Защото страданието не засяга Бога. Страданието не оскърбява Бога. Страданието не принизява Бога, освен ако Той не е по-нисш дори от нашите души. Защото, ако Сам Той обещава и на нашите души, казвайки: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият“, как тогава Самият Той е станал причастен на телесните страдания? Душата не умира, а Творецът на душите умира?

И тъй, след като претърпя всичко според домостроителството на човешката природа, при завършека на домостроителството, за да покаже неговата самовластност и власт, че то господства, а не се подчинява на законите на природата, Той казва на кръста: „Свърши се. Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“

С глас разруши природното съединение, а със слово отново възстанови състава. Защото Сам Той е, Който казва: „Имам власт да положа душата Си и имам власт отново да я приема.“ (Как Адам е получил душа.)

Искаш ли да видиш колко точно е запомнено всичко и как се пазят тези съкровища? За онези, които вършат зло, Бог казва чрез Моисей: „Защото лозата им е от лозата на Содом и пръчката им — от Гомора; гроздето им е грозде от жлъч, а чепките им са горчиви. Виното им е ярост на змейове и неизлечима отрова на аспиди.“

И след като изброява делата на беззаконието, веднага добавя: „Не е ли всичко това събрано у Мене и запечатано в Моите съкровищници? В деня на отмъщението ще въздам, когато се подхлъзне ногата им.“

Така се съхранява съкровището на беззаконието за онези, които вършат неправда. Но се пазят и съкровищата на Царството за онези, които вършат правда, за които Исаия казва: „Мъдрост, знание и благочестие идват от Господа. Те са съкровища на правдата.“

Затова и Спасителят казва на Своите свети ученици: „Събирайте си съкровище неизчерпаемо и вечно на небесата.“ И Сам Той, беседвайки с богатия…

И тъй, нека избягваме съкровището на греха и да събираме съкровището на милостинята – добро дело, способно да угаси всеки грях и да премахне всяко беззаконие. А за да узнаеш точно колко голяма сила има милостинята, вникни внимателно в казаното. (За псалм 95)

Освен това има и друго обяснение, свързано с древното събитие. Понеже тогава исполините воювали против Бога и искали да издигнат кула, Бог изпратил различни езици и така разрушил съгласието им в злото (Бит. 11:1–9). Сега Той отново изпраща действието на езиците, за да съедини разделената вселена (Деян. 2:3–11).

И това било дивно: езиците разделили вселената, а езиците отново я съединили – езиците чрез проповедта. Но защо огнени? Понеже нечестието, разраснало се буйно като гъста растителност и обвързало целия свят, го държало като с тръни, Бог изпраща огнени езици, които да изгорят тръните на нечестието (Деян. 2:3). Защото Сам Той казва: „Огън дойдох да хвърля на земята“ (Лука 12:49).

Това обаче не е огън, който унищожава. Божият огън не изгаря, а освещава. Затова при Исаия бил изпратен един от херувимите, който държал разпален въглен от жертвеника. И когато го допрял до устните му, му казал: „Ето, отнех беззаконията ти и очистих греховете ти“ (Ис. 6:6–7).

Затова и самото име на Адам било като залог за цялата вселена. Понеже от него предстояло да се населят четирите посоки на света, името „Адам“ било съставено така: алфа – изток, делта – запад, алфа – север, мю – юг. Така и името, и неговите букви свидетелстват за човека, който предстояло да изпълни цялата вселена.

И тъй, на еврейски език Той се нарича „огън“. А понеже носи наименованието „огън“, Писанието не се колебае да нарича и ангелите „човеци“. Защото, когато жените около Мария дошли при гроба, се казва: „И ето, застанаха пред тях двама мъже.“ А те били ангели.

Но и ангелите се наричат „огън“: „Ти правиш ангелите Си духове и служителите Си – огън пламтящ.“ Писанието ги нарича „мъже“, защото споделят общото понятие, съдържащо се в думата „човек“.

Затова Моисей казва: „Нашият Бог е огън, който изтребя.“ И Спасителят, като дойде, казва: „Огън дойдох да хвърля на земята.“ Следователно човекът получава име, съответстващо на самото нещо. Понеже огънят, както вече казах, от малък става голям, а Човекът, започвайки от малкото, изпълни краищата на вселената, Той бе наречен „огън“. Това се отнася до думите: „Да сътворим човека“, защото на еврейски „да сътворим“ означава „огън“. (За сътворяването на света, слово 5)