Кой точно е Гай, до когото е адресирано това послание, не е известно с категоричност. В апостолските писания има споменати няколко личности с това име (Деян. 19:29; 20:4; Рим. 16:23; 1Кор. 1:14). Един от тях – Гай от Коринт (Рим. 16:23), се отличава с гостоприемството си, също както и Гай, до когото е написано Третото послание.

Въпреки това, тъждеството между двамата е съмнително, тъй като читателите на първите две и на третото послание на Йоан, по всяка вероятност, са принадлежали към християнски общности в Мала Азия.

В Третото послание не се споменава за йерархически сан на Гай; вероятно той е бил просто благочестив мирянин и верен християнин. Счита се, че това послание е написано по същото време като Второто и също от Ефес.

Колко често срещаме в писанията на апостола на любовта приветствия и обръщения, изпълнени с обич! Но изглежда, че Гай е бил особено обичан негов ученик, за което свидетелства изразът със силно емоционално натоварване в стих 1: „когото обичам в истината“, както и многократното повторение на обръщението „възлюбени“ (в стихове 1, 2, 5 и 11).

Апостолът най-напред отправя към Гай молитвени пожелания за добро (ст. 2), а след това посочва и причината за своето топло отношение и благословение – фактът, че Гай живее в истината (ст. 3). А за пастирската любов на апостола към неговите духовни чеда това е най-голямата радост (ст. 4; срв. 2 Йоан 1:4).

Вместо думите „написах“ (гр. έγραψα), в Синайския кодекс е записано: έγραψα αν – „бих написал“. Това четене намира потвърждение и във Вулгата: scripsissem forsitan – „може би бих написал“. То по-добре отговаря на смисъла на текста в стихове 9–10, защото иначе остава неясно: как е възможно послание, написано от апостола до цяла църква, да се изгуби? При посоченото четене обаче излиза, че ако апостолът беше изпратил писмо до цялата църква, тогава някой, който обича да се изтъква сред тях (членовете на тази поместна църква), би могъл да злоупотреби с посланието. А сега апостолът изразява надежда лично да изобличи този човек, когато дойде (ст. 10).

Кой е Диотреф, не се казва направо в текста, но определението „обичащ да бъде пръв“ (гр. ὁ φιλοπρωτεύων, ст. 9), отнесено към него, както и следващите характеристики – че „не приема братята, забранява на желаещите да ги приемат и ги изгонва от църквата“ (ст. 10), т.е. отлъчва ги като еретици – разкриват в негово лице председател на църква, който според апостола не е достоен за това звание.

Не е известно и какво е било църковното положение на Димитрий, когото апостолът похвалява. Единствено при св. Доротей Тирски е записано предание, че този Димитрий по-късно станал епископ на Филаделфийската църква – една от седемте малоазийски църкви, споменати в Откровението (Откр. 3:7 и сл.).

Заключението на Третото съборно послание на св. апостол Йоан силно напомня заключението на Второто послание (ст. 12–13), с едно допълнение – споменаването на „приятелите“ (οἱ φίλοι) на апостола (срв. Деян. 27:3). Очевидно някои са при него, а други биват поздравени чрез това послание.