“премина през горните страни” – планинските земи, които се намират над Ефес и ниския морски бряг, на който е разположен; това очевидно са вътрешните провинции на Мала Азия, сред които Фригия и Галатия, които Павел посещава по време на това пътуване (Деян. 18:23). Ако по време на второто пътуване на Павел му е било забранено от Духа да проповядва в проконсулска Азия (Деяния 16:1 и сл.) и само на връщане е останал за кратко време в Ефес (Деян. 18:1 и сл.), то сега, директно от Фригия, след като преминал през проконсулска Азия, той пристига в Ефес и остава тук доста дълго време (Деян. 19:10).

“намери там някои ученици” – от следващите описани събития става ясно, че това всъщност са били учениците на Йоан Кръстител, а не на Иисус, които дееписателят преимуществено нарича “ученици”. Кръстени само с „Йоановото кръщение“, тези „ученици“ са вярвали в идващия Месия, проповядван от Кръстителя, но не са имали пълно разбиране за Него, подобно на Аполос, до момента. Гъй като обаче са били достатъчно подготвени за вярата в Христос, те могат да бъдат наречени християни или „ученици“ на Христос в широкия смисъл на думата. Тези ученици вероятно са били юдеи, заселили се неотдавна в Ефес, където са се присъединили към християнското общество, така че самият Павел ги е смятал за християни (в стих 2 са наречени „повярвали“).

“нито сме и чули, дали има Дух Светий”. Отговорът е учтив, но странен и дори неразбираем, ако се приеме буквално. Разбира се, те не са могли да не знаят, че Божият Дух е говорил чрез пророците и чрез Йоан, но не са знаели основата на новото Божие домостроителство, в което Светият Дух е обещан и даден на всички в Иисус Христос като единствен извършител на възраждането на душите. Така че въпросът им не бил дали Светият Дух съществува, има ли битие Светият Дух, а дали Месията, който трябваше да кръсти хората със Светия Дух, се е появил, дали благодатните дарове на този Свети Дух са се появили и са започнали да бъдат сред хората? В този смисъл трябва да разбираме отговора: “не сме дори и чували дали вече има Дух Светий”, тоест в Неговите дарове на земята, сред хората (Йоан 7:39). Очевидно те не са знаели нищо за събитията в Йерусалим след смъртта на Кръстителя, живеели са в някой край на света, където слуховете за тези събития още не били стигнали, и едва сега, в Ефес, са започнали да научават. Преди апостолът да пристигне в Ефес, те не са знаели подробности.

Отговорът на „учениците“ предизвиква друг недоумяващ въпрос от страна на апостола: „В какво се кръстихте?“ Какво учение приехте и за кого се отнася това учение, което запечатахте със своето кръщение? Простият и кратък отговор на питащите: “с Йоановото кръщение”, отваря очите на апостола, озадачен от тези странни ученици. Те били кръстени в това, което била целта на Йоановото кръщение и чието изповядване се е изисквало при това кръщение. Това дава повод на апостола кратко и стигнато, но много съдържателно да опише същността на Йоановото кръщение и неговото отношение към Христос.

“покайно кръщение” (Марк. 1:4; срв. Мат. 3:11 и др.) като знак за добра промяна в начина на мислене и живот, като знак за твърдо намерение след покаяние и изповед на греховете да се откажат от стария греховен живот и порочен начин на мислене и да започнат живот, угоден на Бога, в готовност да влязат в царството на Месията.

Според тълкуванието на блаж. Теофилакт „Предтечата е проповядвал покайно кръщение, за да могат хората, след като се покаят и приемат Христос, да получат опрощение на греховете“.

Защо това кръщение не е било достатъчно и кръстените „в Йоановото кръщение“ отново е трябвало да бъдат „кръстени в името на Господ Иисус“? Защото първото кръщение не е давало положително съдържание на духовния живот на кръстения, докато второто кръщение, предавайки благодатта на опрощението на греховете, е имало значението на истинско и същностно възраждане на духовната природа на кръстения. По отношение на второто, християнското кръщение, първото, „Йоановото“ е имало подготвително значение. То предразполагало и подготвяло за вярата в Господ Иисус, кръщението в Когото обаче е имало самостоятелно и окончателно значение.

