(За изцелението на човека с изсъхналата ръка вж. коментарите към Мат. 12:9–14.)

Марк отбелязва, че болният имал изсъхнала, а не суха ръка (Мат. 12:10). Следователно той не се е родил с такава ръка, а тя е била изсъхнала, вероятно от някаква рана.

Според свидетелството на Марк фарисеите  – тук става дума за тях – са следили с особено внимание (παρετήρουν) дали Христос няма да го изцели (θεραπεύσει) в събота. Разбира се, те възнамерявали след такова изцеление да обвинят Христос, че е нарушил закона за съботната почивка.

“Изправи се насред” – по-точно: “Излез в средата!“. Господ бил сред народа. Той бил заобиколен главно от фарисеите (срв. стих 5: “ги изгледа” или по-точно, огледа седящите около Него). Така Господ пристъпва към открито предизвикване на Своите врагове, изисквайки от тях ясно да изкажат мислите си за Него.

“Да прави добро” – да вършиш добри похвални дела изобщо (ἀγαθόν ποιῆσαι). Иисус обяснява в какво се състои “доброто дело”, което има предвид тук. Да не се помогне на нещастния човек, когато може, означава да го предаде като жертва на сигурна смърт. Човекът със сухата ръка очевидно е имал сериозна опасна болест, т.нар. мускулна атрофия, която щяла да прогресира, и Господ не само изцелил едната му ръка, но и унищожил самата болест в нейния корен. На Христовия въпрос фарисеите не можели да отговорят нищо: те не искали да се съгласят с Христос, но и не намирали причина да противоречат на неговия поглед към този въпрос, защото шестата заповед изрично гласи “Не убивай“.

„И отреди“ – ἐποίησεν. В този смисъл глаголът ποιέω е употребен в 1 Цар. 12:6 – т.е. Той е избрал дванадесет (без допълнението апостоли, което присъства в Мат. 10:2).

„И отреди“

„за да бъдат с Него“. Това е първата цел на избирането им: апостолите трябвало да бъдат постоянно с Христос, за да се подготвят за своето служение.

„за да бъдат с Него“

„да ги разпраща…“. Това е втората цел, призванието на апостолите. Под „проповядват“ евангелист Марк разбира на това място възвестяването за настъпването на Божието Царство, което било предмет на проповедта и на Самия Христос.

„да ги разпраща…“.

„да церят болести“. Този израз не се среща в Синайския и Ватиканския кодекс, поради което Тишендорф и други съвременни критици го пропускат. Но той се съдържа в сирийските, александрийските и западните, латинските, кодекси (срв. Мат. 10:1).

В съгласие с най-старите кодекси Тишендорф започва този стих така: “и постави дванадесетте” (καὶ ἐποίησεν τοὺς δώδεκα). “Постави Симон, като го нарече с името Петър.” По-правилно според Тишендорф: “и нарече Симона с името Петър”. Тази добавка към името на Симон е направена по време на първото му призоваване да последва Христос (вж. Йоан 1:42). Евангелист Марк обаче е сметнал за необходимо да го спомене само тук, както Матей е сметнал за необходимо да го каже, когато описва друго по-късно събитие (вж. Мат. 16:18). Петър не е собствено име, а прозвище – “скала”, така че апостолът е носил и двете имена заедно.

Нито Матей, нито Лука отделят Андрей от брат му Симон, което вероятно означава, че и двамата братя са били призовани да следват Христос по едно и също време. Но Марк поставя Заведеевите синове на второ и трето място, очевидно поради признатото им значение в кръга на апостолите (Петър, като “уста на апостолите”, който винаги говори от името на всички апостоли, Марк поставя, подобно на евангелист Матей, на първо място).

