В първите стихове на тази глава (1–12) апостолът приканва галатяните да се ползват от своята християнска свобода; че те имат право на нея, той вече доказа по-горе. Ако обаче в своето увлечение към Моисеевия закон стигнат дотам, че започнат да се обрязват, чрез това ще се отделят от Христос и ще се лишат от Неговата благодат. А праведността се придобива само чрез вяра, която се проявява в дела. Затова галатяните трябва да се пазят лъжеучителите да не ги отклонят от единствения правилен път, водещ към праведността. В заключение апостолът още веднъж говори за недопустимостта християните да се обрязват.

Християните са свободни от закона като деца на свободната Сарра. Затова те трябва твърдо да стоят в тази свобода, дарена им от Христос, и да не се подчиняват на закона, който отново ще ги направи роби (срв. Гал. 4:9).

С пълно съзнание за своя авторитет: „ето, аз, Павел, ви казвам“, апостолът изтъква пред читателите на писмото си следното положение: ако те започнат да приемат обрязване (а досега, както се вижда, още не са го направили), тогава ще се лишат от онова, която сега им дава Христос. Те не само ще обезсмислят целия труд, който Павел е извършил в Галатия, но ще изгубят и онова, което Христос вече е направил за тях и което е обещал да направи.

От друга страна, галатяните трябва да вземат предвид и това, че като приемат печата на обрязването, с това приемат върху себе си и задължението да спазват целия закон.

„Пак свидетелствам“ – очевидно апостол Павел вече е говорил за това по време на пребиваването си в Галатия. Вероятно това е било при второто му пребиваване там, когато е предавал на галатяните решението на Апостолския събор (Деян. 16:4).

Апостолът тук се обръща по-специално към онези читатели, които са се стремели да намерят средство за оправдание в закона. За такива хора, макар мнозинството от читателите, разбира се, да е следвало друго направление, може да се каже, че остават без Христос и без благодат.

В противоположност на такива лекомислени хора, апостолът посочва себе си, другите галатяни, които пребъдват в благодатта, както и останалите християни.

„Ние чрез духа си, по силата на вярата, очакваме онова, което е предмет на нашата надежда“ — тук ἐλπίς е в смисъл на „очаквано благо“, както в Рим. 8:24 и Кол. 1:5, – „а то се състои в праведността“. Така е по-добре да се преведе този стих.

Апостолът очевидно иска да каже, че за разлика от юдействащите, които още тук, на земята, смятали да получат пълно оправдание чрез изпълнението на закона, християните все още се надяват на това оправдание. Оправданието, което са получили тук, те не смятат за напълно достатъчно. Едва на последния съд, благодарение на своята вяра, те ще могат да получат пълното оправдание (срв. 2 Кор. 5:10; Рим. 14:10).

Само по себе си обрязването е имало значение, но това е било в Стария Завет, преди Христос (Рим. 2:25; Рим. 3:1; Рим. 9:31). Сега обаче за християнина то е безполезно; и ако някой е влязъл в Църквата като обрязан, няма с какво да се гордее пред необрязания християнин. Също така и необрязаният не може да се гордее със своето необрязване.

За спасението е нужна само вярата, която действа чрез любов. Последния израз апостолът прибавя, за да покаже, че и самата вяра няма да послужи за оправдание на човека на последния съд, ако в този живот не се е проявила в съответните добри дела (срв. Рим. 2:7).

Увещанията на апостола са разбираеми. Нужно е само малко да се поправи руският превод на втората половина на 7-и стих, който не съответства на гръцкия текст. Именно след думите „кой ви спря“ трябва да се постави въпросителен знак, и така ще се получи откъслечно изречение: „Кой ви спря?“ (по добрия ви път?)

Следващото изречение също е откъслечно: „На истината“ – т.е. на Евангелието – „да не се покорявате?“ Апостолът се учудва: как е възможно да не се покоряват на онова, което самите галатяни са признали за истина.

Цан, въз основа на древни западни кодекси, смята за възможно към този израз да се прибавят думите: „никого не слушайте“, т.е. никого не слушайте, когато ви убеждава да не се покорявате на истината.

„Това придумване…“ (πεισμονὴ), т.е. проявяваното от вас послушание към думите на юдействащите християни, съвсем не произхожда от Бога, Който ви призовава.

„призоваването“ на вярващите, което галатяните са чули още при първата проповед на Евангелието (Гал. 1:6; 5:13), според представата на апостола продължава и сега (срв. 1 Сол. 5:24; Рим. 9:11) и ще продължава чрез проповедниците на Евангелието – употребено е καλοῦντος, сегашно време.

