А сега обърни внимание защо Господ казва: „Който каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но който похули Светия Дух, няма да му се прости ни в този век, ни в бъдещия“ (Лука 12:10).

Нима едно е оскърблението спрямо Сина, а друго спрямо Светия Дух? Не. Понеже едно е достойнството, едно е и оскърблението.

Ако някой, заблуден от човешкото си виждане, си позволи да помисли нещо непристойно за плътта Христова (защото не ни подобава да мислим суетно за това вместилище на добродетелите, плода на утробата на Девата), той носи вина; но и на такъв не е отказана милостта, която може да придобие чрез вяра.

Но ако някой действително отрича достойнството, величието и непреходната сила на Светия Дух и смята, че бесовете се изгонват не чрез Светия Дух, а чрез Веелзевул, такъв не може да моли за милост, понеже сам се е направил вместилище на светотатство.

Който отрича Духа, отрича и Бога Отца и Сина, защото Духът Божи е също и Дух Христов. (Три книги за Светия Дух)

Целият този откъс е посветен на това, че, изповядвайки Господа, е необходимо да приемем страданията – било от презрение към смъртта, било поради надеждата за награда, било защото сме възпирани от заплахата за немилостиво и непреходно мъчение.

И тъй като именно алчността има обичай да изкушава добродетелта, се добавя и заповед и се дава пример, когато Господ казва: „Кой Ме постави съдия или делител над вас?“ (Лука 12:14).

Земното благо отхвърля Този, Който е изпратен заради божественото. <…>

Затова трябва да мислиш не за това, което искаш, а за Този, от Когото искаш, и да смяташ, че на душа, устремена към великото, не подобава да се безпокои за по-малкото.

Ние оставяме в света всичко, що е от света, и виждаме как всичко, което събираме за наследниците си, ни се изплъзва; наистина, нямаме нищо, което можем да отнесем със себе си.

Само добродетелта съпровожда починалите, само милосърдието върви заедно с нас, което, бидейки водач и наставник към небесните обители, придобива за починалите чрез нищожни пари вечни жилища; както свидетелстват за Господните заповеди онези, които ни казват: „Придобивайте си приятели с неправедното богатство, за да ви приемат във вечните обители“. (Тълкувание на Евангелието от Лука)

Прави силно впечатление, че криновете (лилиите) не поникват по стръмни планински склонове или в диви гори, а в красотата на градините. Защото има градини, които раждат различни добродетели, както е писано: „Заключена градина е сестра ми, невеста, затворен кладенец, запечатан извор“ (Песн. 4:12). Там, където има чистота, целомъдрие, благочестие, вярно мълчание на уединението и светлина, подобна на ангелската, там са теменугите на изповедниците, лилиите на девиците и розите на мъчениците.

Не е неуместно лилиите да се сравняват с ангелите, защото Сам Христос казва за Себе Си: „Аз съм цвете полско, лилия на долините“ (Песн. 2:1). Христос е прекрасната лилия. Там, където е кръвта на мъчениците, там е и Христос – нежен, чист и безвреден цвят, който не наранява с бодли, а сияе с разливаща се благодат; защото розите имат бодли, както мъчениците имат оръдия на страдание.

И така, ако лилиите, подобно на ангелите, са облечени в красота, превъзхождаща човешката, не бива да се отчайваме от Божията милост към нас, защото Господ ни обещава след възкресението красота, подобна на ангелската. Тук се засяга и въпросът, който апостолът поставя: как възкръсват мъртвите и с какво тяло ще се върнат.

„Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). С това Той показва, че благодатта няма да остави вярващите нито в настоящето, нито в бъдещето, ако те, стремейки се към божественото, не търсят земното. Защото не е достойно за хора, които служат на Царя, да се грижат за храната си. Царят знае как да нахрани, напои и облече своя дом, затова е казано: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи“ (Пс. 54:23, Септуагинта). Тълкувание на Евангелието от Лука

Не остават без религиозно тълкуване и онези, които благочестиво разбират текста в буквален смисъл. Но да търсим по-дълбок смисъл ни подтиква това, че Той добавя: „Отсега петима в един дом ще се разделят: трима против двама и двама против трима“ (Лука 12:52).

Кои са тези петима, след като са назовани шестима: баща и син, майка и дъщеря, свекърва и снаха? Вярно е, че можем да отъждествим майката и свекървата, защото майката на сина е свекърва на неговата жена, така че дори и в буквален смисъл числото не изглежда нелепо.

Съвсем ясно се показва, че вярата не е подвластна на природните връзки, тъй като дори онези, които са верни на дълга към родителите си, са свободни във вярата.

Освен това не изглежда излишно да се изтълкува този смисъл и по мистичен начин. Един дом е човекът в своето единство, защото всеки е обиталище или на Бога, или на дявола.

Така духовното жилище е духовният човек, както четем в Посланието на апостол Петър: „и сами, като живи камъни, съграждайте се в духовен дом, свято свещенство“ (1 Петр. 2:5).

И тъй, в този дом трима са против двама и двама против трима.

Макар че почти навсякъде в Евангелието следва да се прилага духовно разбиране, именно тук – за да не предизвика буквалността на простото обяснение неудоволствие – строгата логическа връзка трябва да бъде оградена с духовна дълбочина. <…>

Когато Сам Господ, Който в заповедта съедини почитта към Бога и благодатта на любовта, казвайки: „Възлюби Господа, твоя Бог, и възлюби ближния си“ (Лука 10:27), нима ще смятаме, че Той се е променил дотолкова, че е отменил това, което се нарича близки отношения, и е противопоставил едни на други чувствата на привързаност?

Ще повярваме ли, че Той е заповядал да се разделят най-близките роднини? Как тогава Той е нашият мир, Който от двата народа направи едно (Еф. 2:14)? Как Сам казва:
„Мир ви оставям, Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27),
ако е дошъл да раздели бащи от синове и синове от бащи, разрушавайки роднинските връзки?

Защото ако е проклет онзи, който не почита родителите си (Втор. 27:16), то още повече е виновен този, който не почита Отца на родителите – Когото трябва да благодариш дори за самите родители!

А ако всички не познават Отца, как ти би Го познал? Затова Той не казва, че трябва да се откажем от роднините си, а че трябва да предпочитаме Бога пред всички.

Накрая, в друго място намираш: „Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен“ (Мат. 10:37).

На теб не ти е забранено да обичаш родителите си, а да ги предпочиташ пред Бога; защото естественото родство е дар от Господа и никой не трябва да обича получения дар повече от Бога, Който съхранява даденото от Него благо. (Тълкувание на Евангелието от Лука)