Каквото е лицето за онези, които виждат, това е гласът за онези, които не виждат лицето. Затова Той скрива от тях и гласа, и външния Си образ, и Всезнаещият им казва: „Какви са тези думи, които разменяте помежду си?“

И този, който всичко узнава от Него, казва на Всезнаещия: „Само Ти ли си пришълец в Иерусалим и не си узнал станалото в него?“

Той пита: „Какво?“ Този Бог, Който знае всичко и въпреки това пита, е Синът на Онзи, Който казал на Каин: „Къде е брат ти Авел?“ Те Му отговарят: „Онова, което стана с Иисус Назарееца, Който беше мъж, силен в слово и дело.“ Все още „мъж“? След толкова чудеса – „мъж“? След толкова прояви на сила, след толкова много доказателства за божествено могъщество?

„А ние – казва той, – ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил.“ Виж как почти е угаснала в тях вярата и вече е рухнала надеждата им в Божия домостроителен план. „Ние очаквахме.“ Не казва: „очакваме“, а: „очаквахме“. Той вече знаел, че вярата им е отслабнала и че мисълта им се е отклонила.

И тогава при тях застава Онзи, Който укрепява падналите и изправя всички съкрушени. И какво им казва Благодетелят? „О, несмислени и мудни по сърце! Не разбирате ли Писанията? Не това ли трябваше да претърпи Христос и да влезе в славата Си?“ И като започнал от Закона и пророците, Той им разяснявал Писанията.

Виждаш ли, че докато Христос беше скрит от тях, вратата на истината не беше отворена и веригата на незнанието не беше развързана? Той им разтваряше Писанията като някакви заключени врати. Кои врати? Онези, за които Павел казва: „За да отвори Бог врата за езичниците.“

И виж какво устройва Изворът на благата. Когато стигна до селото Емаус, накъдето се бяха запътили и пътуващите, и докато все още оставаше неразпознат от тях, Той се яви на онези, които се колебаеха. Защото, когато седна с тях на трапезата, отначало приеман с радушие като странник: „Остани с нас – казват те, – защото денят преваля“, за да не покрие неведението им докрай Неговото достойнство, Той взе хляб, благослови го, преломи и им го подаде; и очите им се отвориха, и те Го познаха.

Защо първо им даде хляба и едва тогава очите им се отвориха? Защото храната на Адам някога отвори очите му за зло, а сега срещу нея е въведена друга храна, която дарява едно необикновено проглеждане.

Вечерта двамата, които бяха с Клеопа, се върнали, за да възвестят на учениците: „Видяхме Господа“. И намерили апостолите да казват: „Наистина Господ възкръсна и се яви на Симон“. Докато двамата разказвали за видяното от тях, вече ги била изпреварила вестта, че Петър е видял Господа. Това отбелязва и Павел, като казва: „Защото първом ви предадох онова, което и приех: че Христос умря за греховете ни, според Писанията, и че възкръсна, и се яви на Кифа, а след това на единадесетте.“ Първо – на Петър, а след това – на тях.

И тъй, Той се явил на жените; след това на Петър; след това на Клеопа и неговия спътник; след това на десетимата, когато Тома не присъствал; след това на единадесетте, когато Тома бил с тях – ето петото явяване. След това отново се явил на петстотин братя. И Павел отбелязва и това, като казва: „После се яви наведнъж на повече от петстотин братя, от които повечето са живи и досега.“ Ето шестото. След това – на седемте при Тивериадското море; после, според Павел, се явил на Яков; след това – на всички апостоли. Тук той не говори за единадесетте, защото малко преди това вече е казал, че Христос „се яви на Кифа, после на единадесетте“; следователно тук става дума за седемдесетте, тоест за всички апостоли.

Защото не безтелесната природа беше тази, която преминава през всички тела, а заедно с безтелесната природа имаше и тяло. И това тяло беше оръдие на безтелесната природа. Защото Спасителят притежаваше именно човешко тяло.

Затова и учениците, като гледаха необикновеността на чудото, помислиха, че Той е дух, понеже случващото се превъзхождаше естествените свойства на тялото. А Той […] казва на съмняващите се: „Попипайте Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“

Как влезе Той? Нима дървените врати се разтвориха като въздух? Или пък тялото изтъня и по този начин премина през плътността на дървото? Но нито ти можеш да кажеш това, нито аз съм способен да го обясня. Нищо от тези неща Писанието не ми е предало. И аз не любопитствам излишно. Следвам онова, което то е възвестило, дори и да не искам. Че Той е влязъл – вярвам; но как е влязъл – не изследвам любопитно.

Не мисли […] че Той е влязъл през вратите. Писанието не казва, че е влязъл, след като вратата се е разредила или разтворила, а казва: „при заключени врати“. То възвестява самото събитие, но не разкрива начина, по който се е случило.

Петър излезе от затвора. Но пред него вратите се отвориха и Писанието изрично отбелязва, че „желязната врата сама се отвори пред тях“. Не казва, че тя сама е пропуснала Петър да премине през нея. Защото неговото тяло беше човешко и от човешко естество.

Христовото тяло обаче е човешко поради сродството Му с нас, а божествено – както поради съединението му с Бога Слово, така и поради необикновеното раждане от Девата. Как влезе Той при заключени врати? Как се възнесе при заключени небеса? О, безумието на онези, които се осмеляват да оспорват това! О, благочестието на онези, които вярват на всичко!