“Като чуха това”, т.е. за идването на проповядвания от Йоан Месия и че Йоановото кръщение не е достатъчно, “те се кръстиха” с християнско кръщение (Деян.  2:1 и сл. и Мат. 28:19).  И след като Павел сложи ръце върху тях (Деян. 8:15-17), получиха Светия Дух и започнаха да говорят на други езици (Деян. 2:4, Деян. 10:14-48) и да пророчестват (Деян. 11:27, Деян. 13:1, 1 Кор. 14:1).

В тази връзка трябва да се посочи неоснователността на лъже-ученията на древните еретици и на по-новите сектанти (анабаптисти и менонити), които основават второто си кръщение на това място в Деяния на апостолите.

За да се убедим в лъжовността на аргумента на защитниците на повторното кръщение, е достатъчно да посочим несъответствието на аналогията, която те използват в този случай. В този стих от Деяния се говори за ново кръщение на учениците на Йоан, което е съвсем различно от кръщението, което те са получили преди това. Преди това те са били кръстени с Йоановото кръщение на покаяние, за да повярват в Този, Който е трябвало да дойде след Йоан. Но християнското кръщение, което те получават в Ефес, е кръщение в името на Месията, Иисус Христос, Който вече е дошъл. В същото време най-новите привърженици на повторното кръщение считат и двете кръщения за християнски, извършвани в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Следователно при тях става дума за повторение на едно и също християнско кръщение.

Казано е, че апостол Павел проповядвал без страх, което подсказва, че проповедта на апостола е имала значителни противници, които са били готови да му противодействат и да му навредят, но заради неговата ревност не успявали.

“за Царството Божие”. Под името „Царство Божие“ тук се разбира християнската църква с всички блага, които тя предоставя на своите истински членове както в настоящия, така и в бъдещия живот. Това Царство, за разлика от царството на княза на този свят, е Царството Божие, Царството на Христос, Царството на светостта и истината, Царството на вечния живот в единение с Христос (вж. Мат. 3:2; Йоан 3:3, 5).

“злословейки пътя Господен”. срв. Деян. 18:25-26.

“в училището на някого си Тирана”. Името подсказва, че той е бил гръцки ретор или философ, който е имал школа за преподаване на философски или ораторски умения на желаещите; трудно е да се каже дали е бил езичник или прозелит. Смята се също, че е бил юдейски учител, който е имал частна синагога (бет-мидраш) в дома си, където обикновено са преподавали преданията и тяхното тълкуване. В училището на този очевидно добре разположен към християнството равин, който с готовност предложил услугите си на Павел, последният можел по-безопасно и ползотворно (ежедневно) да проповядва християнските истини не само сред юдеите, но и сред гърците.

“всички жители на Асия … чуха”. В процъфтяващия търговски град Ефес постоянно се стичало голямо множество юдеи и гърци, прозелити и езичници, от всички провинции на Мала Азия, така че „големите врата“ (1 Кор. 16:8-9) наистина били отворени за Павел. Ако не лично от Павел, то от чужденците, които са го слушали, в цяла проконсулска Азия се разпростнарил слухът за Иисус Христос, Когото проповядвал апостолът.

“немалки чудеса”. Гръцкият текст и славянският превод са по-точни: “Δυνάμεις τε οὐ τὰς” и “силы не просты”, което означава “необикновени сили”. С други думи апостолът извършил необикновени, извънредни чудеса, не само като брой, но по своя характер.

“чрез ръцете Павлови”. Тези думи на дееписателя не означават, че всички чудеса, вършени от Павел, се извършвали с ръцете му. Подобен словоред е често срещан в Свещ. Писание на Новия Завет, за да покаже извършването на чудеса от определена личност. Самата възможност за подобна метафора (διὰ τῶν χειρῶν Παύλου) обаче дава възможност да се предположи, че св. Павел наистина е вършел поне някои от чудесата си чрез поставяне на ръце – вероятно като е произнасял кратки молитвено-разрешителни изречения, със споменаване на името на Иисус Христос. Този начин карал и други да му подражават, като слагали върху своите болни негови дрехи, което, по Божия благодат, също било съпроводено с чудотворна сила.

