественото освещение действа в същата тази купел, защото очистващото умиване не е само вода, но не може да се отдели едното от другото. Затова едното е кръщение на покаяние, а другото — кръщение на благодатта; в последното се съдържат и двете, а в първото — само едното. Понеже греховете са общи и за душата, и за тялото, тяхното очистване също трябва да бъде общо.

Свети Йоан даде да се разбере, че знае помислите на сърцата им, но, без да ги разкрива открито, отклони от себе си завистта, която поражда величието, и с дело, а не със слово, показа, че не е Христос. Дело на човека е да се кае за греховете си, а извършването на тайнството на опрощението е дар от Бога.

Обяснение на Евангелието от Лука

“Иде по-силният от мене”. Йоан прибягна до сравнението не за да покаже колко по-силен е Христос от него — не би могло да има сравнение между Сина Божий и човек, — а защото силните са много. И дяволът е силен, и никой не може да ограби покъщнината на силния, ако първом не го върже, и тогава ограбва къщата му.(Марк 3:27). И така, силните са много, но най-силният е единствено Христос.

Йоан беше толкова далеч от подобно сравнение, че добави: „Аз не съм достоен да Му понеса обувките“ (Мат. 3:11), като по този начин даде да се разбере, че дарът на евангелската проповед е даден на апостолите, които са обути за благовестие (срв. Еф. 6:15).

Чрез образа на веенето на зърното Господ утвърждава правото Си да различава заслугите. Когато зърното се пресява на хармана, пълното се отделя от празното, носещото в себе си зародиша на нов живот – от безплодното, което се разпилява от вятъра. С това сравнение Господ ни разказва как в Съдния ден ще отдели здравите плодове на заслуги и добродетели от празното самохвалство и безплодните дела, и ще въведе съвършените и добродетелните в небесните обиталища. Защото съвършен е онзи, който е удостоен да се уподоби на Него – умрелия като пшенично зърно, за да принесе в нас много плод (Йоан 12:24), ненавиждан от плявата, враг на празното самомнение. Затова и огънят, който върви пред Него, не е по природа смъртоносен – защото като изгаря злото у нечестивите, той само усилва сиянието на добрите.

Тълкувание на Евангелието според Лука

Господ се кръсти не за да се очисти, а за да очисти водите, които, като се допряха до плътта на Христос, непознала грях (виж 2 Кор. 5:21), получиха кръщелна сила. Затова онези, които идват при Христовата купел, оставят греховете си.

Евангелист Лука много умело накратко излага онова, което другите евангелисти разказват по-подробно, и по-скоро загатва, че Господ беше кръстен от Йоан, отколкото да го каже пряко.

А причината за Своето кръщение Сам Господ разкрива с думите: „Остави сега, защото така подобава да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15).

Нека сега разгледаме тайната на Троицата. Ние изповядваме, че Бог е Един, макар че изповядваме и Отца, и Сина. Макар да е писано: „Възлюби Господа, твоя Бог… и само Нему служи“ (Втор. 6:5, 13), Синът отрича, че е сам, като казва: „Но Аз не съм сам, защото Отец е с Мене“ (Йоан 16:32). И сега Той не е сам, защото Отец свидетелства, че Той е тук. Тук е и Светият Дух, защото Троицата никога не може да бъде разделена от Себе Си: именно сега се разтвори небето и Светият Дух слезе в телесен вид, като гълъб.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Сега ни предстои да говорим за родословието. Родословието на Христос, представено в Евангелието от Матей (виж Мат. 1:1-16), се различава от изложеното в Евангелието, което сме се заели да тълкуваме. Невероятно е светите евангелисти да си противоречат, особено в изложението на делата на Господа Спасителя, затова ще се постараем да покажем, че между тях няма разногласия.

Първо, никой не бива да се смущава от написаното: „И беше Той, както мислеха, син на Йосиф“ (Лк. 3:23). Действително, така мислеха за Него, макар че по природа Той не беше такъв. Така мислеха, защото Той беше роден от Мария, която беше сгодена (виж Мат. 1:18) за мъжа си Йосиф. Наистина, за Него казваха: „Не е ли Той синът на дърводелеца?“ (Мат. 13:55).

По-рано обяснихме по каква причина Господ Спасителят благоволи да се роди от Дева, казахме и защо от сгодена жена, както и защо по време на преброяването. Сега няма да е излишно да разкажем защо Неговият баща беше дърводелец.

В образа на дърводелеца Господ показва, че Неговият Отец е Творецът на всичко, Създателят на света, както е написано: „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). И макар човешкото да е несравнимо с божественото, образът все пак е точен, защото Отецът на Христос действа чрез огън и дух и като изкусен дърводелец изсича пороците ни до корен, бързо насочвайки брадвата към безплодните дървета (ср. Мат. 3:10, Лука 3:9). Той знае къде да отсече излишното, къде да запази горните клони, как да смекчи вкаменените души чрез огъня на Духа и да направи целия човешки род годен за различни служения с различни методи.

Лука счете за необходимо да проследи родословието на Христос обратно до Бога, тъй като истинският родител на Христос е Бог – като Отец по отношение на истинското раждане, така и като Дарител на тайнствения дар на възраждането чрез водното умиване.

Поради тази причина евангелистът не започна своето повествование с родословието на Иисус, а първо разказа за Неговото кръщение, желаейки да покаже, че чрез кръщението Бог е Творец на всички, и потвърди, че Христос също е произлязъл от Бога в реда на раждането.

Така той събра в едно всички свидетелства, че и по природа, и по благодат, и по плът Христос е Син Божий.

Какво по-очевидно свидетелство би могъл да приведе евангелистът за божествения произход на Христос в началото на Неговото родословие от думите на Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17; Мат. 17:5)?

Тълкувание на Лука