Историята за страданията и смъртта на Господ Иисус Христос е предадена от евангелист Марк в съответствие с Матей. В неговия разказ обаче има някои особености: Марк описва събитията, включени в този раздел от историята на Христос, понякога по-кратко, понякога с повече подробности от Матей.

“След два дни…” В Матей това са думи на самия Христос (Мат. 26:1), а в Марк – това е негова собствена бележка, направена, разбира се, в съответствие с думите на Христос.

“Пасха и празник Безквасници” (вж. тълкуванието към Мат. 26:18).

“Как да Го уловят с измама…” (вж. тълкуванието към Мат. 26:3-4).

(Вж тълкуванието към Мат. 26:5).

(Вж тълкуванието към Мат. 26:5).

Самият Христос предпочел да спре в любимото си село Витания, където благочестивото семейство от Витания вече Го очаквало с любов и приветствие. Там за Него била приготвена вечеря, по време на която се състоял благодатен разговор, който отново спечелил на Христос няколко вярващи сред благородните юдеи, дошли да видят сами чудото, извършено над Лазар. Но тази беседа била белязана от едно забележително събитие, което ознаменувало решителния момент в земния живот на Спасителя (Мат. 26:1-13, Марк 14:3-9, Йоан 12:2-11). Докато Марта се занимавала с обичайната си домашна работа, Мария седяла в нозете на Христос и слушала сладкия Му разговор. Намирайки се в присъствието на своя обичен Учител и на любимия си брат, който бил жив свидетел на месианското всемогъщество на Христос, тя почувствала непреодолима нужда да изрази по някакъв начин любовта, благодарността и почитта си към Него. Затова станала, взела една алабастрова ваза със скъпоценно нардово миро и като се приближила тихо отзад до Спасителя, счупила съда и изляла скъпоценната ароматна течност първо върху главата Му, после върху нозете Му, а след това, сякаш без да вижда никого другиго от присъстващите, изтрила нозете Му с дългите кичури от косата си и въздухът се изпълнил със сладкия аромат на разлятото миро.

Той упрекнал и Юда, като казал: “Тя направи това, приготвяйки Ме за погребение”, и разкри безсрамието му, сякаш му каза: “Ти, като Ме предаваш на смърт, не укоряваш себе си, а нима тя заслужава укор от теб за това, че по специално Божие внушение донесе миро, за да ме приготви за погребение?” (Теофилакт).

(Вижте Мат. 26:6-13).

Евангелист Марк отбелязва, че смирната била приготвена “от нард” – на иврит “неред” (Песен 1:12, 4:13 и сл.), т.е. от цвете, растящо в планините на Източна Индия, принадлежащо към вида валериана, дълго една педя. Сокът, извлечен от него, се използвал за приготвянето на специална ароматна течност, която се приготвяла най-добре в Тарс и се изпращала оттам за продажба в малки алабастрови бурканчета. “Чист” (πιστικῆς), т.е. без чужди примеси.

“Като счупи алабастрения съд” (ст. 3). Вероятно стомната е имала приспособление за изливане на мирото от нея под формата на гърловина и жената, без да жали мирото и да мисли да остави нещо за своя употреба в стомната, счупила гърлото и изляла цялото съдържание на стомната върху главата на Христос.

“Триста динария” (ст. 5) съответстват на стойността на 1200 г сребро (един денар е 4 г сребро).

“Роптаеха против нея” (ἐνεβριμῶντο, срв. Марк 1:43) – бяха много ядосани на нея.

“Тя извърши, което можа” (ст. 8) или по-скоро, каквото получи, това направи или отдаде (ὁ ἔσχεν ἐποίησεν). Господ сякаш иска да изясни тук, че жената е дала, пожертвала за Него дара, който самата тя е получила преди това.

Помазването на Христос с миро станало “шест дни преди Пасхата” (вж. Йоан 12:1) и ако Марк, подобно на Матей, го представя като станало точно преди деня на предателството на Юда, той го прави, за да изтъкне колко отвратително е деянието на Юда, в контраст с любовта, проявена към Христос от жената. Един Христов апостол става Негов предател! Следователно стих 10 всъщност трябва да следва непосредствено след стих 5 от разглежданата глава.

Денят на предателството на Юда или на съглашението му с първосвещениците, църковната традиция определя като сряда.

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:14-16).

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:17-19).

“Когато колеха пасхалното агне.” Евангелист Марк добавя това, за да посочи по-точно на своите читатели, християните от средите на езичниците, в кой ден учениците са дошли при Христос. Единият израз – “в деня на безквасните хлябове” (Мат. 26:17) – не е достатъчно точен, защото дните на безквасните хлябове продължават цяла седмица (вж. Изход 12). Макар че всъщност първият ден на безквасните хлябове или Пасхата започва едва вечерта на 14 нисан, все пак в общоприетия език утрото на този ден очевидно вече се нарича ден на Пасхата или безквасните хлябове.

