Св. Максим Изповедник (ок. 580 – 662) — Съборно послание на св. ап. Иуда, глава 1
6. ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден.
Въпрос: Какво е „началото“ на ангелите, които не го опазиха (μὴ τηρήσαντας τὴν ἑαυτῶν ἀρχήν), и какво е „жилището“, което те напуснаха? Какви са „вечните вериги“ и какво е „мракът“, под който са пазени? Какво ще претърпят те на съда в онзи велик ден?
Отговор: Точното разбиране на това ще бъде запазено само за онези, които са равни на апостолите по разбиране, които са били непосредствено научени от Божието Слово на нелъжливо познание за съществуващото и постигане на благия и праведен път на премъдрия Промисъл за съществуващото, понеже в ума си те нямат никаква преграда, стояща между тях и Словото.
А що се отнася до мен, низшия и имащия много пречки за дохождането при мен на Словото, струва ми се, че „началото“ на ангелите, които не го опазиха, е логосът, по който те са били сътворени; или дадената им по благодат естествена власт за обожение; или още чинът на тяхното стоене, според достойнството на благодатта.
А „жилището“ им е или небето, или мъдростта, постижима според природното свойство на промислителните блага, за обитаване в която те са били създадени – понеже понякога Писанието нарича и мъдростта „дом“ (Притч. 9:1); – или пък грижата на пренепорочното Божество, пазещо дадените им по природа и придобити блага, които те са изгубили, след като са се разбунтували.
А „вечните вериги“ са съвършеното и постоянно неподвижното стоене далеч от доброто, извършвано доброволно – поради което те по никакъв начин и никога не се наслаждават на божествения покой; или още – това е промислителната сила на Бога, която възпира тяхното беснуване против нас заради нашето спасение и не допуска тяхната злоба да ни залага примки.
А „мракът“ е съвършеното и всеобхватно неведение на Божествената благодат, с което те по свое произволение са се пропили и с което са се лишили от блажения и всесветъл дар на чистата светлина, разпилявайки дадената им по природа умна сила към не-съществуващото.
А какво ще претърпят те в страшния ден на съда, знае единствено Праведният Съдия (2 Тим. 4:8), Който определя за всеки според достойнството му праведно въздаяние, определяйки съразмерната на злото форма на осъждане и праведно постановяващ на безкрайни векове подобаващата присъда чрез Своите благи заповеди.
Въпроси и отговори към Таласий
23. а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта.
Въпрос: Какво представлява дрехата, която е осквернена от плътта?
Отговор: Това е животът, опетнен от множество прегрешения на плътските страсти. Защото всеки човек показва с дрехата си обикновено образа на живота, който води – дали е праведен, или неправеден: първият има чиста дреха, тоест добродетелен живот, а вторият придобива живот, омърсен от зли дела. Или още по-точно: дрехата, която е осквернена от плътта, представлява вътрешното душевно разположение и нагласа, които формират душата в съгласие с порочната съвест, с памет за лоши движения и действия на плътта. Когато това разположение и нагласа непрестанно обличат душата като с дреха, тя се изпълва със зловонието на страстите. Защото, както от Духа чрез разумно преплитане на различни добродетели в една тъкан се създава за душата дреха на нетление – и облечена в нея тя става прекрасна и славна, така и от плътта, чрез неразумно преплитане на страстите помежду им, се получава някаква нечиста и осквернена дреха, която разкрива вулгарността на душата и ѝ придава друг облик и образ вместо божествения.
Въпроси и отговори към Таласий