Св. Максим Изповедник (ок. 580 – 662) — От Йоана свето Евангелие, глава 3
Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият – привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек към раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, когато в позналия Бога се осъществява божественото подобие на Познания.
Онези, които са водени от Духа, се разпознават по плодовете на Духа. Нека тогава видим плодовете на Духа: защото плодът на Духа, казва се, е любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, благост, вяра, кротост, себеобуздание. Има ли ги тези неща в нас? О, а да не би да имаме всичко противоположно? Как тогава можем да бъдем наречени Божии синове и не сме ли по-скоро обратното? Защото всяко родено от нещо е подобно на родителя си. … А онези, които наистина повярваха в Христос и Го направиха да обитава изцяло в себе си чрез изпълнението на заповедите, казваха така: „Вече не аз живея, но Христос живее в мен“.
Затруднения и съмнения, 188.