Апостолът изпратил в Коринт споменатите по-горе братя – събирачи, за да могат коринтяните до неговото пристигане и на някои македонски християни вече да са събрали даренията за милостинята като изцяло доброволно дело, а не да бъдат подтикнати към това от личното присъствие на апостол Павел.

Апостолът знае, че коринтяните са разположени да дават милостиня и вече ги е похвалил за това пред македонските християни.

За Ахайя – виж 2 Кор. 1:1.

Под влияние на скръбта, която посланието на апостол Павел предизвикало у коринтяните (2 Кор. 7:9), събирането на милостинята можело да бъде прекъснато. Поради това апостолът и изпраща братята-събирачи, за да разпалят отново това добро дело в Коринт.

Нужно било да се възбуди в сърцата на коринтяните желание за събирането на милостиня, за да не им се стори тя просто като някакъв принудителен „данък“ или „налог“.

В следващите стихове от 6 до 15 апостолът използва случая, за да говори и за правилното разположение, с което трябва да се подава милостиня, както и за могъществото Божие, благодарение на което подаващият може винаги да бъде уверен, че Бог може да му даде средства за щедро благотворение, и накрая – за ползата, която носи щедрата милостиня. Апостолът завършва своята реч с възнасяне на хвала към Бога за Неговия най-велик дар, който човечеството е получило в Христос Иисус, и който още повече подбужда християните да бъдат щедри към другите.

Апостолът, разбира се, има тук предвид наградата, която милостивият ще получи на небето (срв. Мат. 5:7).

Но при това не трябва да има никакво принуждение за заможните християни: Бог обича и цени само тези, които дават доброволно (цитат от Притч. 22:8 по текста на Седемдесетте; в еврейския оригинал този израз не се среща).

На въпроса откъде християните могат да намерят средства за благотворителност, ако вече са раздали каквото са могли, апостолът отговаря, че Бог ще им изпраща средства за добри дела.

Още в Стария Завет за онзи, който щедро дава на милостиня, е казано, че „неговата правда пребъдва во веки“ (Пс. 111:9). Това означава, че Бог винаги ще възнаграждава праведника и с външно благополучие (срв. Пс. 111:3).

Същата мисъл апостолът развива тук по-пълно. Полученото от Бога богатство ще направи коринтяните още по-готови да дават милостиня. А колко голямо е значението на тази добродетел – щедростта! Чрез нея ние, слабите хора, събуждаме у мнозина благодарност към Бога и така съдействаме за Неговата слава.

Апостолът има тук предвид израз от книгата на пророк Исаия (Ис. 55:10), където подлогът в израза „който дава семе“ е дъждът. При пророка дъждът е образ на Божията благост и всемогъщество. У апостола подлогът е подразбиращото се „Бог“. Този Бог, казва апостолът, Който дава на сеяча семе, дава и на коринтяните средства за благотворение и след това „ще умножи плодовете на вашата правда“ (срв. Ос. 10:12), тоест ще възнагради щедро тяхното разположение и състрадание към бедните.

Това е повторение на мисълта от 11-ия стих, но вече в пряка връзка с настоящите обстоятелства и трудности на Йерусалимската църква.

Никъде така ясно не се проявява подчинението на евангелския закон – закона на любовта, както в щедрото даване на милостиня на нуждаещите се братя. Чрез това се дава и свидетелство, че благодетелите и бедните пребивават в истинско духовно общение помежду си.

Бедните, получавайки милостиня, се молят за своите благодетели. Йерусалимските християни ще отправят молитва за своите благодетели и ще им отговорят с любов, т.е. тяхната благодарност ще се превърне в духовна привързаност.

„Неговият дар“е Христос (срв. Йоан 4:10; Рим. 5:15).