Като е дал наставление на господарите (ст. 1), апостолът дава няколко наставления за молитвата и по-специално моли да се молят за него (Кол. 4:2–4), а след това учи как читателите трябва да се отнасят към нехристияните (Кол. 4:5–6).

Вж. Еф. 6:9.

Вж. Еф. 6:18–20.

„С външните“ – тоест с онези, които не принадлежат към Църквата.

„Се отнасяйте благоразумно.“ В какво се състои това благоразумие, показва следващият израз: „като скъпите времето“, тоест като се съобразявате с обстоятелствата на времето.

„Словото… с приятност“ – тоест приятно (ἐν χάριτι).

„Със сол подправено“ – тоест назидателно и точно. По обяснението на блажени Теофилакт това посочва сдържаността на речта на християнина.

„Как трябва да отговаряте всекиму.“ Християнинът е длъжен за полза на другите да отговаря на всеки съобразно с неговите лични особености.

В заключение на своето послание апостолът препоръчва на читателите Тихик и Онисим, които са изпратени от него в Колоса (Кол. 4:7–9), а след това изпраща поздрави на Колоската църква от намиращите се при него лица и от свое име поздравява Лаодикийската църква (Кол. 4:10–15). Посланието завършва с някои разпореждания на апостола (Кол. 4:16–17) и с негов личен поздрав към Колоската църква (Кол. 4:18).

Тук апостол Павел казва, че подробности за неговото положение в Рим ще съобщят на колосяните Тихик (вж. Деян. 20:4) и Онисим, жител на Колоса, който дошъл в Рим при Павел (за него вж. Посланието до Филимона). И двамата трябва да съобщят на колосяните и за всичко „що става тука“, тоест за състоянието на Църквата в Рим. Впрочем да „утеши“ колосяните трябва само Тихик, като човек, по-укрепнал във вярата (Онисим бил обърнат едва неотдавна).

Апостолът предава на колосяните поздрави от своя доброволен съзатворник Аристарх (вж. Деян. 20:4); от Марко, племенника на Варнава, за когото колосяните били получили от Павел някакви предписания – вероятно забрана този проповедник, който не проявил достатъчно твърдост в своето дело, да продължава обществената си дейност (вж. Деян. 15:37–38), – но когото сега апостолът заповядва да приемат. Това, разбира се, е евангелист Марко (вж. въведението към Евангелието от Марко).

След това следва поздрав от Иисус Юст, вероятно римски юдеин, когото църковното предание отъждествява с Иосиф Варсава, носил също името Юст (Деян. 1:23). Тези три лица били юдеи по произход.

Следват поздравите от християни от езичниците – именно от Епафрас (срв. Кол. 1), който така обича своите съграждани колосяните, че постоянно се моли за тяхното нравствено усъвършенстване – те да бъдат напълно убедени в истинността на откритата им Божия воля;

„И грижа“ – тази дума е излишна: в гръцкия текст стои само една дума – ζῆλος, „ревност“.

За Лука – вж. въведението към Евангелието от Лука.

„Димас“ – вероятно съкратена форма на името Димитрий (вж. за него 2 Тим. 4:10).

От свое име апостолът нарежда да бъдат поздравени лаодикийските християни, съседи на колосяните, и особено лаодикиецът Нимфан, в чийто дом (κατ’ οἶκον αὐτοῦ) се намирала църква, или същото такова място за богослужебни събрания на християните, каквото имало и в дома на Филимон (Филим. 1:2).

Какво е това „послание из Лаодикия“? Такова послание няма в апостолската писменост, поради което трябва да се приеме, че тук апостолът има предвид някое от останалите свои тринадесет послания, което по това време се е намирало в Лаодикия, но първоначално е било написано за друг град.

От всички предположения най-вероятно изглежда онова, според което Павел има предвид своето Послание до ефесяни, което имало характер на окръжно послание и по всяка вероятност попаднало у лаодикийците малко преди колосяните да получат своето послание от Павел.

Лаодикийците трябвало да предадат това Послание до ефесяни на Колоската църква, която след това могла да го предаде на друга съседна църква.

Наистина, в канона на еретика Маркион Посланието до ефесяни носи надпис „Послание до лаодикийци“, а Тертулиан, който съобщава за това, добавя, че Маркион сам е променил надписа на посланието. По всяка вероятност в Понт, родината на Маркион, е било разпространено убеждението, че това послание е било предназначено за Лаодикийската църква. А това предположение вероятно се основавало на обстоятелството, че в Понт то действително било получено от Лаодикия, а не от Ефес.

Архип се намирал в много близки отношения със семейството на Филимон, който бил колосянин – неговият роб Онисим е наречен колосянин (Кол. 4:9), и затова вероятно също живеел в Колоса.

По времето, когато Посланието на Павел трябвало да пристигне в Колоса, според предположението на апостола Архип не трябвало да се намира там, а Посланието до колосяни след прочитането му трябвало да бъде предадено в Лаодикия. Затова апостолът възлага на читателите, след завръщането на Архип, да му предадат наставлението му за необходимостта да проявява по-голямо внимание при изпълнението на своето служение.

Но в какво се е състояло служението на Архип, не е известно.

Апостолът подписва със собствената си ръка продиктуваното от него послание, за да удостовери неговата истинност (срв. 2 Сол. 2:2). Той моли да помнят оковите му, за да не го забравят в своите молитви.