Галатяните очевидно били склонни да омаловажават опасността, която ги заплашвала от страна на юдействащите християни. „Какво толкова опасно има тук? – казвали те. – Та нали лъжеучителите сред нас са толкова малко.“ Срещу това апостолът посочва, че малко квас се слага в тестото, но този квас заквасва цялото тесто. Така и малкият брой лъжеучители може да нанесе немалка вреда на Галатийската църква.

Все пак Павел има увереност, която Бог укрепва в него – „чрез Господа“ – че галатяните няма да започнат да мислят другояче от това, на което ги е научил апостолът. Но тъй като те очевидно все още се отнасяли доста снизходително към юдействащите учители на вярата, апостолът смята за нужно да каже, че тези лъжеучители, без изключение и без разлика – „който и да е той“ – ако продължат да смущават галатяните, ще понесат наказание от Бога (срв. 2 Петр. 2:3; Рим. 3:8).

Особено силно разгневява апостола обстоятелството, че юдействащите учители изопачават историческите факти, и по-точно – смисъла на постъпките на апостол Павел. Самите те, разбира се, проповядват обрязване, без което уж християните от езичниците не можели да достигнат оправдание и обещаното на Авраам наследство. Но освен това те казват още, че и самият апостол Павел понякога проповядвал същото.

Вместо: „защо тогава ме гонят, братя“, по-добре е, съобразно с разположението на думите в гръцкия текст, да се преведе така: „А аз, братя, ако още проповядвам обрязване, защо тогава ме гонят? Тогава би бил премахната – или би трябвало да бъде премахната – съблазънта на Христовия кръст.“

Лъжеучителите, както се вижда, обвинявали Павел, че в стремежа си да бъде снизходителен към обичаите на хората, сред които му се налагало да действа, си позволявал да извършва обрязване и над християни. Те правели такъв извод от това, че Павел обрязал Тимотей (Деян. 16:3), и следователно не смятал обрязването за несъвместимо със състоянието на християнина (1 Кор. 7:18), както и че не протестирал срещу обрязването на децата на юдейските християни, които живеели сред християни от езичниците (Деян. 21:21–24).

Но ако това наистина беше така, тогава щяха да престанат да го нападат заради проповедта му за кръста, т.е. за необходимостта от кръстната смърт на Месията, която за юдеите представлявала в най-висша степен съблазън (срв. 1 Кор. 1:23). Обаче юдеите, а също и юдействащите християни по свой начин, продължават да го преследват и всячески пречат на успеха на неговата проповед.

Не е ли ясно оттук, че те говорят неистина, когато твърдят, че уж самият апостол Павел не бил против да признае необходимостта от толкова скъпото за тях обрязване?

“отсечени”. Глаголът ἀποκόπτειν означава отрязване, а в този контекст – кастриране; срв. Втор. 23:1; Юстин, Апология I, 27.

Тъй като юдействащите проповедници придават прекалено голямо значение на отнемането на крайната плът – нещо чисто външно, Павел употребява остра ирония: нека тогава, подобно на жреците на Кибела, напълно отсекат мъжките си органи. Така пред християните те ще се покажат в цялата си заблуда и вече няма да бъдат опасни като лъжеучители – християните ще ги разберат напълно.

В тази втора, нравоучителна част на своето послание (13–26 стихове) апостолът най-напред призовава галатяните към изпълнение на великата заповед за любов към ближния. След това им казва, че истинската християнска свобода, към която ги е призовавал, съвсем не е означава разпуснатост на страстите.

Напротив, свободният човек води упорита борба със страстите. При това апостолът изброява самите страсти, или делата на плътта, и им противопоставя плодовете на духовния живот, към който призовава своите читатели.

„Само свободата ви да не бъде повод“ – на гръцки ἀφορμή, т.е. опорна точка, изходен пункт, удобен случай или повод; срв. Рим. 7:11.

“с любов си услужвайте един другиму”. Свободата няма да доведе до угаждане на плътта само тогава, когато християните се стараят да вършат добро един на друг, ръководени от истинската християнска любов.

„Защото целият закон…“ Макар заповедта за любовта да е поставена на едно равнище с другите заповеди, всъщност тя има изключителна важност, защото, изпълнявайки нея, ние едновременно с това изпълняваме и всички заповеди на закона (срв. Рим. 13:8, 10).

“един други се гризете и се ядете”. Апостолът очевидно е знаел, че сред галатяните партийните разделения са стигнали до степен на взаимна ненавист.

За да оживее любовта у галатяните, апостолът ги съветва „да живеят по дух“ (Πνεύματι περιπατεῖτε, букв. да вървят по Дух), т.е. да се оставят на ръководството на висшата страна на човешкото същество. Тогава те няма да „изпълняват прищевките на плътта“ (ἐπιθυμίαν σαρκὸς – желанията на плътта), т.е. ще имат сила всячески да ги ограничават, макар че напълно да ги потисне човек, разбира се, не може.