В тази глава апостол Павел говори, че е дълбоко убеден във величето на християнството, защото му е била открита великата тайна на Христос, която се състои в това, че и езичниците са призвани да наследят божествените обещания, че те също ще се спасят.

„Затова“, т.е. за да помогне на езичниците да получат онези блага, за които апостолът говори в Еф. 1 и в последните стихове на втора глава (Еф. 2:19–22).

„Станах окованник (δέσμιος) на Иисуса Христа“, т.е. служа на Христа заради вас или във ваша полза като роб, който носи върху себе си вериги или окови – това е най-тежкото положение, в което един роб би могъл да се окаже.

Апостолът припомня на читателите на писмото си, че те вече са чули за онова, което Бог е дал на апостол Павел за целите на домостроителството на нашето спасение. Тук апостолът очевидно намеква за своето чудесно обръщане към Христос, когато му било заповядано да отиде и да проповядва Христовото Евангелие на езичниците (Деян. 9:15–16).

“Именно” – гръцката частица ὅτι свързва този стих с глагола в предишния “сте чули” и има смисъла на съюза “че”.

„Тайната“. Под „тайна“ апостолът очевидно разбира тук онова, за което говори по-долу в Еф. 3:6, а именно откровението, че и езичниците трябва да влязат в Христовата Църква. Тази тайна действително е била възвестена на апостола чрез особено откровение още при самото му призоваване (срв. Деян. 22:21; 26:18; Гал. 1:15–16).

„накратко“, това е намек за Еф. 2:11–22, където се говори предимно за призоваването на езичниците.

“от което, като четете”, т.е. сега, от моето послание, когато то бъде четено при вас в църквата, вие ще можете да проверите дали наистина съм получил от Христа пълномощие да възвестявам Евангелието на езичниците; или, по-точно, ще можете напълно да узнаете какво разбирам под „тайната Христова“, на която придавам толкова голямо значение.

Под „синове човешки“ апостолът тук разбира всички хора, живели преди Христос, включително и юдеите, които са били в общение с Бога. Макар пророците и да са предсказвали на последните бъдещото призоваване на езичниците в царството на Месията, всички тези предсказания не са били така определени и ясни, както откровенията за това дело, с които в Новия Завет са били удостоени апостолите и новозаветните пророци чрез Божия Дух.

Св. Йоан Дамаскин пише: „Въпреки че пророците са говорили за призоваването на народите, това все пак е оставало тайна. Защо се изумиха онези, които бяха с Петър  при Корнилий? Та и самият Петър тогава чрез откровение от Духа узна, че Бог е приел и езичниците“.

Съдържанието на тази тайна (6-ти стих зависи от глагола в 5-ти стих „бе открита“) се състои в това, че езичниците трябва да бъдат „сънаследници“, т.е. да наследят обещанието за спасение наравно с юдеите; след това да бъдат „едно тяло“, т.е. отново наравно с юдеите да принадлежат към състава на Църквата, която е тяло Христово; и да бъдат „съпричастници на Божието обещание“.

Всичко това езичниците достигат чрез Христос, като с вяра приемат Неговото благовестие, или проповедта за Христос, която им възвестяват Христовите апостоли.

Апостолът смята за дело на особена Божия милост към него това, че му е било дадено да послужи за възвестяването на тази велика тайна.

Служението на апостола се състои в това да възвести на езичниците най-великата Божия тайна за тяхното призоваване в Христовата Църква. А целта на това, редом с останалото, е дори висшите небесни сили да постигнат великото Божие предопределение за спасението на всички хора.

Тук Павел изяснява в какво се състои неговото служение. Той, най-малкият от всички „светии“, т.е. от християните (срв. Гал. 1:13–14) се е удостоил да благовести на езичниците „Христовото богатство“, т.е. тайната на спасението, която дори и сега остава „неизследима“, т.е. не може да бъде разбрана в цялото ѝ величие.

Апостолът трябва да “открие” или да изясни на всички, не само на езичниците, но и на юдеите, как се е стигнало до осъществяване „домостроителството“, или Божието намерение да спаси всички хора; намерение, което е съществувало още от вечност, но е било неизвестно на хората.

„Който е създал всичко чрез Иисуса Христа.“ С тези думи апостолът обяснява защо всички хора е трябвало да намерят спасение в Христа. Причината , че Бог е сътворил всичко, целия свят, чрез Христос. Хората, сътворени и създадени чрез Христос, чрез Христос трябва и да бъдат възсъздадени отново.

„да стане сега известна…“ – този израз зависи от глагола в 9-ти стих: „да открия“. Целта на просветителното служение на апостола е „многоразличната“, т.е. открила се в различни видове и форми, Божия премъдрост да се яви в цялото си величие пред най-висшите ангелски чинове, които дотогава, както и старозаветните хора, още не са знаели, че и езичниците ще бъдат призвани към общение с Бога (срв. 1 Петр. 1:12).

Божията премъдрост се разкрива на ангелите чрез самото съществуване на Христовата Църква – „чрез Църквата“, съставена от юдеи и езичници. Това разкриване пред ангелите на Божията тайна се извършва според Божието предвечно определение, което Бог е привел в изпълнение чрез Иисуса Христа.

