“Познаха”. Разбрали името на острова от местните жители. „Малта“ се отнася до съвременния остров Малта, разположен на около 100 мили (160 км) южно от Сицилия и на 350 мили (560 км) от северното африканско крайбрежие. И до днес на острова се съхранява предание за пребиваването на апостол Павел, свързано със следващите събития в книгата „Деяния на апостолите“ (Деян. 28:3–6), включително разказа за „устната на св. Павел“.

„Иноплеменници“ – Гръцкият термин βάρβαροι, използван от автора на „Деяния“, не означава грубост на нравите (което би противоречало на описаното им човеколюбие), а се отнася до общоприетата практика на гърците и римляните да наричат така всички, които не говорят на гръцки или латински. Заселниците на Малта вероятно били с пунически (финикийско-картагенски) произход и говорели на свой пунически диалект.

“Ехидна” – порода отровни змии (вж. Мат.3:7). При студ тя изпада във вцепенение, от което излиза незабавно при съприкосновение с топлината.

За езичниците изглеждало очевидно, че ако Павел се е спасил от корабокрушението, но веднага след това бъде убит от змия, това е знак за божествено възмездие. Те възприемали това като действие на Δίκη (Justitia), богинята на правосъдието, дъщеря на Юпитер, която наказвала най-тежките престъпления. Но когато видели, че Павел спокойно стърсил змията в огъня и че „му не ставаше никакво зло“, променили мнението си и започнали да го смятат за бог.

Истинският Бог, в прослава на Своя служител, му позволил да докаже върху себе си истинността на написаното за безвредността на змиите за вярващите. Днес на остров Малта няма отровни змии. Според местното предание те изчезнали именно след описаното събитие.

„Най-първия в острова“ – Гръцкото ὁ πρῶτος τῆς νήσου означава „първият човек на острова“, което предполага, че Поплий е бил управител или високопоставен римски чиновник на Малта.

„Ни прие“ – Това не означава, че Поплий приел всички спасили се от корабокрушението, а само Павел и неговите най-близки спътници – Лука и Аристарх (Деян. 27:1–2; ср. Деян. 28:10). Вероятно към тях се е присъединил и Юлий, стотникът, който отговарял за охраната на Павел.

Вероятно Павел влязъл при Поплий по негова покана. След като чул за чудесното му избавление от ехидната, Поплий се надявал, че този човек, когото местните вече възприемали като чудотворец, ще може да помогне и на болния му баща.

“Изцери го… се изцеряваха” – несъмнено излекуването им било чудодейно.

„След три месеца“ – Това се отнася за периода от 15 ноември 60 г. до 16 февруари 61 г. След като преминала бурната есен и голяма част от зимата, плаването вече не представлявало сериозна опасност.

„александрийски кораб“ – Вероятно бил търговски кораб, подобен на този, с който Павел преди това плавал (Деян. 27:6).

„носеше знака на Диоскурите“ – В оригиналния текст (παρασήμῳ Διοσκούροις) означава, че корабът бил обозначен с изображение или име на Диоскурите.

„Диоскури“ – Това са митичните близнаци Кастор и Полукс, смятани в древността за покровители на мореплаването.

“Сиракуза” е крайморски град на югоизточния бряг на Сицилия, на 125 мили от Малта.

“Ригия” сега Реджо, в южна Италия, срещу Месина, на североизточния ъгъл на Сицилия.

“Потиоли” сега Поцуоли, крайморски град, на 7 мили от Неапол. Пристанището на Потиоли по онова време е било едно от най-значимите на западния бряг на Италия именно заради търговията с Изтока. Тук обикновено се разтоварвали търговските кораби, за да се доставят стоките вече сухопътно в столицата на тогавашния свят – Рим. Тук Юлий свалил своите затворници и конвоя, за да продължат към Рим.

Голямото доверие и разположение на Юлий към Павел се проявило още веднъж, като му позволил да прекара седем дни в Потиоли, по молба на местните християни. Вероятно останалите затворници и повечето от охраната се отправили за Рим без да правят спирка в Потиоли.

„Като чуха за нас…“ Това се дължи на по-ранното пристигане на други затворници и на интензивното общуване между Потиоли и Рим.

