“Аз, старецът “.Своето собствено име, Йоан, апостолът и евангелист Йоан Богослов споменава само в Апокалипсиса (Откр. 1:9; 22:8); в Евангелието и Първото послание той изобщо не се назовава по име, а във Второто и Третото послание се нарича „старец“ (πρεσβύτερος) – несъмнено с оглед на преклонната си възраст, т.е. като старец в буквалния смисъл на думата (подобно и ап. Павел, в посланието си до Филимон, написано в края на живота му, нарича себе си „старец“ – Флм 1:9), а не в смисъла на свещеническа или иерархическа длъжност.

“до избраната госпожа и нейните чеда”. Това е била благочестива християнка, наречена „избрана“ в смисъла на високото християнско призвание на хората в Църквата Христова (вж. 1Петр. 2:7–10; Рим. 8:33 и др.). Ако в названието „избрана“ се съдържа идеята за жена-християнка, украсена с добродетели, то обозначението „госпожа“ може да указва на благородния произход и високото обществено положение на тази християнка – вероятно вдовица (понеже не се споменава за нейния съпруг, а само за децата ѝ).

“които истински обичам” . Апостолът изразява похвала към нея и децата ѝ, обичани не само от него, но и от всички християни, които познават истината – Христос, която пребъдва в християните по Божието обещание (Йоан 14:16–17).

Апостолът отправя благословение към своите читатели: благодат, милост и мир.

Благодат (χάρις) — съвкупността от всички духовни дарове, давани от Бога, необходими за напредване в благочестив живот (срв. Рим. 3:24; Еф. 2:4–10);

Милост (ἔλεος) — състрадателната Божия любов към немощния човек (срв. Лука 10:30–37);

Мир (εἰρήνη) — вътрешно успокоение, произтичащо от примирението с Бога чрез изкупителната жертва на Христос (срв. 1Пет. 1:2).

Източник на тези велики блага е Пресветата Троица, като апостолът нарича Господа Иисуса Христа „Син на Отца“ (τοῦ υἱοῦ τοῦ Πατρός), защото само Бог, в собствения смисъл, е Отец на Сина. Затова и апостол Павел казва: „от Когото носи име всяко отечество на небето и на земята“ (Еф. 3:15) (блаж. Теофилакт).

С думите „в истина и любов“ в края на 3-ти стих апостолът посочва как благодатта, милостта и мирът трябва да присъстват в живота на християните — като плод и израз на духа на истината и любовта. Именно те са постоянната основа и движеща сила на християнския живот и поведение.

След поздрава и благословението към читателите, апостолът изразява искрена пастирска радост: някои от децата на „госпожата“, вероятно наскоро срещнати от него, живеят според истината, както повелява заповедта на Небесния Отец. Това е наистина радостно – да видиш човек, който върви неотклонно по пътя на вярата в Христос. Изразът „ходят в истината“ подчертава духовния напредък, защото колкото повече човек се стреми към добродетелите, толкова по-утвърден става в тях (блаж. Теофилакт). Заповедта, за която става дума, е същата, която Христос даде и която апостол Йоан вече е посочил в първото си послание (1Йоан 3:23) — и сега само я напомня, като позната от самото начало на християнския живот (ст. 5–6; срв. 1Йоан 2:7–11).

Конкретната причина за апостолското наставление към тази жена и нейните деца е появата на много заблуждаващи учители и “антихристи” както в света, така и в Църквата — за които апостол Йоан вече е писал в Първото си послание (1Йоан. 2:18, 19, 26; 4:1–3). Разликата тук е, че споменатите в 8-и стих лъжеучители не признават нито първото, нито второто пришествие на Иисус Христос в плът (думата, използвана в оригинала — „ερχόμενον“, е в сегашно деятелно причастие и сочи към Този, Който идва). Такива хора отричат не само въплъщението на Божия Син, но и самата възможност за това – което означава, че отричат самата основа на християнството.

