Апостолът дава разпореждане за събирането на пожертвования в полза на йерусалимските християни.

„Събиране милостиня за светиите“, тоест за йерусалимските християни, се извършвало, защото йерусалимските християни се нуждаели повече от помощ, отколкото другите.

Възможно е тук апостолът да нарича йерусалимските християни просто „светии“ поради онова особено значение, което Йерусалимската църква е имала сред другите църкви – срв. 2 Кор. 8:4; 9:1, 12.

Известно е, че отстъпниците от вярата на бащите им, а за такива били считани в Йерусалим учениците Христови, винаги живеели трудно и трудно намирали работа (срв. Иак. 2:6; Иак. 5:1–6). И тъй, след като на Апостолския събор Павел дал обещание да се грижи за бедните йерусалимски християни (Гал. 2:10; Деян. 11:27–30), той считал за свой дълг да подтиква коринтяните към събиране на помощи за бедните християни в Йерусалим.

„Във всеки първи ден на седмицата“, тоест във всеки първи ден след изтичането на седмицата или след съботата. Това бил денят на Възкресението, или Господният ден. Оттук се вижда, че този ден се е празнувал още по времето на апостолите (срв. Деян. 20:7).

„писма“, тоест с препоръчително писмо до Йерусалим (множественото число ἐπιστολαί има значението на латинското litterae – писмо).

„Ако пък се намери за добре“ – апостолът вероятно има предвид размера на пожертвованията. Ако сумата бъде много голяма, може да се наложи и неговото лично участие в тяхното разпределение.

Апостолът възнамерява да посети Коринт, след като мине през Македония, и да остане там по-дълго време. Засега обаче му е нужно да остане в Ефес до Петдесетница.

Апостолът е писал посланието около Пасха на 57 г. Той разчитал още няколко седмици да остане в Ефес, лятото да прекара в Македония, откъдето през есента да отиде в Коринт и да остане там през зимата на 57–58 г. Но някои обстоятелства го принудили да промени намерението си, и тези обстоятелства, изглежда, били от твърде сериозен характер (срв. 2 Кор. 2:1–4).

„Врата“, тоест открила се възможност за разпространяване на Евангелието.

„И противниците са много“ – това обстоятелство кара апостола да продължи престоя си в Ефес. Той трябва да се противопостави на онези, които поставят прегради пред Евангелието, и да ги надвие.

До пристигането на апостола в Коринт там може да дойде Тимотей. Апостолът моли коринтяните да го приемат добре и да го изпратят както подобава.

Апостолът се опасява, че коринтяните могат да пренебрегнат онова, което Тимотей ще им говори: той можел да им се стори твърде млад, за да го приемат като ръководител на Църквата (срв. 1 Тим. 4:12).

„очаквам го с братята“ – изпратените от Коринтската църква пратеници при Павел по това време все още не били заминали от него и очаквали да чуят от Тимотей какво е настроението на коринтяните (ст. 17).

„А колкото до брата Аполос…“ – поради съществуването на „партия на Аполос“ в Коринт апостолът намира за нужно да отбележи, че изобщо не задържа Аполос при себе си, сякаш се страхува от засилване на неговата група при пристигането му в Коринт. Аполос сам не желаел да отиде там, за да не даде повод да го смятат за човек, който търси популярност за сметка на авторитета и влиянието на Павел.

„с братята“, тоест с изпратените от Коринтската църква християни.

“Стефаниновия дом” – виж 1 Кор. 1:16.

“начатък в Ахаия”, тоест кръстен от самия Павел при самото му пристигане в Ахаия или Гърция.

“спомага и се труди”, тоест помага на такива дейци като Стефан. Гръцката дума за труди се – κοπιᾶν, указва на тежък труд (срв. Гал. 4:11; Рим. 16:6).

„Те успокоиха моя дух и вашия.“ Те разсеяли недоразуменията, които апостолът имал относно коринтяните, и му изяснили поведението им, което смущавало апостол Павел. Освен това, апостолът вече вижда как те, връщайки се в Коринт, ще успокоят и коринтяните със своите съобщения за апостол Павел и отношението му към тях.

Най-напред тук е поместено поздравление от Асийските църкви, а след това отделно поздравление от Акила и Прискила, заедно с тези, които се събирали в техния дом за богослужение. След това следва поздрав от цялата църква и от апостол Павел.

Под Асия се има предвид проконсулска Азия, обхващаща югозападната част на Мала Азия.

За „Акила и Прискила“ – виж Рим. 16:3.

„Собственоръчно“ – апостолът само подписвал своите послания, а ги пишел преписвач под негова диктовка (срв. Рим. 16:22).

„Който не обича“ – такива хора можело да има сред коринтските християни (срв. 1 Кор. 12:3).

„Анатема“ – виж 1 Кор. 12:3.

„Маран-ата“  е израз на арамейски език, който тогава се говорел в Палестина. Означава: „Дойди, Господи наш!“ (Marana tha!). Защо апостолът прибавя този израз, е трудно да се каже.

„Любовта ми е с всички вас“ – тези думи апостолът прибавил, за да покаже на коринтяните, които в посланието си така рязко изобличавал, че въпреки това ги обича.