Никъде достойнството на мястото само по себе си не принася полза, ако към него не се прибави доброто разположение на волята. Небето е по-високо и от рая, но оттам падна дяволът. Земята е ниско, а небето се издига високо; но дяволът, престъпвайки заповедта, пада от небето, според казаното: „Виждах сатаната да пада от небето като светкавица“. А бедните се въздигат от земята, според думите: „Който въздига бедния от земята и издига сиромаха от гноището.“

Виждаш ли, че не различието между местата ни дарява предимство, а навсякъде вярата, търпението и надеждата изплитат венците за достойните?