Св. Амфилохий Иконийски (339-394) — От Лука свето Евангелие, глава 2
22. А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,
Смисълът на този закон има важно значение. Чадородието е дар Божий: на кого принадлежи първият плод, ако не на Бога, Който го е дал? Освен това, законът за откупването на първородните синове напомнял на израилтяните за чудесното им излизане от Египет, когато Ангел Господен умъртвил всички египетски първородни, а израилските пощадил (срв.: Изх. 13).
За да изпълни закона, и Пресветата Майка Божия и Дева посвещава Своя Син, Първородния, на Бога. Искупителят на човешкия род се изкупва. Поради бедността си принася в жертва две птичета за Този, Когото Небесният Отец отдаде в жертва за спасението на човечество.
Ето в такова смирение нашият Господ и Спасител идва за първи път в Йерусалим…
Слово за Сретение Господне
34. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -
„Този лежи за падение и за въздигане на мнозина в Израил“ (Лука 2:34): за падение на невярващите юдеи и за въздигане на повярвалите езичници.
„Ето, Този лежи за падение и за въздигане на мнозина в Израил и за предмет на противоречие“ (σημεῖον ἀντιλεγόμενον).
Евангелистът нарича Кръста „знак (предмет) на противоречие“. Защото именно пред този кръст мнозина невярващи изрекоха думи на отхвърляне, подигравайки се със словата и делата на Господа: удряха Го с тръст, даваха Му да пие оцет, поднасяха жлъчка, слагаха Му трънен венец, прободоха реброто Му с копие, нанасяха удари с ръце и Го замерваха с хули: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси“ (Мат. 27:42).
За Сретение Господне
35. и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
На кого, ако не на Пресветата и Преблагословена Дева Мария — Майката на Спасителя, Източника и Подателя на вечната радост, би подобавало да прекарва живота си в непрестанна радост?
Но Симеон не ѝ предсказва удоволствия и веселие, а скърби, които като остър меч ще пронижат святата ѝ душа: „И на самата Теб душата ще прониже меч“ (Лука 2:35).
И чии страдания могат да се сравнят с болката на нейното майчино сърце, когато, стоейки при Кръста на Своя Син и Спасител, тя беше свидетелка на Неговите безкрайни мъки и позорна смърт?
Как след това ние, бедните грешници, осквернени от беззакония, можем да се оплакваме, когато милостивата десница Божия ни посещава с бедствия и скърби за спасението на нашите души? „Защото Господ наказва онзи, когото обича, и бичува всеки син, когото приема“ (Евр. 12:6; срв. Притч. 3:12).
Нека, братя, се прилепим с цялата сила на вярата и любовта си към нашия Бог и Спасител, за да бъде Той за нас въздигане в този живот: от вяра – във вяра, от сила – в сила, а след смъртта ни – във Вечния живот. Амин!
Слово на Сретение Господне