Тук апостолът пояснява, че разкриването на Божията тайна – призоваването на езичниците и съединяването им с юдеите в едната Христова Църква, не е случайно или временно решение, а част от предвечния Божи замисъл. Бог от вечност е определил спасението на всички хора да се осъществи в Христа Иисуса. Затова Църквата, съставена от юдеи и езичници, е не просто историческо явление, а изпълнение на Божия вечен план за спасението на света.

Апостолът добавя, че вследствие на великите Христови заслуги и ние всички сега имаме достъп до Бога, пристъпваме към Него без никакъв страх, като към свой Отец. При това, разбира се, е необходима вяра в Христа.

„Поради това“, т.е. с оглед на всичко казано по-горе за величието на християнството и по-специално за великата тайна на призоваването на езичниците.

„Моля ви не падайте духом…“ Ефесяните не трябва да скърбят, когато чуват за страданията на ап. Павел в Рим, а да се гордеят с това, че заради тях апостолът е приел тези страдания. Последните показват, че апостолът е напълно убеден в истинността на своята проповед, с която се е обръщал към езичниците. Ако той не беше уверен, че езичниците действително имат право и възможност да влязат в Христовото царство, не би започнал да им възвестява това, навличайки си преследванията на своите врагове.

Следващите стихове съдържат молитвата на апостола за вярващите ефесяни. В нея апостолът най-напред казва към Кого отправя молитвата си (Еф. 3:14–15); след това излага самото си прошение за ефесяните, а именно да се укрепят във вярата и да се усъвършенстват в християнското познание (Еф. 3:16–20); и накрая възнася славословие към Бога – Еф. 3:21.

От Бога са сътворени всички отечества, или иначе казано – родове (πατριαί) на съществата, както небесни, така и земни.

„Именува“ по отношение на Бога понякога означава „творя“ (срв. Пс. 146:4; Ис. 40:26).

„крепко“, по-добре е да се преведе: „със сила“, разбира се, Божия сила (δυνάμει).

„във вътрешния човек“ (вж. Рим. 7:22). Това е същото като умът, но не само като теоретична способност, а и като съвест, като нравствено чувство на човека.

“чрез вярата да се всели“, т.е. когато вътрешно укрепнете, Христос да се всели във вас за постоянно пребиваване (κατοικῆσαι). За това обаче е необходима силна вяра в Него.

В тези два стиха се описват резултатите от „вселяването на Христа” в сърцата на вярващите. Руският превод включва в този 18-ти стих последните думи на 17-ти стих според гръцкия и славянския текст, и според нас прави това  основателно, защото гръцкият израз ἐν ἀγάπῃ ἐρριζωμένοι καὶ τεθεμ. съвсем не се съгласува с предходното: κατοικῆσαι Ἰ. Χριστόν.

Тук мисълта е, че пребъдването в християнската любов (“вкореняването” насочва към образа на растение, което дълбоко е пуснало корените си в почвата, а “утвърждаването” – към образа на сграда, поставена на здрава основа), ще даде на ефесяните, наравно с другите християни („светиите“) да постигнат в цялото му величие и от всички страни („ширина и дължина…“) главния предмет на християнското познание, а именно безкрайно възвишената Христова любов, поради която Христос е предал Себе Си в жертва за греховете на хората; и изобщо – да се изпълнят с всички божествени благодатни дарования, т.е. с „Божията пълнота“.

„Да познаете Христовата любов“, т.е. не само да я разберете с ума си, но и вътрешно, опитно да я усвоите чрез вяра и живот в Христа. Тази любов „превъзхожда всяко знание“, защото не може да бъде изчерпана от човешкия разум: тя се открива най-пълно в това, че Христос е предал Себе Си за спасението на хората.

Целта на това познание е вярващите да се „изпълнят във всичката Божия пълнота“, т.е. да приемат в себе си всички благодатни дарове, които Бог дава чрез Христа. Това не означава, че човек става Бог по същност, а че чрез благодатта участва в Божия живот и се усъвършенства в любовта, вярата и светостта.

С трета глава апостол Павел завършва догматическата част на своето послание, изображението на величието на християнството. Тук Бог е представен като Онзи, Който може да ни даде много повече, отколкото просим от Него.

„според действащата в нас сила“, по-точно: „съобразно с това“ или „съгласно с това, което Неговата сила вече върши в нас, християните“. Какво е извършено чрез тази сила, за това у апостола може да се прочете по-горе, например в Еф. 2:1–10.

„в църквата чрез Христа Иисуса.“ Първият израз обозначава онази среда, в която трябва да се извършва прославянето на Бога, а вторият, подбудата за това прославяне. Такава подбуда е делото на нашето спасение, извършено от Христа.

„във всички родове“, т.е. в следващите поколения.

„от века до века“, по-точно: „във вековете на вековете“, или най-отдалечените векове, които преминават в безкрайността (проф. Богдашевски). Това е определение към израза „във всички родове“.