(Срв. тълкуванието към Мат. 19:1).

Евангелист Марк отбелязва, че след доста дълъг промеждутък (вж. Марк 9:30) Христос отново започнал да поучава цялото множество, което Го следвало (ὄχλοι).

Да остане между тях означавало само да изложи живота си на постоянна опасност. Затова Юдея била затворена за Него, както била затворена за Него и Галилея (след известното посегателство на Ирод). В родната Му земя имало само една област, където Той все още можел да бъде в безопасност, и това била Перея, областта отвъд Йордан. Така че Той отново се отдалечил в страната отвъд Йордан и останал там за известно време, за да отпочине душата Му още веднъж преди най-големия Му подвиг.

Жената сред евреите никога не е била принизявана до такова зависимо и презряно положение, както е било сред другите народи на Изтока, защото най-свещената Божия книга ги учела, че жената е кост от костите и плът от плътта на мъжа си и е предназначена да бъде негова помощница (Бит. 2:20 – 22). И жената от Стария Завет в най-добрите си представителки напълно оправдава своето почетно положение и изпълнява идеала за семейно щастие и благополучие. Тя е оставила своя отпечатък върху много страници на свещените книги и е удостоена с най-възвишена похвала.

Дискусията на Марк за неразтрогваемостта на брака като цяло е повторение на това, което се намира в Евангелието на Матей (Мат. 19:3 – 12). Само някои от Христовите изказвания в Евангелието на Марк са поставени на различни места от това на Матей.

“Позволено ли е на мъж да напусне жена си?” (ст. 2) Евангелист Марк предава въпроса на фарисеите без добавката, която присъства в Евангелието на Матей: “по всяка причина?” (Мат. 19:3). Може да се смята, че Марк прави това, за да постави въпроса на християнска, а не на юдейска основа. Той има предвид своите читатели християни от средите на езичниците, които несъмнено са се интересували от въпроса за допустимостта на развода в християнството.

“Той им отговори и рече…”. Матей разказва, че Христос първо насочва вниманието на фарисеите към закона за брака в Едем, а след това към закона на Мойсей, докато Марк предава указанията на Христос в обратен ред. Очевидно и двамата евангелисти са искали да предадат само същността на разговора на Христос с фарисеите, без да се придържат стриктно към хронологията.

“Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото” . В къщата със същия въпрос като фарисеите към Господа (това е значението на думата “отново…”) сега се обръщат учениците Му. Те преди това не са питали Христос за развода.

“И ако жена напусне мъжа си “… Тъй като апостол Марк пише Евангелието си за християните от езичници, а сред римските езичници е имало случаи, когато жени са се развеждали със съпрузите си, Марк запазва от речта на Христос споменаването на този случай, който не се споменава от евангелист Матей. Като цяло евангелист Марк е имал предвид интересите на християните и затова почти винаги дава по-общо приложение на Христовите наставления.

По време на престоя си в Перея Спасителят, според обичая си, се занимавал с благотворене, поучавал хората и разговарял с учениците си. Той е бил в този район много пъти преди това и хората Го познавали като любящ Учител и Пророк, чиито думи и благословение се приемали благосклонно. Безкрайната Му доброта, толкова различна от студеното презрение на гордите фарисеи и книжници, привличала към Него и жени-майки, които смятали за особено щастие да получат от Него благословия за своите малки деца (Мат. 19:13 – 15, Марк 10:13 – 16, Лука 18:15 – 17). Юдейските майки като цяло имали обичай да водят децата си при равините за благословия, но те се обръщали към Спасителя с особена готовност, с пълната увереност, че Той няма да ги отхвърли. А Спасителят изключително много обичал децата, като виждал в тях образец на невинност и чистота и надежда за бъдещето. В един от случаите майките довели децата си при Него с особена настойчивост и в голям брой.

Евангелист Марк казва, че децата са били “донесени при Него”. Това показва, че под “деца” той има предвид бебета в много ранна възраст. Чрез “докосването” до Христос децата, според тези, които са ги довели, е трябвало да получат здраве (срв. Марк 1:41, 3:10).

Христос се “възнегодува” срещу учениците, защото те не разбират, че децата не трябва да бъдат изключвани от Божието царство.

