След като тиранинът претърпя това велико падение и се изпълниха думите на Господа: „Виждах сатаната да пада от небето като светкавица“, тогава юдеите възложиха върху Господа кръста, превръщайки го в най-велик знак на Неговата победа.

Защото, докато дяволът още стоеше неповален, палачите държаха дървото; но когато той получи смъртоносния удар и падна, тогава Христос се яви като Победител. И като взе Своя победен трофей, понесе кръста. Защото подобаваше, подобаваше Онзи, Който щеше да победи имащия властта над смъртта, сиреч дявола, Сам да понесе трофея на победата над врага и чрез него да тържествува над него и над злите демони.

Според Йоан, братя, Христос Сам носи Своя кръст, а според Матей и останалите евангелисти го носи Симон Киринеец. Но това не противоречи на казаното от тях, да не бъде! Защото апостолите не пишат противоречащи си неща, а и двете са се случили: Спасителят Сам е понесъл кръста Си, а след това го е носил и Симон.

В това има и по-дълбок духовен смисъл. Христос понесе кръста като трофей на победата над дявола, за да покаже, че доброволно отива към кръста, а не по принуда. Но след това кръста понесе и Симон, за да стане явно за всички, че Христос се разпъва не заради Самия Себе Си, а заради нас, човеците, и заради нашето спасение.

Защото всичко Господ извърши заради нас. Ето какво имам предвид: Христос прие да бъде съблечен от одеждите Си, за да облече нас в одеждата на нетлението, за която Павел казва: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:27).

Той носеше и хитон, който не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу (срв. Йоан 19:23), та и чрез това да повярваме кой е и откъде е дошъл Онзи, Който го носеше. Защото не отдолу, а отгоре дойде при нас Бог Слово.

И тъй, войниците не дръзнаха да разделят този хитон. Защо? За да покажат, че великият Единороден Логос и Син е неразделен от великия Отец.

Другите Му одежди обаче бяха разделени на четири части, като хвърлиха жребий (срв. Йоан 19:23–24), та да се изпълни и пророчеството на Давид, което казва: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребий“ (Пс. 21:19 по Седемдесетте; срв. Йоан 19:24), и същевременно да стане явно за всички, че Господ извършва спасението за цялата четириделна вселена.

А нешитият хитон на Спасителя остана неразделен.

Нека чуят това арианите и евномианите, които отделят Сина от същността на Отца: войниците не дръзнаха да разделят хитона на Спасителя, тоест въплъщението на Божеството.