Под „блага“ апостолът разбира бъдещите блага. Това казва заради изпитанията, та да не търсят тук покой. Защото, за да не каже някой: „Каква полза от любовта към светиите, щом те понасят страдания?“, той отвръща: „Радваме се, понеже чрез нея придобивате велики блага на небесата“.

„За която по-рано чухте в словото на истината“ (Кол. 1:5). Тези думи съдържат и укор към тях: макар да бяха отдавна приели това учение, те впоследствие се отклониха от него.

„За която по-рано чухте в словото на истината на Евангелието“ (Кол. 1:5). С основание апостолът свидетелства, че Евангелието е истина, понеже в него няма никаква лъжа. И не казва „на проповедта“, а „на Евангелието“, като непрестанно им напомня за Божиите благодеяния.

Друг тълкувател казва: и преди потопа, и след потопа, преди Закона и по времето на Закона ангели служеха на Бога за нашето спасение, но не постигнаха нищо докрай. А сега Бог чрез домостроителството на Господа „ни премести (ἐρρύσατο – “пресели”) в царството на Своя възлюбен Син“ (Кол. 1:13). Защото ангелите обича като служители, а Христос – като Син. Следователно Той не ви въведе в царството на ангелите, а „в царството на Сина на Своята любов“. Ние сме под властта на Наследника, а не на слугите (срв. Евр. 1:2, 14).

“в царството на Сина на Своята любов” (τοῦ υἱοῦ τῆς ἀγάπης αὐτοῦ). И тъй, апостолът Го нарича „Син на любовта“, понеже е обичан като Син, а не защото по природа е син на Божията любов. Така и „синовете на непослушанието“ не са по природа синове на непослушанието (Еф. 2:2; 5:6); нито „синовете на геената“ са нейни чеда по природа (срв. Мат. 23:15); нито дяволът е по природа „син на погибелта“, нито противникът – „син на греха“. По същия начин и Господ не е син на любовта по природа; но понеже има обичани служители, а Синът е обичан именно като Син, апостолът казва: „на Сина на Своята любов“ (Кол. 1:13).

Или пък думите могат да се разбират така: „Пресели ни в царството на любовта на Своя Син“. Защото Синът, като ни възлюби, пострада за нас, за да ни удостои със Своето царство. Затова апостолът казва: „Пресели ни в царството на Своя Син“ (Кол. 1:13). Понеже по любовта и благодеянието към грешниците Той притежава пълно и неизменно подобие с Родилия Го, Синът е образ на Отца (срв. Кол. 1:15). (Катена)

Ако Той не съществуваше преди всичко, как тогава в Него бе сътворено всичко? Същото се отнася и за останалото.

„И Той е глава на тялото, сиреч на Църквата“ (Кол. 1:18) – Творец на създанието, но и Творец на нашето обръщане, „за да има Той във всичко първенство“ (Кол. 1:18).

Защото, щом е Глава на Църквата и „Първороден от мъртвите“ (Кол. 1:18), Той е пръв и в живота, пръв и в страданията, пръв и в послушанието, пръв и в кръщението. Във всичко Той има първенство съгласно домостроителството. (Катена)

В Посланието до ефесяни апостолът показа, че Църквата се нарича „пълнота на Бога“ (срв. Еф. 1:22–23). И тъй, Бог благоволи Неговата пълнота, тоест изпълнената с Него Църква, да обитава в Христос като в своя собствена Глава; тоест да следва Него и да зависи от Него, а не от ангелите.

Защото Бог благоволи чрез Него, а не чрез ангелите, да примири отново всичко със Себе Си (срв. Кол. 1:19–20). Понеже и всички спасителни дела за света бяха извършени чрез Христос. (Катена)