“Воанергес”, т.е. “синове на гърма”.” Думата “Воанергес” очевидно произлиза от две думи: “воан” – арамейска дума, съответстваща на еврейското “бней” (от “баним”), “синове”, и глагола “рагаш”. Последният глагол няма значението на ” гърмя” на библейски иврит, но би могъл да има такова значение в общоприетия иврит по времето на Христос. Поне в арабския език има глагол, близък до него, а именно “раджаса” със значение “гърмя с гръм”. Защо Господ нарича Яков и Йоан така, евангелист Марк не казва, така че за обяснение трябва да се обърнем към Евангелието от Лука. Последният съобщава за един случай, когато двамата братя са проявили много голяма избухливост и гневен нрав, което би могло да бъде причина да им се даде такова прозвище – “синове на гърма” (Лука 9:54).

“Воанергес”,

Някои тълкуватели виждат в това прозвище алюзия за силното впечатление, което двамата братя са направили на слушателите с проповедта си (Евтимий Зигабен). Ориген нарича Йоан Богослов “мислен гръм”.

За обяснение на имената на апостолите вж. коментара към Матей 10:2 – 4. Като отделя дванадесетте, Христос по този начин полага основите на Църквата като видимо общество със собствена йерархия.

Един от евангелистите, Марк, споменава за струпването на множество хора в къщата, където е бил Христос в Капернаум, и за изпращането на Христовите роднини в Капернаум, за да вземат Христос. От друга страна, той пропуска разказа за излекуването на бесноватия, който в Матей и Лука служи като въведение към описанието на нападките на фарисеите срещу Христос: той вече е говорил за такива чудеса, извършени от Христос преди това.

Очевидно евангелист Марк, който току-що е описал избирането на 12-те, които образуват най-близкия кръг около Христос, сякаш клетката на новозаветната Църква, бърза да покаже на читателите си как се е отнасъл към новата стъпка на Христос, първо, народът, второ, роднините на Христос, и трето, враговете Му – фарисеите, а след това показва как Христос се отнася към фарисеите и роднините Си.

„Дохождат в една къща“. Тук евангелист Марк не използва любимия си израз “веднага” (εὐθύς) и по този начин дава възможност да се предположи, че след избирането на 12-те е имало някакъв промеждутък от време, към който можем да отнесем разговора на планината, който евангелист Лука поставя непосредствено след разказа за избирането на 12-те (Лука 6:17 и сл.).

„Дохождат в една къща“.

„пак“. Срв. Марк 2:2.

„пак“.

„тъй че те не можеха и хляб да ядат“, т.е. да се хранят. Народът очевидно изпълнил и двора, където било обичайно да се устройват трапези за гостите.

„Близките Му“. Този израз се разбира по различен начин от тълкувателите.

„Близките Му“.

Според Шанц и Кнабенбаур тук под “близките Му” (οἱ παρ´ αὐτοῦ) се разбират привържениците на Христос в Капернаум. Основания за това твърдение тези учени намират:

а) във факта, че в книгата на Макавеите изразът означава именно поддръжници (1 Мак. 9:44, 11:73 и др.).

б) роднините на Христос са живели в Назарет и не са могли да научат толкова скоро какво се случва в Капернаум,

в) когато идват майката и братята на Христос, Марк ги нарича с друго име (стих 31).

На тези съображения се възразява следното:

а) Изразът “ближни” може да означава и роднини (Прит. 31:21, където еврейската дума, преведена на руски с думата “нейното семейство”, е предадена в гръцката Библия с израза οἱ παρ´ αὐτῆς);

б) това, което се казва в стих 20, е могло да се продължава немалко време, така че семейството на Христос да е научило за случващото се;

в) Марк има предвид същите лица в стихове 21 и 31, но ги обозначава по-точно след пристигането им.

Затова повечето тълкуватели разглеждат “ближните” като роднини на Христос [1]. (За тези роднини на Христос евангелистът засега прекъсва речта си, като им дава, така да се каже, време да пристигнат в Капернаум, а междувременно описва сблъсъка с книжниците).

