Той каза това на седемдесетте ученици, които избра и изпрати по двама пред Себе Си (Лука 10:1). Защо ги изпрати по двама? Защото животните бяха въведени по двама в ковчега – мъжко и женско: нечисти според числото, но очистени чрез тайната на Църквата.

Това има своето потвърждение и в откровението, което чу свети Петър, когато Светият Дух му каза: „Каквото Бог е очистил, ти не го смятай за нечисто“ (Деян. 10:15). Това се отнася за езичниците, които бяха по-привързани към плътското родово наследяване, отколкото към благодатта на Духа; Господ ги очисти и ги направи наследници на Своето страдание.

Затова, изпращайки учениците на Своята жетва, посеяна чрез словото Божие, но изискваща труд и грижовно обработване, за да не разграбят небесните птици семето, Той каза: „Ето, Аз ви изпращам като агнета сред вълци“ (Лк. 10:3). Това са враждебни зверове, които се изяждат един друг. Но Добрият Пастир на своето стадо не изпитва страх от вълците; учениците са изпратени не за да станат плячка, а за да изливат благодат. Защото грижата на Добрия Пастир устройва нещата така, че вълците да не посмеят да направят нищо срещу агнетата. Затова Той изпраща агнета сред вълци, за да се изпълни словото: „Вълкът и агнето ще пасат заедно“ (Ис. 65:25). (Тълкувание на Лука)

Как така Господ не допуска учтивост в общуването? Трябва да имаме предвид, че е казано не просто „не поздравявайте никого“, но е прибавено „по пътя“ (Лк. 10:4).

По подобен начин и Елисей, когато изпратил слугата си да положи своя жезъл върху тялото на мъртвото момче, му дал заповед да не поздравява никого по пътя, понеже му нареждал да бърза и да насочи усилията си към усърдното изпълнение на делото по възкресението на момчето; разговорът с някой минувач не бивало да забави изпълнението на възложената му задача.

Следователно става дума не за това да се пренебрегва поздравът, а да се премахне препятствието, което би попречило на изпълнението (на делото). Когато има божествени повели, учтивостта трябва временно да отстъпи назад.

Поздравът е нещо добро, но навременното изпълнение на Божията заповед е още по-добро, защото забавянето често води до вреда. Любезността се забранява, за да не стане общоприетата вежливост причина за забавяне и препятствие за изпълнението на дълга; понеже забавянето в такава ситуация е грешка.

Тълкувание на Евангелието от Лука

След това следва четиво, в което се изобличават онези, които се смятат за познавачи на Закона – които пазят думите на Закона, но пренебрегват смисъла на Закона. Той учи, че още от първата глава на Закона те го нарушават, защото още от началото той проповядваше за Отца и Сина и дори възвестяваше тайната на въплъщението на Господа с думите: „Възлюби Господа, твоя Бог“ и „Възлюби ближния си като себе си“ (Лука 10:27; Лев. 19:18).

Затова Господ каза на законника: „Постъпвай така и ще живееш“ (Лука 10:28). Но той, понеже не познаваше своя ближен, защото не вярваше в Христа, отвърна: „А кой е моят ближен?“ (Лука 10:29).

Така се вижда: който не познава Христа, не познава и Закона. Как може да познава Закона този, който не познава истината, след като Законът възвестява истината?

Йерихон е образ на този свят, в който Адам, прокуден заради греха на неверността, слезе от рая, тоест от небесния Йерусалим. Той се пресели от пространството на живота в преизподнята. И това беше не промяна на мястото, а промяна на нравственото състояние – едно изгнание от самата собствена природа.

Много се промени у Адам – той, който се наслаждаваше на неизказано блаженство, щом като се впусна в светските прегрешения, попадна в ръцете на разбойниците. Това не би се случило, ако не беше заслужил наказание, отклонявайки се от изпълнението на небесната заповед.

Кои са тези разбойници, ако не ангелите на нощта и тъмнината, които понякога приемат образ на ангели на светлината, но не могат да запазят този образ постоянно? Първом те ни лишават от облеклото на духовната благодат, което сме получили, и така ни нанасят рани. Защото, ако запазим чиста дрехата, която сме получили, няма да усещаме ударите на разбойниците.