„Апиевия площад“. Малко градче на около 60 мили от Рим, наречено така на името на Апий Клавдий, който е изградил пътя, водещ до него.

„Три Кръчми“. Място за почивка на пътниците, разположено на около 40 мили от Рим.

„Поблагодари на Бога и се ободри“. След две години затвор в Кесария, дълго пътешествие, тримесечно пребиваване на Малта и предстоящото затворничество в Рим, Павел не изгубил енергията и силите си. Присъствието и любовта на християните му донесли утеха. Както отбелязва св. Йоан Златоуст, дори този, който извършил толкова чудеса, почувствал човешка радост и ободрение при срещата с братя. Това показва, че и той е изпитвал както утешенията, така и огорченията, присъщи на всички хора.

„Дойдохме в Рим“ – Това се случило през март 61 година, седмата година от царуването на Нерон.

Вероятно благодарение на добрите отзиви за Павел от Фест (Деян. 25:26–27) и стотника Юлий, „на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше“ (вж. Деян. 24:27). Това означава, че Павел бил отделен от обикновените затворници и получил повече свобода, което е в контекста на обстоятелствата, описани в Деяния 28 и 28:31.

„След три дни“ – Това се отнася за времето, което Павел прекарал в отдих след пристигането в Рим, част от което може да е било и за срещи с християните, които го посещавали.

„Павел свика първенците иудейски…“ – Апостолът следва своя обичай (Деян. 17:2 и други места) да се обръща първо към юдеите. Тъй като не може да отиде в синагогата, той ги поканва при себе си.

Първата му беседа с поканените юдеи имала за цел да разсее техните предубеждения срещу него и да опровергае всякакви клевети, като им даде достоверни сведения за делото си.

Главните моменти на беседата са следните: 1) Павел е държан в окови без вина, тоест без да е извършил никакво престъпление, нито срещу народа, нито срещу отеческите обичаи или Моисеевия закон. 2) Апостолът сам се е обърнал към кесаревия съд, не за да обвини своя народ, а единствено за да избегне насилието от страна на юдеите, които вече са го осъдили, въпреки че римските съдии в Палестина го считат за невинен и подлежащ на освобождение. Както пише св. Йоан Златоуст: „Като поисках съд, не го направих, за да причиня зло на другите, а за да избавя себе си от зло, и не по своя воля, но бях принуден.“

„Иудеите се противяха…“ – Това е ключова част от разказа за съда на Павел пред Фест (Деян. 25). След като Павел изложил своята защита пред Фест (Деян. 25:8), прокураторът проявил желание да го освободи. Но юдеите възразили, и тогава Фест, за да им угоди, предложил на Павел да бъде съден в Йерусалим (Деян. 25:9). В отговор Павел предпочел да поиска съд пред кесаря (Деян. 25:11), като не го направил с цел да обвини народа си, а за да избегне опасността от заговор.

„По тая причина…“, т.е. за да заяви своята невинност и да обясни истинските причини за искането за съд пред кесаря.

„ви и повиках…“ – Апостолът иска да предупреди за всякакви възможни недоразумения или лъжливи представи относно делото му, които може да възникнат в техните среди.

„Аз не съм враг на народа и на закона“, казва апостолът, „напротив, заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги…“ (ср. Деян. 26:6). Апостолът казва, че неговото дело е сякаш дело на целия народ, пазител на Божиите обещания към Израил.

Речта на Павел направила значително впечатление.

„Те бяха толкова запленени от неговата реч, че започнаха да оправдават не само себе си, но и своите съплеменници, като казваха: нито чрез писмо, нито чрез хора те не са ни съобщили нещо лошо за теб; обаче ние бихме искали да те изслушаме. А същевременно и изразяват своето мнение, добавяйки: за тази ерес знаем, че навсякъде се водят спорове за нея. Обърни внимание, че не казват: “ние противоречим”, а: „противоречат“, за да избегнат осъждането…“ (св. Йоан Златоуст).

„Твърде мнозина“ – вече не само знатните отишли при Павел в определения от него ден.

