Дякониса Фива очевидно е била преносителката на Посланието до римляните. Занятието на дякониса (ἡ διάκονος) се състояло в служение на бедните, болните и странниците. Кенхрея е източното пристанище на Коринт при Сароническия залив.

Тя е била помощница (προστάτις, букв. застъпник, защитник) на много християни и на самия Павел и вероятно е разполагала със значителни материални средства. Възможно е да е приемала странници в дома си. Апостолът моли читателите да я приемат „в Господа“, тоест напълно по християнски, със сърдечно гостоприемство, като своя духовна сестра (срв. Фил. 2:20).

Терминът προστάτης, в гръцкия юридически език от епохата означавал атински гражданин, който се застъпвал пред съдиите и началниците за хора, които нямали правата на атински гражданин.

За Акила и Прискилa вж. Деян. 18:2, 18–19, 26 (срв. 1 Кор. 16:19). Прискилa – съпругата на Акила, е поставена на първо място, вероятно поради нейните особени заслуги за Църквата (срв. 2 Тим. 4:19).

„положиха главата си за моята душа“ (по-точно: „за да ме спасят“). Кога точно е станало това, не е известно. Някои виждат обяснение в събитията по време на престоя на апостол Павел в Ефес (Деян. 19:23 и сл.); други отнасят това застъпничество на Акила и Прискила към пребиваването на апостола в Коринт (Деян. 18:6 и сл.).

Домашните църкви са богослужебни събрания на дадено семейство и свързани с него лица, събирани в дома, принадлежащ на това семейство.

“пръв” (ἀπαρχὴ, букв. “начатък”) – т.е. първият, обърнал се към християнството в Ефес.

Въз основа на Синопсиса на Доротей, Епенет, както и някои други лица, споменати тук, е причислен в житията на митр. Димитрий Ростовски към лика на седемдесетте апостоли.

„Юния“. Правилно е тук да се вижда мъжко име (Ιουνίας – Юния̀н), понеже за жена не би подхождало забележката, че се е прославила – че е „чутовна между апостолите“.

„мои сродници“ означава мои роднини. Думата συγγενεῖς („сродници“) не може да се разбира в смисъл „сънародници“, защото тогава и други юдеи, като Акила, Прискилла и Мариам, също би трябвало да бъдат наречени така, а те не са.

„между апостолите“ – тук не се имат предвид дванадесетте апостоли, между които Андроник и Юния не биха могли да бъдат поставени, а изобщо проповедниците на Христа, сред които посочените християни са заемали видно и почтено място.

“дома Аристовулов”. За самия Аристовул апостолът не споменава, вероятно защото той вече е бил християнин. Възможно е това да е бил княз от рода на Ирод, който известно време е живял в Рим, а след това се е върнал в Йерусалим, оставяйки своя дом в Рим под грижата на своите роби.

„избрания в Господа“, т.е. отличаващ се със своите християнски добродетели.

След прочитането на посланието читателите трябва да се поздравят взаимно със свето целуване – жест, който в древността на Изток е израз на приветствие при среща и раздяла (1 Пет. 5:14; Апостолски постановления XI, 57, 12; VIII, 5, 5). То се нарича свято, защото изразява духа на християнско единение.

„всички църкви“. Напълно възможно е наистина всички източни Църкви, които са знаели, че апостолът пише послание до Рим и сам възнамерява да отиде там, да са го помолили да предаде и техния поздрав на Римската църква – столицата на империята.

Предупреждавайки своите читатели за агитатори, които искат да основат отделни църковни общности, апостолът ги описва като кориcтни хора, които използват доверчивите християни за свои лични цели. Той съветва християните да остана­т верни на вярата, която вече отдавна са приели.

Апостолът описва тези хора твърде общо, така че е трудно да се определи техният характер и произход. Най-вероятно тези лъжеучители все още не са действали в Рим, но, според слухове, достигнали и до Павел, са възнамерявали да отидат там.

Според апостола, тези агитатори могат да заблудят само простодушните хора, а римските християни не са такива.

“мъдри в доброто” означава да умеете да различавате къде е истината и доброто.

„прости в злото“ означава: да не се поддавате на злото, да останете незапетнени от него (срв. Фил. 2:15; Мат. 10:16).

Тук апостолът прибавя още няколко поздравления от лица, които са били около него по време на изпращането на посланието до Рим.

„Тимотей“ в други послания (2Кор. 1:1; Фил. 1:1; Кол. 1:1 и др.) се споменава заедно с ап. Павел още в самото начало на посланията; тук обаче неговият поздрав е поставен в края, вероятно защото е бил далеч от Римската църква.

Останалите лица, споменати тук, са непознати за историята.

„Гаий“ е вероятно същият коринтянин, за когото апостолът споменава в 1 Кор. 1:14.

„брат Кварт“ – така е наречен Кварт по тогавашния обичай: апостолът, вероятно, не е намерил друг подходящ епитет за този свой сътрудник и го е обозначил просто като брат, тоест християнин.

Още от 80-те години на XIX век някои тълкуватели на Посланието до римляните започват да изказват мнение, че 16 глава представлява отделно писмо на апостол Павел до ефесяните, което случайно е било присъединено към настоящето послание. В подкрепа на това мнение се привеждат някои места в главата, а именно:

а) стих 5, където Епенет е наречен първият християнин от езичниците в Азия – а Ефес е бил главният град на провинция Азия;

б) стихове 3–4, където се споменават Акила и Прискила, които са живели именно в Ефес (1 Кор. 16:19; 2 Тим. 4:19).

Главният аргумент е, че апостол Павел, казват те, не може да е познавал толкова добре толкова много лица от римската община и да дава за тях положителни отзиви, тъй като още не е бил в Рим.

Смятаме, че тези разсъждения не са достатъчни, за да се изгради върху тях хипотезата за отделно послание до ефесяните, случайно присъединено към Посланието до римляните. Най-важното възражение срещу това е следното:

По онова време християните по различни причини (за проповядване на Евангелието, за да избегнат гонения или по търговски дела) постоянно са сменяли местожителството си и заедно с апостол Павел са могли да кажат за себе си: „нямаме тук постоянен град“ (Евр. 13:14). Вследствие на това в Рим лесно е могло да се окажат много християни, познати на апостол Павел по дейността им още на Изток.

Що се отнася конкретно до Акила и Прискила, известно е, че те първоначално са живели в Рим, а след това са се оттеглили оттам поради гонението срещу юдеите. Когато гонението отшумяло, те спокойно са могли да се завърнат в Рим, за да подготвят почвата за дейността на апостол Павел.

Освен това, какво би било това послание, което почти изцяло се състои от поздрави.