“Някои пък от иудейските заклинатели-скитници”. Нещо като днешните знахари, хипнотизатори, които използвали прилагането на едни или други тайни и природни сили, непознати досега в своята пълнота (срв. Деян. 13:1 и сл., Мат. 12:27, Йосиф Флавий, Юдейски древности VIII, 2, 5; За юдейските войни I, 1, 2). Забелязвайки необикновеното действие на Господнето име в устата на Павел при изцеляването на болни, някои от тези заклинатели започнали да използват това име в своите шарлатански формули и, без да познават или да вярват в Господ Иисус, добавяли: „Когото Павел проповядва“, т.е. този Иисус, а не друг.

“Те вършеха всичко това от алчност. Погледни: те не искаха да вярват, а искаха да изгонват бесове с това име” (Св. Йоан Златоуст).

“седем сина на иудейския първосвещеник Скева”. Кой е бил този Скева и в какъв смисъл е наречен еврейски първосвещеник, не е известно. Може би това е бил един от началниците на свещеническата чреда (Мат. 2:4), чиито синове са напуснали Юдея и са се занимавали с магьосничество.

“Иисуса познавам и Павла зная”. С тези думи бесът признава силата и властта, която Господ Иисус Христос и Неговият апостол имат над него, а с израза – „кои сте вие?“. – изразява своето презрение и властта си над тези злоупотребяващи с Името на Иисус.

“идваха, та се изповядваха и откриваха делата си”. Изповядвали са греховете си, поради страх от величието на името на Господ Иисус (Деян. 19:17). Това трябвало да направят най-вече бившите заклинатели, които изоставили занаята си и се обърнали към Христос: покаянието било следствие от тяхната вяра и решимост да се присъединят към общността на християните, което след това било потвърдено с кръщението им.

“като събраха книгите си”. Заклинателите събрали книгите си, в които били описани начините за извършване на магии, и ги изгорили публично. Този огън бил най-добрата проповед за силата на Христос пред тълпата, особено предвид стойността на изгореното – 50 000 сребреника. Дееписателят не уточнява в какви монети е изчислил тази сума, но несъмнено в гръцкия търговски град тогава са се разплащали с драхми.

“като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим”. От посланията на апостола (1 Кор. 16:1 и сл.; 2 Кор. 8:1 и сл; Римл. 15:1 и сл.) става ясно, че това пътуване на апостола е било съпроводено със събиране на милостиня за Църквата в Палестина, за което той говори по-нататък (Деян. 24:17).

“трябва да видя и Рим”. Това намерение на Павел Господ впоследствие Сам одобрил, тъй като било в съгласие с Неговата воля (Деян. 23:11).

“прати … Тимотея и Ераста” (2 Тим. 4:20), вероятно за да подготвят християните в Македония за събирането на милостиня.

“голям смут за пътя Господен”. Имали е голямо противодействие срещу проповедта на апостола и християнството като цяло (вж. Деян. 18:25-26).

“някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида”, тоест модели на храма на Артемида, богинята на Ефес, за продажба на пътниците и поклонниците от града. Култът към Артемида е бил доста разпространен в Мала Азия. Храмът на тази богиня в Ефес, опожарен от Херострат на рождения ден на Александър Велики, бил възстановен с такова великолепие, че бил смятан за едно от седемте чудеса на света. Малките макети на този храм и статуетките на Диана били много използвани сред поклонниците на тази богиня: с тях се украсявали стаи, служели за амулети при пътуване и т.н. Естествено търговията на Димитър била много доходна, а работилницата му давала голяма печалба на художниците и занаятчиите, които работели при него, така че те лесно се вдигали на бунт.

Забележително е свидетелството за успеха на Павловата проповед от устата на неговите врагове, което потвърждава казаното по-горе (Деян. 19:10).

“думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки”. Този израз на езичниците показва, че те са отъждествявали статуите на боговете със самите богове или са си представяли, че те живеят в тях (срв. Деян. 17:29; 1 Кор. 8:4, 10 и др.).