„понеже се говореше“. Кой е говорил?  Вайс вижда тук безличен израз: “говорило се изобщо сред народа, говорели тук и там …. и тези разговори стигнали до роднините на Иисус, които от любов към Него отишли да Го отведат у дома”. Но най-естествено е да видим тук указание за впечатлението, което са направили на Христовите роднини разказите на хората, дошли в Назарет от Капернаум, за положението, в което се е намирал Христос по това време в Капернаум. Вероятно те са започнали да обмислят помежду си какво да направят с Христос.

„понеже се говореше“.

„бил извън Себе Си“. (ὅτι ἐξέστη), т.е. в такова развълнувано състояние, че можел да бъде наречен “човек извън себе си”. Такъв човек обикновено пренебрегва обичайните житейски правила, като е изцяло увлечен от идеята, която го е погълнала. Но такъв човек не е безумец, нито пък апостол Павел се е смятал за безумец, когато е казал: “Ако излизаме от себе си, то е заради Бога” (εἴτε γὰρ ἐξέστημεν) (2 Кор. 5:13) (в синодалния превод на български език този израз е преведен различно: „ако сме прекалили в хвалбите си, то е заради Бога“, бел. пр.). Семейството не смятало Христос за безумен, а мислело само, че Той се нуждае от почивка от страшното душевно напрежение, в което се намирал тогава и в което дори забравял за необходимостта да възстановява силите си с храна. А и Самият Христос не упреква по-нататък роднините си, че искат да Го отведат, нито пък смятал за необходимо изобщо да доказва, че е в добро здраве, а само отклонил искането им да се грижат за Него.

„бил извън Себе Си“.

Според евангелист Матей фарисеите изобличили Христос в общуване с Велзевул и го обвинявали пред народа, но не го изказвали директно пред Христос (Мат. 12:24). Според евангелист Марк тези упреци са направени от книжниците, дошли от Йерусалим, очевидно като шпиони от Синедриона, които трябвало да наблюдават всички действия на Христос и да посочват на народа в какво Христос нарушава общоприетите правила на поведение.

“Веелзевул” (вж. коментарите към Мат. 10:25).

“Веелзевул”

Книжниците излагат две позиции: а) в Христос е Веелзевул, т.е. Христос е обладан от демон, и б) Христос изгонва бесове със силата на владетеля на бесовете.

Евангелист Марк не казва, както Матей, че Христос е проникнал в мислите на Своите противници: според него книжниците са изрекли обвиненията си открито. Но само той отбелязва, че Господ отвел книжниците настрана от тълпата и им говорил с притчи, т.е. със сравнения (до стих 30). Виж коментарите към Мат. 12:25 – 32.

„виновен за вечно осъждане“. Според четенето на Тишендорф „ще бъдеш виновен във вечен грях“ (ἁμαρτήματος, ῥ а не κρίσεως, както е в нашия Textus Receptus). Това означава, че виновният е завинаги привързан към греха, не може да се отърве от него (същото значение има и предходният израз: “за него няма да има прошка вовеки”). От това все още не е възможно да се направи пряко заключение за това какво ще бъде в задгробния живот. Казано е само ясно, че грехът винаги ще тежи на човека – няма да има период, в който той да изпитва облекчение…

„виновен за вечно осъждане“

Но нашият прочит в Textus Receptus също има много основания (Tischendorf, с. 245). Ако го приемем, препратката тук несъмнено е към вечното осъждане на грешника.

За роднините на Христос вж. Мат. 12:46 – 50.

Евангелист Марк поставя този разказ на мястото му; при него е съвсем ясно както това, какви са били мотивите на роднините да търсят Христос (според Матей и Лука те просто са искали да Го видят или да поговорят с Него) – те искат да Го отклонят от проповедническата Му дейност, така и това, което казва Христос по този въпрос.

„Около Него седеше народ“. От начина, по който Христос говори по-нататък за народа (стих 34), някои тълкуватели с право заключават, че по това време книжниците са напуснали къщата, в която е бил Христос.

„Около Него седеше народ“.

* * *

* * *

[1] Беда, Теофилакт, Евтимий Зигабен, Вайс, Голцман, Лойзи и др.

Превод: Анна Георгиева 

Превод: Анна Георгиева