„За Царството Божие“ – т.е. за неговото основаване и утвърждаване на земята от Месията, който вече е дошлъл – Господ Иисус Христос. Апостолът разказвал за Неговия живот, учение и дейност, за Неговите страдания, смърт, възкресение и възнесение. Всичко това Павел потвърдил и проверявал чрез пророчествата за Месията в Стария Завет (ср. Деян. 17:3).

“Едни” вероятно по-малката част, “се убеждаваха”, а “други” – повечето, “не вярваха”.

Когато започнали да се разотиват, спорейки помежду си, Павел привел думите на Исайя (Исаия 6:1 и сл.), не за да укори неповярвалите, а за да утвърди тези, които са повярвали. (св. Йоан Златоуст)

Срв. Мат. 15:7, Мат. 15:8 и сл.; Йоан 12:40.

„Виждаш ли, как той показва, че те са недостойни за прошка, ако, имайки пророк, който още от древността е предсказал това, не са се обърнали? А с думите „добре е рекъл Дух Светий“ той изразява, че те справедливо са отхвърлени, а на езичниците е дадено познанието на тази тайна. Затова не е изненадващо, че те са се противели, тъй като това е било предсказано още от древността. След това отново възбужда в тях съревнование, посочвайки езичниците с думите: „И така, да ви бъде известно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те ще чуят“ (св. Йоан 3латоуст).”

Последните два стиха (30 и 31) представляват кратко заключение на книгата “Деяния на апостолите”, напомнящо на подобния завършек в Евангелието от Лука (Лука 24:52–53). Това показва, че книгата “Деяния” не е незавършена, а също както и Евангелието от Лука, тя е напълно завършено според намерението на писателя “слово“ (Деян.1:1).

„Цели две години“ – вероятно, преди да бъде освободен от оковите, а не преди мъченическата му смърт, която според някои предания настъпила малко по-късно.

„в особена наета къща“ – ἐν ἰδίῳ μισθώματι – което предполага не само наемане на стая, но и осигуряване на храна. Тъй като като затворник Павел нямал възможност да се издържа както преди със собствен труд (Деян. 20:34), е очевидно, че той се е ползвал от помощта на вярващите, не само от местните, но и от други християнски общности, основани от него и обичащи го (ср. Фил. 4:1 и следващи стихове).

“Проповядваше безпрепятствено” – особено след като първият му отговор пред кесаря (2 Тим. 4:16) го направил известен в цялата претория и на всички останали (Фил. 1:12–13), което довело до още по-голям успех на Евангелието (Фил. 4:22).

Св. Йоан Златоуст убеждава: “Нека да подражаваме на Павел, тази доблестна и непоклатима душа, за да можем, следвайки стъпките на неговия живот, да преминем морето на настоящия живот, да достигнем спокойното пристанище и да се сподобим с благата, обещани на онези, които живеят достойно за Христос”.

С този пасаж писателят завършва своето повествование и оставя слушателя да допълни останалото със собственото си умозаключение.

Св. Йоан Златоуст пише: “Коринт го е имал при себе си две години, Асия три години, Рим – две, а след това той отишъл там втори път, когато и починал… Искаш да знаеш какво се е случило по-нататък? То е същото, каквото е било преди: окови, страдания, борба, тъмничен затвор, козни, клевети, ежедневна смърт!”.

В заключение не е безинтересно да се постави въпросът: защо през тези две години на пребиваването на Павел в Рим неговото положение не се е променило нито към по-добро, нито към по-лошо? Едно възможно обяснение е, че през това време се е чакало някой от Юдея, упълномощен да дойде и да подкрепи обвиненията срещу Павел пред кесаря, или че делото просто се е забавило поради нехайството, характерно за римските неограничени владетели. Накрая, някои предполагат, че това забавяне е станало не без участието на приятелите на Павел, които са виждали в това голяма полза както за себе си, така и за него, имайки такава широка свобода в окови.

Преданията за по-нататъшната съдба на апостола се заимстват основно от съобщенията на Евсевий Кесарийски, Симеон Метафраст, Никифор Калист, Бароний, Климент Римски, Лактанций и други.

Най-достоверното време на мъченическата кончина на апостола е 67 или 68 г. сл. Хр.