Що се отнася до онези галилейци, чиято кръв Пилат смесил с техните жертви, това изглежда е някакъв образ, който се отнася до онези, които по дяволска подбуда принасят жертви [Богу] с нечиста съвест. Чиято молитва е в грях (Пс. 108:7), както е писано за предателя Юда, който сред жертвоприношенията, замисляше предателство с кръвта на Господа.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Подобен на този народ е Църквата, която е като корен на вярата, посаден и поддържан от издънките на смирението, за което прекрасно говори пророкът: „Из Египет пренесе Ти лозата… и утвърди корените ѝ, и тя изпълни земята. Планините се покриха с нейната сянка, и нейните клони — като Божии кедри; тя простря клоните си до морето и издънките си до реката“ (Пс. 79:9-12).

Той постави в Църквата своего рода кула от апостоли, пророци и учители, готови да пазят мира на Църквата. Той прекопа земята около нея, тоест освободи я от земните грижи; защото нищо не натоварва разума повече от грижите за света и стремежа към богатство или власт.

Пример за това е показан в Евангелието, когато четеш за жената, която имаше дух на немощ и беше прегърбена така, че не можеше да се изправи и да гледа нагоре. Прегърбена беше душата й, която се стремеше към земните изгоди и не виждаше небесната благодат. Иисус я видя и я повика, и веднага жената свали от себе си земното бреме.

Това показва, че с страстите са обременени и онези, на които Той казва: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Така душата на тази жена, като лоза в прекопана почва, пое дъх и се изправи.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Не разбирайки, началникът на синагогата пречеше на изцелението на когото и да било в съботен ден, защото съботата е образ на бъдещия покой. Покой обаче не от добри дела, а от зли, както е определено, за да можем в бъдещето, след смъртта, да празнуваме съботата като покой от задължителни дела, без никакъв товар на греховете, а не на доброто.

Затова на Господа било угодно да отговори: “Лицемер! не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота и не го ли води да го напои?”.

И така, нека да разгледаме защо величественото Царство Небесно се сравнява със синапово зърно.

Това се припомня и от прочетеното на друго място, където синаповото зърно се сравнява с вярата, когато Господ казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и кажете на тая планина: ‘Премести се оттук там’“ (Мат. 17:20).

Тази вяра не е слаба, а велика – такава, че може да заповяда на планина да се премести. И наистина, Господ не изисква малка вяра от Своите апостоли, знаейки, че те ще трябва да се борят с високата гордост на духовното безпътство.

Искаш ли да узнаеш, че е нужна велика вяра? Прочети у апостола: „Ако имам цялата вяра, та и планини да преместям…“ (1 Кор. 13:2).

И тъй, ако Царството Небесно е подобно на синапово зърно и вярата е подобна на синапово зърно, то вярата несъмнено е Царството Небесно, а Царството Небесно е вярата. Следователно, който има вяра, има Царството Небесно; и Царството е в нас, и вярата е в нас, защото четем: „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17:21).

Това не може да се изпълни сред изкушенията на века, ако евангелската жена не положи в трите мери брашно закваската, с която тук се сравнява Царството Небесно, докато не вкисне всичко. Защото има три мери, както вече казах, които се отнасят към плътта, душата и духа – но към онзи дух, чрез който всички ние живеем, докато се намираме в това тяло.

Така става, когато разпуснатостта на плътта не взема надмощие, когато душата не бива потискана от прегрешенията на плътта и когато мярката на живота в целия човек се пази безпогрешно. Но понеже равенството на мерите трудно се поддържа без помощта на Църквата и учението, тази жена, която представлява образ на Църквата, смесва с тях добродетелта на духовното учение, докато целият вътрешен човек, скрит в сърцето, не се издигне до благодатта на небесния хляб.

Наистина, учението на Христа подобава да бъде наричано добра закваска, защото Христос е хляб, а апостолът е казал: „един хляб сме ние многото, едно тяло“ (1 Кор. 10:17). Тогава има само една закваска, когато плътта не желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17). (Тълкуване на Евангелието от Лука 7)