За онези, които търсят по-висшите предмети на съзерцанието, е възможно и друго виждане: в душата, лишена от страсти, като в пустиня [звучи] гласът на божествената мъдрост и знание, която не се чува открито, а тихо звучи чрез добродетелите. Тъй като едно и също Слово, което „за всички … стана всичко“ (1 Кор. 9:22), приспособявайки се към всеки, се простира над всекиго и предварително дарява благодатта – все едно е гласът на Предтечата, която приготвя всекиго за Неговото Пришествие.

При едни тя става покаяние като предшественик на бъдещата праведност, при други – добродетел като подготовка за бъдещото познание, при трети – познание като предвещание за бъдещото състояние на богосъзерцание.

Към Таласий, въпрос 47