Мнозина виждат различни значения в това лозе, но Исайя ясно казва: Лозето на Господа на Силите е домът Израилев (Ис. 5:7). Кой е насадил това лозе, ако не Бог? Той го посади и го отдели. Това не означава, че Господ е преминал от едно място на друго – Той е навсякъде и винаги; но Той е близо до онези, които се стремят към Него, и далеч от небрежните. Той се отдалечи за дълго време, за да не се смята, че поисканата жътва е преждевременна. Колкото по-търпелива е щедростта, толкова по-непростимо е упорството.

Съвсем кратко, но колко много и колко важно! Първо: истинското благо често се оказва поверено на недостойни. Второ: Христос дойде като последно средство за излекуване от злото. И накрая: онези, които отричат Наследника, нямат надежда в Твореца. Христос е Наследникът и Завещателят. Като Наследник Той преживява собствената Си смърт и наследява, а Неговото наследство е нашето благоденствие, което Той сам завещава в Своите завети.

Тук нашият Господ ни учи колко внимателни трябва да бъдем в отговорите си към еретици или юдеи, както е казал и на друго място: „Бъдете мъдри като змии.“

Според буквата на закона, жената е задължена да се омъжи, дори против волята си, за да може братът да въздигне потомство на покойния си брат. Следователно буквата убива, но Духът е господар на милосърдието.

В мистичен план тази жена е синагогата, която е имала седем съпрузи, както е казано на самарянката: „Ти имаше петима съпрузи“, защото самарянката следва само Петокнижието (първите пет книги на закона), а синагогата – седем. Самаряните признавали само Петокнижието, а юдеите също Книгата на Иисус Навин и Книга Съдии, но нито една от тях  не е приела семе, за да създаде потомство. След възкресението тя няма да може да се съедини с нито един от съпрузите си, защото е изопачила духовната заповед с плътски ум.

Тълкувание на Евангелието от Лука, кн. 9

В мистичен смисъл тази жена представлява синагогата, която имаше седем съпрузи. Както беше казано на самарянката: „Ти си имала петима мъже“, защото самаряните следваха само петте книги на Моисей, докато синагогата – седем.

Но от нито един от тези „мъже“ тя не прие семето на наследствено потомство. Затова няма да има дял със своите съпрузи във възкресението, защото извращава духовния смисъл на заповедта, превръщайки я в нещо чисто телесно.

Те не са порицани тук, защото признават, че Той е син Давидов, защото слепецът, който Го нарече така, бе удостоен да бъде излекуван. А децата, които викаха: „Осанна на Сина Давидов,“ въздадоха на Бога слава с най-висша хвала. Но тези тук са порицани, защото не вярват, че Той е Син Божий.

Затова е добавено: „А сам Давид казва в книгата на Псалмите: ‘Рече Господ на моя Господ…’” И Отец е Господ, и Синът е Господ, но няма двама Господи, а един Господ, защото Отец е в Сина, и Синът е в Отца.

Сам Той седи отдясно на Отца, защото е равен с Него, и не е по-нисш от никого. Той не е удостоен със слава само заради това, че седи отдясно, нито пък е унижен, като е изпратен [на земята]. Където е пълнотата на Божеството, не се търсят степени на достойнство.

Тълкувание на Лука

Трябва, следователно, да вярваме, че Христос е и Бог, и човек, и че неговите врагове са покорени от Отца не поради някаква слабост на Неговата сила, а поради единството на тяхната природа, тъй като в Единия действа Другият.

Защото Синът също покорява врагове на Отца, като Го прославя на земята.