Затова и самото име на Адам било като залог за цялата вселена. Понеже от него предстояло да се населят четирите посоки на света, името „Адам“ било съставено така: алфа – изток, делта – запад, алфа – север, мю – юг. Така и името, и неговите букви свидетелстват за човека, който предстояло да изпълни цялата вселена.

И тъй, на еврейски език Той се нарича „огън“. А понеже носи наименованието „огън“, Писанието не се колебае да нарича и ангелите „човеци“. Защото, когато жените около Мария дошли при гроба, се казва: „И ето, застанаха пред тях двама мъже.“ А те били ангели.

Но и ангелите се наричат „огън“: „Ти правиш ангелите Си духове и служителите Си – огън пламтящ.“ Писанието ги нарича „мъже“, защото споделят общото понятие, съдържащо се в думата „човек“.

Затова Моисей казва: „Нашият Бог е огън, който изтребя.“ И Спасителят, като дойде, казва: „Огън дойдох да хвърля на земята.“ Следователно човекът получава име, съответстващо на самото нещо. Понеже огънят, както вече казах, от малък става голям, а Човекът, започвайки от малкото, изпълни краищата на вселената, Той бе наречен „огън“. Това се отнася до думите: „Да сътворим човека“, защото на еврейски „да сътворим“ означава „огън“. (За сътворяването на света, слово 5)