“не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът” (според бълг. превод). От думите „не изповядват Иисуса Христа, идващ“, а не „дошъл“ (ελθόντα) „в плът“, се вижда, че е имало някои, които отричали Второто пришествие на Христа. И сам Господ, когато казва, че мнозина ще дойдат в Неговото име, говори не за Първото Си пришествие, а за Второто.

Впрочем, съвсем справедливо е да се каже, че който отрича Второто пришествие, не признава и първото. Защото ако Господ вече е дошъл в плът и е обещал отново да дойде, тогава очевидно онзи, който отрича Второто пришествие, отрича и първото. „Който вярва, че Господ е дошъл, той с вяра ще приеме и обещанието Му за ново идване. А който отхвърля обещанието, за него няма пречка да отрече и първото идване. Поради това, мисля, че възлюбленият (апостол Йоан) се е изразил с „идващ“, а не с „дошъл“, за да обхване с една дума и онези, които отричат и двете пришествия на Господа“ (блажени Теофилакт).

Затова е разбираема еднаквата строгост, с която апостол Йоан изобличава лъжеучителите и в първото, и във второто си послание.

Апостолът посочва и целта, с която отправя толкова настойчиви предупреждения срещу лъжеучителите: „за да не изгубим онова, за което сме се трудили, а да получим пълна награда“ (срв. Гал. 4:11; 1 Сол. 3:5).

С това апостолът отхвърля и едно възможно възражение от страна на онези, които са били подведени от лъжеучителите. „Някой от този род хора може би ще каже: ако не вярвам в Христовото пришествие в плът, но водя живот в добри дела — нима с тези дела не мога да бъда нареден сред благочестивите? Нима не мога да получа награда за тях? Апостолът предварително отхвърля такова възражение. Той казва: който отрича пришествието на Христа в плът, нека дори не си въобразява, че ще получи пълната награда за делата, каквато се предлага на истински вярващите, нито че ще бъде причислен към истински благочестивите. Напротив, всеки, който престъпва Неговата заповед, т.е. на Христа, Който е дошъл в плът, и не пребъдва в Неговото учение, няма Бога. Защото ако гледа с пренебрежение към Онзи, Който е дошъл, за да научи хората на съвършено богопознание, то как може да бъде благочестив, след като презира самия Учител по божествените неща? Не, такъв човек е безбожник (блажени Теофилакт).

В този стих апостолът казва, че е необходимо човек да бъде верен на цялото Христово учение, използвайки както отрицателно твърдение: „всеки, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога“ (срв. 1 Йоан 2:23), така и положително, утвърждавайки, че „който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина“ (срв. 1 Йоан 4:14–16).
„Пребъдва в Христовото, тоест евангелското учение онзи, който мисли според него, поучава, действа и съобразява с него целия си вътрешен и външен живот“ (блажени Теофилакт).

В този и следващия стих, като взема предвид опасния характер на лъжеучението, което отрича въплъщението на Божия Син в Иисус Христос, апостолът настоятелно предупреждава християните да се пазят от измамите на тези лъжеучители. Той призовава своите духовни чеда да избягват всякакъв контакт с тях. Това означава най-напред да ги разпознават и да не ги приемат като духовни наставници, да отхвърлят ученията им, а след това — да ограничат и личното си общуване с тях в ежедневието.

Подобна предпазливост към лъжеучители препоръчва и апостол Павел (виж 2 Сол. 3:6; Рим. 16:17).

Причината за краткия обем на това (второ, а по-късно и на третото) послание апостолът обяснява с желанието си да се срещне лично с адресатите. Най-вероятно става дума за едно от обичайните му апостолски пътувания с цел посещение и обгрижване на църквите.

От поздрава, изпратен от децата на сестрата на избраната госпожа (получателката на писмото), може да се заключи, че те са били сред най-близките ученици на апостола, така както учениците и спътниците на апостол Павел са го придружавали в неговото служение.