И тъй, след горделивото пренебрежение от страна на богатите, Той се обърна към езичниците. Той кани да дойдат и добри, и злиq за да увеличи броя на добрите и да промени към по-добро състоянието на злите, та да се осъществи прочетеното днес: „тогава вълци и агнета ще пасат заедно“ (Ис. 65:25, по Седемдесетте).

Той кани бедните, немощните, слепите. С това ни се показва, че телесната немощ не изключва никого от Царството; че по-рядко би грешил онзи, който пренебрегва съблазънта на греха; че немощта на греховете се прощава по милостта на Господа, така че грехът се изкупва не чрез дела, а чрез вяра, ако онзи, който се хвали, се хвали с Господа.

И тъй, Той изпраща по кръстопътищата, защото премъдростта възглася по разпътищата (Мат. 22:9). Изпраща по улиците, за да бъдат призовани грешниците да оставят широкия път и да стъпят на тесния, който води към живота.

Той изпраща по пътищата и край оградите, защото за Царството Небесно очевидно са годни онези, които не са заети с привързаностите на настоящото време, а бързат към бъдещите блага, без да се отклоняват от пътя на добрата воля. И както оградата отделя посевите от пустеещите места и препятства нахлуването на животните, така и те различават доброто от злото и противопоставят на изкушенията на злия дух крепостния вал на вярата. (Тълкувание на Евангелието според Лука)