Да бъдеш служител на Словото означава повече от това просто да Го слушаш. Защото тук не става въпрос за произнесеното слово, а за същностното: Словото, което стана плът и живя между нас (Йоан 1:14); не за обикновено слово, а за Небесното Слово, на което служеха апостолите. В книгата Изход се казва, че народът видя гласа Господен, но гласът не се вижда, а се чува. Какво е гласът, ако не звук, който се възприема не с очите, а с ушите? Наистина, по вдъхновение свише, Моисей провъзгласи, че гласът на Бога може да се види, защото се вижда с вътрешния ум.

В Евангелието обаче не се вижда глас, а нещо много по-важно — Словото. Ето защо свети евангелист Йоан казва: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота, защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам“ (1 Йоан 1:1-2).

По този начин виждаш, че апостолите и виждат, и чуват Божието Слово. Те виждаха Господа не само в плът, но и като Слово; те виждаха Словото, защото заедно с Моисей и Илия съзерцаваха славата на Словото. Съзерцаващите Неговата слава виждаха Иисус; онези обаче, които успяха да Го видят само в плът, не виждаха Иисус, защото Иисус може да се види само с духовните очи, а не с плътските.

Тълкувание на Евангелието от Лука

И така, Евангелието е написано на Теофил, т.е. на този, когото Бог обича. Ако обичаш Бога, то е написано за теб. Ако е написано за теб, приеми дара на евангелиста. С любов пази в дълбините на душата залога, получен от приятел, съхранявай го чрез дарувания ни Свети Дух, често го разглеждай и изследвай.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Божественото Писание ни учи, че по отношение на тези, които възпоменаваме, трябва да се възхваляват не само характерите на самите хора, но и на техните родители, за да се отличават с наследство, което им е предадено в непорочна чистота. Сега, не само от родителите си, но и от предците си, свети Йоан извлича своя прочут произход, произход, който не е издигнат от светската власт, но е почитан заради своята святост. Следователно пълна е онази похвала, която обхваща раждането, характера, служението, делата и съжденията. Раждането му се подразбира от споменаването на неговите предци. От рода на Авия, т.е. от висок ранг сред най-благородните родове.

Ангелът тук възвести величие не на тялото, а на душата. Близо до Господа е величието на душата, величието на добродетелта, докато бедността на добродетелта е младенчество на душата. Така величието на Йоан се състоеше не във величието на тялото, а на душата. Той не разшири границите на империята, не предпочете победата във военните състезания пред други почести. Не, той направи повече: презирайки удоволствията и похотите на човешката плът, с голяма душевна смелост проповядваше в пустинята. Той беше младенец в очите на този свят, но велик по дух, защото не се поддаде на житейските съблазни и не се отклони от своята цел.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Светите хора са толкова благопристойни, че даже когато изпълняват своите обети, те проявяват срамежливост. Така и в този откъс виждаме, че Елисавета, която несъмнено желаела синове, се криела в продължение на пет месеца. Каква е била причината за това криене, ако не срамежливост? Защото за всяко дело има предписана възраст и това, което е подходящо в един момент, е неприлично в друг, а промяната на възрастта често променя естеството на всяко действие. Ето, и за съпружеството е предписан период в живота, в който е прилично да се стараят за раждането на деца, докато човек е в разцвета на годините си, докато има надежда да зачене или сили да се грижи за детето, докато раждането на детето съответста на обичая, докато има склонност към телесно събиране. …

Онази, която някога се криела, защото заченала син, започнала да върви уверено, защото родила пророк; онази, която преди се изчервявала, сега благославя; онази, която преди се съмнявала, била укрепена. “Защото, ето – казва тя, – щом гласът на твоя поздрав стигна до ушите ми, младенецът в утробата ми подскочи от радост.” (вж. Лука 1:41)

Когато Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът подскочи в утробата ѝ. Обърнете внимание на различието и уместността на всяка дума. Елисавета първа чува словото, но Йоан пръв изпитва благодатта. Тя е чула според природния ред, а той е проиграл поради тайната. Тя възприема идването на Мария, а той – идването на Господ.

Виждате, че Мария не се е съмнявала, а е повярвала и затова е получила плода на вярата. “Блажена … ти, която си повярвала.” Но блажени сте и вие, които сте чули и сте повярвали. Защото душата, която е повярвала, е и заченала, и носи Божието слово, и възвестява Неговите дела. Имайте духа на Мария, така че [и вашата душа] да величае Господа. Имайте духа на Мария във всеки от вас, така че да се радва на Бога. Само тя е майка на Христос по плът, но Христос е плод на всички по вяра. Всяка душа получава Божието слово, стига, непорочна и неопетнена от пороци, да пази чистотата си с непоклатимо смирение.

Но блажени сте и вие, които сте чули и повярвали, защото всяка душа, която вярва, зачева и ражда Божието Слово и познава Неговите дела. Нека във всеки от нас бъде душата на Мария, за да прославя Господа, нека във всеки от нас бъде духът на Мария, за да се радва в Бога. Защото, ако по плът Христос има само една Майка, то по вяра Христос е плод на всички. Всяка душа приема Божието Слово, ако е чиста и в целомъдрието си пази себе си свободна от греха.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Тя останала толкова дълго не само заради приятелството, но и за да подкрепи великия пророк. Защото, ако при първото си идване детето е било толкова напреднало, че при поздрава на Мария е започнало да скача в утробата, а майка му се е изпълнила със Светия Дух, колко ли трябва да предполагаме, че присъствието на Дева Мария е допринесло за толкова дълго време? Затова с право тя е представена като проявила благост към Елисавета и опазила мистичното число.

Защото раждането на светци предизвиква радостта на мнозина; то е обща благословия; защото праведността е обществена добродетел и затова при раждането на праведник предварително се изпраща знак за неговия бъдещ  живот и славата на неговата на добродетелта, която ще последва, се предвещава от радостта на съседите.