Затова бъди внимателен най-напред да не бъдеш съблечен, както Адам най-напред беше оголен, лишен от защитата на небесната заповед и от дрехата на вярата, и в резултат получи смъртоносна рана. От тази рана щеше да погине целият човешки род, ако Самарянинът не бе слязъл да изцели жестоките рани на Адам.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Съвсем необикновено звание имаше дошлият самарянин: този, когото свещеникът и левитът презряха, той от своя страна не презря. Не презирай и ти, заради това сектантско име, Онзи, Който ще те изпълни с възхищение, щом разтълкуваш името Му; защото името „самарянин“ означава „пазител, хранител“. Такъв е неговият превод.

Кой е този Пазител? Не е ли Този, за Когото е казано:
„Господ пази простодушните“ (Пс. 114:6)?

Както има юдей „по буквата“ и юдей „по духа“, така и има самарянин външен и самарянин тайнствен, скрит. И тъй, Самарянинът, Който слезе, а кой е слизал от небесата, ако не Син Човешкият, Който е на небесата и се възнесе на небесата? (Йоан 3:13), като видя онзи човек, полумъртъв, когото дотогава никой не бе могъл да изцели (както и онази жена с кръвотечението, изразходвала целия си имот по лекари), приближи се до него.

Тоест, Той се съгласи да страда заедно с нас, и, като се смили над нас, направи Себе Си наш ближен.

Тълкувание на Евангелието от Лука

„И превърза раните му, като изля елей и вино“ (Лк. 10:34).
Този Лекар разполага с много лекарства, с които обикновено изцелява. Неговото слово е Неговото лекарство. Едно слово прави раните да зараснат, друго сгрява с масло, трето полива с вино: суровото наставление заздравява раните, опрощението на греховете сгрява като масло, предупреждението за съда разтърсва като вино.

Блажен е този съдържател на гостилницата, способен да изцелява чуждите рани. Блажен е онзи, на когото Иисус е казал: „А ако изхарчиш нещо повече, когато се върна, ще ти го въздам“ (Лука 10:35).

Добър съдържател е този, който е готов дори да изразходва в излишък. Добър управител беше Павел, чиито слова и послания са като „излишък“ върху поверения му духовен депозит. С почти безкраен труд на душата и тялото си той изпълни Господнята заповед, разпространявайки духовното слово, за да избави много хора от тежките им недъзи.

И така, той е добрият стопанин на онази гостилница, където „ослицата познава яслите на своя господар“ (Ис. 1:3), където се пазят стадата агнета, за да не получат хищните вълци, които дебнат около оградата, лесен достъп до овчия двор.

Какво представляват тези два динария, ако не двата Завета, които носят в себе си ясния образ на вечния Цар, чрез Чиито рани ние биваме изцелявани? Защото ние сме изкупени с драгоценната Негова кръв (1 Петр. 1:19), за да избегнем раните на бъдещата, окончателна смърт.

Тълкувание на Лука

В примера на Марта и Мария ясно се вижда следното: в трудовете на едната се проявява дейното благочестие, а другата показва умствено, съзерцателно внимание към Божието слово. И когато това внимание е съединено с вяра, то се предпочита пред делата, както е написано:
„Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме“ (Лука 10:42).

Затова нека се учим, като слушаме не разсеяно, а внимателно и тогава ще притежаваме онова, което никой не може да ни отнеме. Защото се случва небесното семе на словото да бъде похитено, ако бъде посято край пътя.

Бъди като Мария, движен от желание за мъдрост. Това е дело по-велико и по-съвършено. Нека грижата за служене не пречи на познанието на небесното слово.

И макар никой да не порицава Марта за нейното добро служение, все пак предпочитание се отдава на Мария, защото тя избра по-добрата част: Христос изобилства с богатства и щедри дарове, и мъдрата Мария избра онова, което е главно. (Тълкувание върху Евангелието от Лука)