Гласът на онзи, който Го призоваваше с вяра, накара Господ Иисус да се спре. Той заповяда да доведат при Него човека, който преди това вече се бе приближил към Него чрез вярата, за да се приближи сега и телесно. Заповяда да го доведат и му каза: „Какво искаш да ти сторя?“ (Марк 10:51; срв. Лука 18:41).

Той не пита без причина. Защото можеше да изпрати изцелението и на човека, докато още седеше. Но иудеите, които оклеветяваха истината, можеха да кажат, както при слепородения: „Този не е, а прилича на него“ (Йоан 9:9).

Затова Той извежда облагодетелствания човек сред събранието на неблагодарните, за да покаже най-напред природния му недъг и тогава да яви властта на благодатта. „Какво искаш да ти сторя?“

Пита него, но поучава присъстващите. А той казва: „Господи, да прогледам“ (Лука 18:41; срв. Марк 10:51).

Виж колко свидетелства получава Той от приемащия изцелението, за да затвори устата на онези, които търсят повод за клевета. И тъй, казва му: „Иди си; твоята вяра те спаси“ (Марк 10:52; срв. Лука 18:42).

Виждаш ли как онова, което ви казахме вчера, се доказва чрез самите дела: че благодеянията не се продават срещу заплащане, но се придобиват чрез вярата? Иисус не дава Своите благодеяния срещу сребро, а ги „продава“ срещу вяра. Ако не принесеш вяра, не приемаш благодеянието. Благодатта е простряна към всички, ала вярата трябва да излезе насреща ѝ.

Както има един извор, но едни черпят от него с малки съдове, а други – с по-големи, и единият загребва малко вода, а другият – много, не защото изворът разпределя различни мерки, а защото всеки черпи според вместимостта на своя съд, така и благодатта е разпростряна като извор, а вътрешното разположение на пристъпващия се превръща в съд и вместилище на благодатта. (За слепеца и Закхей)