“И ще ви срещне човек, който носи стомна…” Евангелист Марк, както и преди (Марк 11:2 и сл.), представя тук Христос като Господар на всичко, притежаващ дара на прозорливостта.

“И той ще ви покаже горница голяма…”, т.е. горната стая (ἀνώγαιον), стая, постлана с килими и обзаведена с канапета, на които според тогавашните обичаи сътрапезниците се облягали по време на хранене.

“Готова”, т.е. с маса, съдове за готвене и за измиване и възглавници за сядане.

Много е вероятно тази къща да е принадлежала на Марк и майка му Мария, а Марк по това време вече да е бил сред учениците на Христос и да е присъствал на празнуването на Пасхата заедно с Христос и апостолите (сравни 19 стих).

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:20-30).

“Който яде с Мене” (ст. 18). Тук има намек, че предателят по време на трапезата е в съседство с Христос. Но кой е той, все още не е ясно. Не беше ясно и значението на израза “ще предаде”. Ако апостолите бяха видели в него указание за преднамереното предателство на Христос на Неговите врагове, едва ли щяха да попитат: “Не съм ли аз”? Може би са имали предвид някакво непреднамерено действие, някоя невнимателна дума, която би могла да послужи да навреди на техния Учител.

“Един след друг: да не съм аз?” (стих 19). Този израз, който се среща само при евангелист Марк, показва, че освен 12-те апостоли, които са задали въпроса “един по един” (εἷς κατὰ εἷς), на трапезата е имало и други лица и именно един от тези последните (καὶ ἄλλος) се е обърнал към Господ с въпроса. Това, че на трапезата наистина е имало и други ученици освен дванадесетте, а може би дори и Пресвета Богородица, се вижда и от думите: “един от дванадесетте, който се потопи заедно с Мен в ястието”. Такова частно определение не би било необходимо, ако по това време с Христос бяха само дванадесетте апостоли.

“ Прочее” (ст. 21) е неправилен израз. Тук в гръцкия текст е частицата ὅτι, която се използва за причинно-следствена връзка: “тъй като…” Следователно целият стих 21 трябва да се предаде по следния начин: “тъй като Син Човешки си отива, както е писано за Него, по волята Божия, но тъй като, от друга страна, онзи човек, чрез когото Синът Човешки ще бъде предаден, ще има горчива съдба, по-добре би било този човек да не се е раждал!”.

В целия разказ евангелист Марк никога не назовава Иуда по име, като оставя на читателите да разберат за кого става дума. Иуда не говори до стих 43.

“И пиха от нея всички.” Марк вероятно споменава това, за да покаже, че Иуда не е бил лишен от кръвта на Господа (“всички” пиха).

(Вижте тълкуванието към Мат. 26:31-35).

“Ще ви изпреваря в Галилея” Според общоприетото схващане това се отнася за Северна Галилея, където Господ проповядва Евангелието толкова дълго време (вж. Мат. 26:32). Сред някои от съвременните коментатори обаче съществува мнение, според което тук се има предвид малка област (на иврит “галила”) от села близо до Йерусалим. Съществуването на такъв район се споменава и в Стария Завет (Нав. 18:17; Иезек. 47:8). Този ареал включва Елеонския хълм и Витания, където в последния момент преди страданията Си Христос почти постоянно нощува със Своите ученици (Лука 21:37). Именно там Христос насочва погледите на Своите ученици. Там Той им се явява и след Възкресението Си. Но това мнение противоречи на сведенията на евангелист Йоан за явяването на Христос в Северна Галилея при Тивериадското море.“Ще ви изпреваря в Галилея”

“Преди петел дваж да пропее.” Първия път петелът пее около полунощ, а втория път – преди да настъпи утрото. Петър ще се отрече от Христос преди утрото на новия ден – т.е. в същия ден, в който така уверява Христос в любовта си към Него. При това отричането ще бъде изречено три пъти – с особена сила.“Преди петел дваж да пропее.”

“Тоя час “ (ст. 35), т.е. съдбовният час на страданието и смъртта (вж. ст. 41).

“Ава” – “баща, отец”, е арамейска дума, която евангелистът смята за подходящо да преведе на гръцки ὁ πατήρ.

“Симоне, спиш ли?”. Въпросът е насочен най-вече към Симон, който се хвали с предаността си към Христос.

“И каза същите думи” . Това е най-краткото споменаване на втората молитва на Христос в Марк, а за третата молитва той изобщо не говори, като само намеква за нея с думите: “и дохожда трети път”. Матей говори подробно и за трите молитви на Христос.

“Свърши се”. Тук е по-правилно да се каже “стига” (ἀπέχει), т.е. спахте достатъчно (Блажени Августин, “За съзвучието на евангелистите”, III, 4).

“Водете зорко”. По-точно казано, твърдо, неотклонно бдете (ἀσφαλῶς), за да не би Той да се изплъзне по някакъв начин.

“Рави’, Рави’!”. Това двукратно обръщение на Юда към Христос представлява знак на особено уважение (срв. Мат. 23:7).

