След като това се случи, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Господи, къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?“ (срв. Мат. 26:17; Марк 14:12; Лука 22:9).

Виж Божието предзнание! Той казва: „Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Последвайте го, където отива, и в който дом влезе, кажете на стопанина: „Времето Ми е близо; у тебе ще извърша пасхата с учениците Си“. И той ще ви покаже постлана горница“ (срв. Мат. 26:18; Марк 14:13–15; Лука 22:10–12).

Той съблюдава и двете: и наставя апостолите да попитат стопанина, и, за да не помислят, че не знае мястото, им казва: „Той ще ви покаже голяма, постлана горница“ (Марк 14:15; Лука 22:12).

Но щом предварително посочваш мястото, защо казваш на учениците: „Попитайте за мястото“? Нима не го узнахме, преди още да попитаме? „Да – казва Той, – на Мене подобава да предсказвам като Бог, а на вас — да питате като човеци.“

Христос никъде не предава тайнството на ниско място, а на планината или в горница. Защото при Христос няма нищо низко. Затова и когато апостолите приеха слизането на Светия Дух, те бяха събрани в горница (срв. Деян. 1:13; 2:1–4). (За предаването на Спасителя)

Тогава, казва евангелистът, Той изпрати двама от учениците да приготвят пасхата (Лука 22:8). А кои бяха те? Петър и Йоан. Защо измежду дванадесетте изпрати Петър и Йоан? Петър беше онзи, който изповяда: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16). А Йоан щеше да възвести: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1). Той изпраща основата на вярата и сина на гърма, та върху основата да утвърди тайнството на благочестието, а чрез сина на гърма да заблестят като мълния повелите на правдата (срв. Мат. 16:18; Марк 3:17).

И отново, защо изпраща Петър и Йоан? За да се покаже, че дарът е прострян и към целомъдрения брак, и към девството, и че участници в пасхата стават както онези, които живеят достойно в целомъдрен брак, така и онези, които живеят достойно в девство. Той изпраща девството и целомъдрения брак да Му приготвят пасхата.

Така и на планината постави до Себе Си Моисей и Илия – единия сияещ чрез целомъдрения брак, а другия чрез девството, за да се явят целомъдреният брак и девството, предстоящи пред Христос (срв. Мат. 17:1–3; Марк 9:2–4; Лука 9:28–30).

Защото Той казва: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасха“ (Лука 22:15). (За предаването на Спасителя)

И както патриарсите бяха много, но трима бяха достатъчни за прослава на Духа, така и при многото свещеници Писанието избира трима: „Моисей и Аарон между Неговите свещеници, и Самуил“ (Пс. 98:6).

Много бяха царете, много бяха и свещениците, но трима са споменати: „Освен Давид, Езекия и Йосия, всички съгрешиха“ (Прем. Сир. 49:4).

В пещта бяха трима отроци (срв. Дан. 3:21–23); с Христос на планината бяха Петър, Яков и Йоан (Мат. 17:1; срв. Марк 9:2; Лука 9:28). Много са ангелите на небето, но трима се явиха на Авраам (срв. Бит. 18:2). (Върху думите: Когато всичко Му бъде подчинено)