“Който не приеме царството Божие като дете “, т.е. всеки, който сега не приеме проповедта за идващото царство с детска доверчивост, всеки, който не повярва с цялото си сърце в Христос.

“Той няма да влезе в него.”, т.е. бъдещото славно Божие царство, което ще бъде открито в края на времето.

(Срв. Мат. 19:13 – 15).

“Който не приеме царството Божие като дете “, т.е. всеки, който сега не приеме проповедта за идващото царство с детска доверчивост, всеки, който не повярва с цялото си сърце в Христос.

“Той няма да влезе в него.”, т.е. бъдещото славно Божие царство, което ще бъде открито в края на времето.

“И като ги прегърна…” По-правилно е: „Той взе едни в обятията Си, положи ръцете Си върху други и ги благослови“.

Това място от древни времена с право е признато за главен аргумент в доказателствата в полза на обичая да се кръщават и бебета.

(Срв. Мат. 19:16 – 26).

Блажени Теофилакт пише: „Впрочем, аз се удивлявам на този младеж, че когато всички останали идват при Христос за изцеление от болести, той самият моли за наследство на вечния живот – о, само ако не беше обхванат от по-силната в него страст на сребролюбието!“

В тази част Марк допълва разказа на Матей. Той съобщава, че “един човек” (“младежът” на Матей) се затичал към Христос и паднал на колене пред Него, като по този начин засвидетелствал доверието си в Него и искреното си желание да узнае от Христос цялата истина по въпроса, който го засяга.

“Не увреждай”. Този израз вероятно обобщава 10-ата заповед, която се занимава с различните злини, които хората правят на своите ближни.

“Като го погледна, възлюби го” (ст. 21). Христос е доволен от жаждата на младежа за истина, от желанието му да погледне отвъд външното, буквалното изпълнение на закона.

“Едно ти не достига…” Какво е то? Това “едно” не може да се разбира като това, което Христос изброява по-нататък: продажба на имуществото, раздаване на бедните и следване на Христос, защото това вече не е едно нещо, а три неща. В контекста на беседата най-добре е да го разбираме като обозначаващо покаяние или обръщане, обръщане като дете, към Христос.

“Като вземеш кръста”. Срв. Марк 8:34; този израз обаче не се среща в най-авторитетните кодекси.

“Колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си…”. Думите “надяват на богатството си” също не се срещат в най-авторитетните кодекси (Тишендорф, 8-мо издание). Господ казва, че достъпът до Царството Небесно е труден като цяло.

За този израз има много тълкувания. “Иглени уши” се наричали, поради своята маломерност, страничните порти на градските порти, през които можели да минават само определени хора, така че камила с обичайния си товар не можела да мине през тези “иглени уши”. Не е възможно богат човек (който е изцяло отдаден на богатството си като източник на благата на този свят) да влезе в Божието царство.

(Срв. тълкуванието към Мат. 19:27 – 30).

Евангелист Марк определя по-точно наградата, която очаква верните следовници на Христос. Той казва, че тази награда е с две измерения – временна и вечна (Матей говори само за “вечната” награда в бъдещия живот). Тук вярващият ще получи стократно повече от всичко, от което се е отказал заради Христос, а там, в отвъдното – вечен живот или вечно блаженство. Разбира се, под нови “домове”, “бащи”, “братя” и т.н. трябва да разбираме духовните облаги и връзки, които намира в новия живот онзи, който е последвал Христос и който за тази цел е скъсал връзките си с плътските си роднини. Но Христос добавя, че християните трябва в същото време да преминат през гонения (“сред гонения”) – от гоненията на враговете си те няма да бъдат избавени в този век (ἐν τῷ καιρῷ τούτῳ).

Сред земните награди не се споменава награда заради раздялата с “жената”. Блаженият Теофилакт счита, че нечестивият император Юлиан нарочно е добавял тук и такова споменаване, за да обвини християните, че според учението на техния Спасител те са можели да имат колкото си искат жени, след като са се разделили с тези, които са имали като езичници.