“Един момък…” (ст. 51). Тук се описва инцидент, който се случва по време на залавянето на Христос. Тази случка, а именно опитът на войниците да заловят един младеж, разбуден от нощната суматоха и облечен само в лека дреха (σίνδονα), е съобщена само от Марк. Много вероятно е предположението, че тук той разказва за нещо, която се е случило с него.

“Петър… грееше на огъня”. По-точно, “грееше се в светлината” (τὸ φῶς). Огънят е запален, очевидно за да осветява двора. Или може би огънят е бил разпален, за да могат стражите да се стоплят край него, защото на Изток нощите през пролетта са много студени.

“Тия свидетелства не бяха еднакви.”, вероятно защото не са съвпадали едно с друго.

“Ще разруша тоя ръкотворен храм…”. Марк по-точно формулира обвинението срещу Христос, отколкото Матей. Очевидно е, че тук става дума за изопачено повторение на Христовите думи, изречени от Него при първото Му появяване в храма в Йерусалим: “разрушете този храм” (Йоан 2:19).

“Тогава първосвещеникът застана посред”. Процесът не се развива добре, всички доказателства срещу Христос нямат достатъчна сила и дори много не са в съгласие помежду си. Затова първосвещеникът застава в средата “посред” на Синедриона, като възнамерява, както пред фарисеите (Мат. 22:15), да принуди самия Христос да говори за Своите намерения и възгледи.

“Първосвещеникът пак Го попита”.  Попита (ἐπηρώτα, минало несвършено), с което евангелистът загатва, че този път на Христос са били зададени много въпроси.

“Благословения.” Само тук в целия Нов Завет Бог е наречен така.

Когато първосвещеникът пита Христос дали е Месията, Божият Син, Христос дава директен утвърдителен отговор: “Аз съм” (ἐγώ εἰμι; ст. 62). Така ясно и директно Христос заявява Своето високо достойнство само при евангелист Марк, докато в Евангелията на Матей и Лука Той казва: “вие казахте” или “вие казвате, че Аз съм”. Поради това най-новите критици не желаят да признаят автентичността на тези Христови думи у Марк; той, казват те, единствен предава така Христовия отговор, докато другите двама евангелисти – синоптици изричат този отговор в съответствие един с друг. Христос, продължават критиците, и не би могъл да обяви Своята месианска и богочовешка същност, защото първосвещеникът и Той са имали напълно различни представи за Месията. По-нататък се изтъква, че тогава Христос не е станал истински Месия и цар на юдеите, а че е станал такъв след прославянето Си. И накрая, това изявление се разглежда като противоречащо на предишното мълчание на Христос относно Неговото високо достойнство.

Всички тези възражения обаче нямат доказателствена сила. Първо, няма ни най-малка причина да се подложи на съмнение авторитета на Евангелието от Марк спрямо другите двама евангелисти; и второ, според най-добрите познавачи на гръцкия и еврейския език отговорите, съдържащи се в Матей и Лука, имат и стойността на утвърдителни отговори. Освен това Христос не е достигнал до съзнанието за Своето високо достойнство след възкресението, а е имал това съзнание отдавна; то се е проявило в Него, когато е бил още момче на 12 години. И тогава, ако първосвещеникът е видял в отговора на Христос богохулство, то следва, че той го е свързал с понятието за Месия и представата за Него като за Син Божи. Накрая, неоснователно е и твърдението, че в Евангелието на Марк Христос навсякъде е представен като прикриващ Своето месианско достойнство; в това Евангелие има много места, в които Христос се вижда като признаващ Своето месианско достойнство.

“Като раздра дрехите си “, по-точно “долните си дрехи” (срв. Мат. 5:40). В студено време първосвещеникът може да има две долни дрехи (гръцки χιτῶνας, множествено число).

(Виж тълкуванието към Мат. 26:57-68).

“Долу на двора”. Тук евангелистът противопоставя двора на горните стаи на двореца на първосвещеника, където Христос е съден. Той, така да се каже, кара читателите си да слязат от тези стаи в долния двор.

“Излезе вън на предния двор”. Евангелист Марк тук определя мястото на второто отричане по-точно от Матей (“когато излезе от портата” – Мат. 26:71). Става дума за предния двор (τὸ προαύλιον), който обграждал къщата на първосвещеника отвън.

“Слугинята, като го видя пак…”. Марк изглежда има предвид същата девойка, за която се говори по-горе (ст. 66), докато Матей изрично споменава “другата”. Възможно е Марк, поради желанието си за краткост, да не е споменал, че сега се е появила друга девойка.

“прилича на галилейския” (вж. Мат. 26:73).

“И той почна да проклина и да се кълне” или по-скоро само “да проклина” (ἀναθεματίζειν). Не се казва нищо за лицето или обекта на проклятието; важното е, че Петър е стигнал до проклятие.

“Почна да плаче”, или по-скоро: и като се хвърли на земята с лицето си, заплака (ἐπιβαλὼν ἔκλαιεν).