В 8 и 9 глави апостолът говори за започнатото от него дело – събирането на милостиня за светиите, т.е. за християните. За да подтикне коринтяните към щедрост, апостолът им посочва щедростта, която по-рано са проявили македонците. След това той напомня на коринтяните, че и те вече са започнали да събират милостиня, и казва, че не изисква от тях жертви, които биха надхвърляли техните възможности.

Македонските църкви (в Филипи, Солун и Верия) по онова време сами се намирали в доста тежко положение. Въпреки това тамошните християни успели да разберат чуждата нужда и, независимо от собствените си трудности, настойчиво молели Павел да приеме от тях помощ за бедните йерусалимски християни, като може да се каже, че отделяли дори от необходимото за себе си.

Християните в Македония живеели в тежки условия – под натиска на гонения и в крайна материална бедност. Въпреки това техният духовен живот бил изпълнен с радост, която произтича от вярата им в Христос. Християнската радост не зависи от външните обстоятелства. Макар да преживяват голямо изпитание на скърби, македонските християни не губят радостта си. Тази радост е плод на благодатта и на живото им общение с Бога.

„Затова“, т.е. като има предвид такова поведение на македонците, Павел не искал коринтяните да изостанат от тях в усърдието си към делото по събирането на милостиня.

„Добро дело“ (χάριν) – по-точно от гръцки: благодат. Наричайки така милостинята, апостолът показва, че тя уподобява човека на Бога, Който е източникът на благодатта, и същевременно самата тя се извършва под действието на Божията благодат, която смекчава човешкото сърце.

Вж. тълкуванието към 1 Кор. 1:5

Апостолът, както и в 1 Кор. 7:25, 1 Кор. 7:35, 40, не заповядва на коринтяните, а само им дава възможност да проявят своето християнско поведение.

За да убеди коринтяните, апостолът им напомня какво е направил Христос от любов към хората (срв. Фил. 2:6 и сл.). Християнската щедрост има своя образец в Христос.

Още по-голям стимул за коринтяните да събират милостиня е, че те събирали помощите не просто като дело, задължително за всеки християнин, но и проявявали особено желание и усърдие, още преди македонците. Бусе превежда втората половина на стиха така:
„които, дори и да не са започнали да извършват (събирането), все пак вече са имали желание за това.“ Сирийският превод предава това място така: „не само с желание, но и с дело.“

Апостолът насърчава коринтяните да довършат започнатото дело на милостиня, но подчертава важния принцип, че Бог не изисква от човека повече, отколкото той може да даде. Делото на милостинята започва с добра воля (προθυμία – готовност, усърдие, желание на сърцето), а дарът се оценява според възможностите, така че милостинята да не е принуда, а свободна проява на любовта.

Апостолът обяснява, че милостинята трябва да се дава според възможностите, така че човек сам да не остане беден. Наистина, ако имаше такова безгранично раздаване на собственото имущество, броят на бедните би нараствал все повече и повече и онези, които току-що са получили милостиня, веднага би трябвало да отдават полученото на тези, от които са го получили, а които сами са останали напълно разорени.

Освен това апостолът не е могъл да изисква такава милостиня, защото това би означавало да се изисква от всички християни заедно да достигнат най-висшата степен на християнско съвършенство (срв. Лука 10:25 и сл.).

Тук е даден нов мотив за събирането на милостиня. Очевидно е, че и църквите, съставени от обърнати езичници, понякога също са изпитвали материална нужда, както в настоящия случай църквата в Йерусалим.

Апостолът цитира Изх. 16:18, където се описва събирането на манна в пустинята. След това, като намеква, че излишно събраната манна не е носела особена полза на този, който я е събирал в повече, а при малък сбор събиращият все пак е получавал насищане от тази чудесна храна, апостолът с това дава да се разбере, че изобщо „животът на човека не зависи от изобилието на неговото имущество“ (срв. Лука 12:15).

Преди всичко апостолът препоръчва Тит, който съвсем доброволно е поел върху себе си трудната мисия – събирането на милостиня сред коринтяните.

Освен Тит, апостол Павел изпратил в Коринт и един особен „брат“, т.е. християнин, известен като проповедник и същевременно получил от църквите пълномощие (според гръцкия текст: избран или ръкоположен) за събирането на милостинята и за проверката на събраните суми.

Той трябвало навсякъде да придружава апостол Павел, за да го освободи от грижата по проверката и съхраняването на събраната милостиня. Виждайки такова внимателно отношение към събираните от тях дарения, коринтяните с още по-голяма готовност правели благотворения. Кой е бил този брат, апостолът не казва. Предполага се, че това е бил Варнава или Лука, но това едва ли е вероятно, тъй като този брат все пак заемал второстепенно положение спрямо Тит, докато Варнава и Лука не биха могли да бъдат поставени по-ниско от Тит.

Апостолът искал да бъде чист и безукорен не само пред Божиите очи, но и пред хората. Защо да им се дава повод за някакви подозрения относно съдбата на събраните дарения? Нека те знаят и виждат, че самият Павел не се докосва до онези пари, за чието събиране той така се е старал.

Освен двамата вече споменати, апостолът изпраща и трети събирач, избран лично от него – човек особено усърден, който освен това е уверен в доброто разположение на коринтяните към него и към делото, което му е поверено от ап. Павел.

Още веднъж препоръчвайки изпратените, апостолът нарича двамата неназовани събирачи на милостинята „слава Христова“. Това означава, че такива хора са украшение на Христовата Църква и че със своето поведение прославят Христос, с което казва всичко.