„Господ не казва това, за да оставим родителите си безпомощни или да се отделим от съпругите си, а ни учи да предпочитаме Божието благоволение пред всичко плътско. Тъй като проповядването на Евангелието е предизвикало раздори между хората, така че децата е трябвало да се отричат от бащите си, Господ казва: “Който заради Евангелието изостави плътското родство и изобщо всички плътски неща, ще получи стократно повече в този век, а в бъдещия – вечен живот“ (блаж. Теофилакт).

(Срв. тълкуванието към Мат. 19:27 – 30).

За изпълнението на Христовото пророчество относно земните награди за Христовия последовател можем да прочетем в Деян. 2:44 и следващите стихове; Деян. 4:32, 37; Римл. 16:13; 1 Тим. 5:2 и на други места в Апостолските послания, където например се препоръчва старейшините да бъдат почитани като бащи, старите жени като майки и т.н.

(Вижте Мат. 20:17 – 19).

Евангелист Марк отбелязва, че когато Христос и апостолите отивали в Йерусалим, където трябвало да изпитат мъченическа смърт, Христос вървял “пред” апостолите, сякаш ги насърчавал, а те били “смаяни”, т.е. били крайно удивени от смелостта Му.

“И следвайки подире Му, бояха се.” Според по-добрата версия на този текст: и онези, които вървяха след (οἱ ἀκολουθοῦντες), т.е. хората, които симпатизират на Христос (а не апостолите) отиват с Него в Йерусалим. Те са много уплашени, когато чуват Христос да говори за смъртта, която Го очаква в Йерусалим.

“Ще Го оплюят” – в знак на презрение към Христос (Мат. 26:67).

(Срв. тълкуванието към Мат. 20:20 – 28).

Марк казва, че именно Заведеевите синове са отправили молбата към Христос. С това той пояснява, че молбата на майка им, за която говори Матей, е била предизвикана от предложението на Яков и Йоан, които сами са се притеснявали да се обърнат директно към Христос.

Блаж. Теофилакт пише: „Какво са поискали те? Те разбирали влизането на Христос в Йерусалим, за което Той им говорил, като означаващо, че Той е на път да получи чувственото царство и че едва след като се възцари, ще претърпи страданията, които е предсказал. Мислейки така, те поискали да седнат от дясната и от лявата страна на Христос, когато получи царството.“

“В славата Ти” (Мат. 19:28)

След това Христос повикал всички Свои дванадесет ученици и още веднъж ги поучил, колко погрешни са възгледите им за Небесното царство. Обяснил им истинското му значение, което е напълно различно от царствата на този свят.

Марк споменава само един сляп човек, а Матей – двама. Може би Марк споменава само този от двамата, който е бил по-известен в християнската църква. Затова вероятно го нарича и с първото му име – Вартимей. Можем да предположим, че това име е образувано от две думи: арамейското “бар”, което означава “син”, и гръцкото “тимей”, съкращение от името Тимотей. Самият евангелист Марк превежда това име в смисъл на “син на Тимей”.

„Йерихон“ – Теофилакт счита, че това чудо може да се разбира и иносказателно: „А (иносказателно) това може да се разбере така: Йерихон означава ниско място (светът); седящият там слепец е образ на човешкото естество, което някога е било осиновено за Бога, поставено над всички почести на земята; и то вика към Христос, Който преминава през Йерихон, т.е. през този свят.“

“Той хвърли горната си дреха”. Връхната дреха, доста широко наметало, пречи на слепия да изтича при Христос.

(Срв. Мат. 20:29 – 34.)

“Учителю” (“Rabbuni”). Слепецът използва израз, който в еврейската литература има особено високо значение и почти винаги се е прилагал само за Бога.

“Твоята вяра те спаси” (срв. Марк 5:34; Мат. 15:28).

„А душата на слепия беше мъдра, защото, когато беше изцелен, той не остави Иисуса, а Го последва.

И (иносказателно) това може да се разбере по следния начин: Христос помилвал неговото човешко естество и го спасил чрез вярата му, когато той съблякъл старата дреха на греха. След като получил спасението, то Го последвал (Христос), изпълнявайки заповедите по своя път, тоест в този живот. Защото само в този живот е възможно да се следва Христос, но след него вратите (на спасението) се затварят и няма да има повече време да се изпълняват Божиите заповеди“ (блаж. Теофилакт).