“Виж, – казва св. Йоан Златоуст – как навсякъде идолопоклонството се подкрепя заради печалба. Те се разбунтуват не понеже богопочитанието им е застрашено, но защото се лишили от възможността за печалба… Понеже тези думи (на Димитър) означават почти следното: “ние, които се занимаваме с търговия, сме заплашени да умрем от глад”.

“цяла Асия и вселената” – т.е. целият гръко-римски свят.

„Те били в такова състояние, сякаш с виковете си искали да възстановят нейното почитане и да унищожат всичко, което Павел бил направил“ (Йоан Златоуст).

“грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници”. От тези думи става ясно, че разбунтувалите се не са намерили Павел.

Единият от тези спътници – Гай, както изглежда, трябва да се различава от Гай от Дервия, споменат по-нататък (Деян. 20:4); другият – Аристарх от Солун – е споменатият в Деян. 20:4 и Деян. 27:2.

“единодушно се втурнаха в зрелището”. Отишли са в помещението на градския театър, който бил обичайното място за големи обществени събрания.

 “някои от асийските началници”. Това били изборни длъжности в градовете за организиране на тържествените игри в чест на боговете и императора. Те избирали измежду себе си десет членове – отговорници и ръководители на игрите. Някои от тях, които били лично благоразположени към апостола, макар и все още да не били християни, помолили Павел да не се „показва на представлението“, страхувайки се, както и учениците му, за живота си от разбунтувалата се тълпа. Самият апостол в този случай проявил голяма смелост и сила на духа като истински Христов воин, втурнал се към разгневената тълпа .

“едни крещяха едно, други – друго… и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали”. Това е характерно изображение на безсмислието на подобни събрания на тълпата. Кой повече, кой по-малко, но всички знаели, че в театър са случва нещо срещу Павел и спътниците му (“единодушно”, “в един глас”), но какво именно и защо трябва да се съберат там, повечето даже не разбирали.

“По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър”. Защо „по предложение на юдеите“? С каква цел? Кой бил този Александър и какво искал да каже? – обясненията са различни.

Едни смятат, че този Александър, юдеин по произход и религия (Деян. 19:34), бил предложен от юдеите от страх да не би при това народно надигане срещу християните да пострадат и юдеите и последните да бъдат подложени на същата разправа като християните, още повече че юдеите били също известни като врагове на идолите. Хитростта се провалила и само навредила на юдеите; хората дори не искали да слушат речта на юдеина, като изразили пълното си презрение към всички юдеи.

Други обаче приемат, че този Александър е бил юдейски християнин, който е възнамерявал да говори в защита на Павел и християните и е бил повикан по внушение на коварните си и злостни сънародници само за да го превърнат в жертва на народната ярост.

Свети Йоан Златоуст пък предполага, че юдеинът Александър е искал да говори, за да разпали още повече яростта на народа срещу християните. Ако е така, то юдеите  си заслужили презрението на тълпата.

“градският писар”. В гръцкия текст: ὁ γραμματεὺς. Нещо като градски секретар, чието задължение било да съставя официалните документи, да обнародва обществените дела, да ги чете на публичните събрания или да ги докладва, да пази всякакви писмени документи и т.н.

В речта си пред народа този „секретар“ изтъква преди всичко, че култът към Артемида е силен в Ефес и че заловените от народа спътници на Павел не могат да бъдат обвинени в пряко оскърбление (Деян. 19:35-37). При липсата на, така да се каже, състав на престъплението, трябва да се вземе предвид, че има законни власти, които да разглеждат законните жалби и определен ред за тяхното разглеждане (Деян. 19:38-39). И накрая, ако всички тези условия не са изпълнени, хората рискуват да се окажат в положението на подсъдими за повдигане на бунтове (40). Подобни разумни и умели доводи охладиха пламенността на тълпата и тя се разпръснала без инциденти.

“Артемида и на падналия от Зевс неин идол”. В гръцкия оригинал просто: τοῦ Διοπετοῦς. “Диопет”. С това име била наричана статуята на Артемида в Ефеския храм, защото според народната легенда тя е паднала от небето – изпратена от Зевс.